Забременели след Ин витро - тема 9

По принцип не е много приятно, бих казала, че е отвратително  На самата операция нищо не те боли, слагат ти абокат, апарат за кръвно, една щипка на пръста, за да те включат на монитор, лепят едни три кръгчета на гърдите и на сърцето, непрекъснато вливат някакви системи, слагат катетър, спиналната упойка е неприятно поставянето - трябва да се свиеш в ембрионална поза, което е трудно с корема и се усеща едно силно убождане, после "ток" в левия крак, от което поскачаш леко, кофти е   Веднага започва да усещаш изтръпване на краката и затопляне. И тук някъде започват да режат, анастезиоложката и анастезиологичната акушерка бяха плътно до главата ми през цялото време, непрекъснато питат как си, бяха супер мили, приказват много, галеха ме по косата, бършеха ми потта, от време на време много ми се повръщаше и гадеше и бях леко като замаяна, усещаш как те бутат, дърпат, натискат, по-силно или по-леко. През цялото време обаче се чувствах като агне на заколение и оттам доста зле емоционално само като си представя какво ми правят. А и ме беше много яд, че не раждам естествено. Бебето ми го показаха веднага след изваждането, още кърваво и пак след около 10 мин. вече повито. При мен секциото трая точно 45 мин. След това около 24 ч. бях в реанимация, болка пак няма, в МД обезболяват с морфин, текат ти системи, имаш катетър, някои момичета бяха и с дренаж, аз нямах, лежиш неподвижно по гръб, следят те на монитор, често проверяват с натиск матката, след няколко часа започваш постепенно да усещаш краката, след 6 часа може да пиеш вода, сменят ти непрекъснато лигнина и 2-3 пъти правят тоалет-подмиване с подлога. На другия ден настава веселбата - като трябва да ставаш, идва рехабилитатор, дават ти ядене - кисело мляко, бисквити, сирене, почва се с гимнастика и после трябва да ставаш, ама не ще, боли зверски, причернява ти, спира ти дъха от болка. Криво-ляво минава и това, карат те с количка до отделението и оттам нататък трябва да се справяш. Този ден и следващия бях доста зле, честно казано, много боли и при ходене, и при ставане най-вече, ходиш леко прегърбен, защото опъва раната. После вече става все по-лесно и по-лесно с всеки изминал ден. Всички ти казват да се движиш много, колкото повече по-лесно се възстановяваш и се избягват сраствания. Към днешна дата, 20 дни след секциото, все едно никога нищо не ми е правено, абсолютно нищо не усещам и търча напред назад като финикиец. Друг е въпросът, че мен си ме боли тялото, гърба, краката най-вече от 8 месечното ми залежаване. Иначе рана няма или поне не се вижда, все едно ми е прегъната кожата, така изглежда, като някаква гънка. Аз нямах конци, не зная как съм шита, вътрешно някак, но конци ми казаха, че нямам и няма да ми се махат.
Ами това е - както всички жени казват всичко се забравя и наистина е точно така