И какво значи да не съдим и да си прехапе някой устата? Сигурно това че някой е болен го прави по-малко измамник ли или по-малко нечестен. Нищо общо няма между двете. Помислете дали вие бихте постъпили така, дали вие по едно и също време ще събирате пари от хора, които делят от залъка си, за животоспасяващо лечение, което уж не можете да си позволите и с подобни на събраните суми пари ще правите балове, ще купувате скъпи лаптопи, фотоапарати, набедени за лековити супер скъпи добавки, санаториуми на шарлатани и какво ли не. Пък хубаво, хората дават, защо не. Те може и да искат до безкрай да дават, но достойния и честен човек може да стопли сърцето си с това, че хората са добри и да не приеме някои неща, да ги откаже. Пък после с тези пари ще се помогне на друг да спаси живота си. Измамникът ще продължи да иска, няма да сведе глава, даже и като е уличен, и ще е нахален, докато го допускате.
И е жалко, че човек е бил болен от тежка болест, никой не би го пожелал и на най-големия си враг. Но извинение ли е това за всичко останало? И трябва ли всеки път като посочим нещо лошо да наскачат половината, че нямаме право да съдим. И като не съдим измамните ще стават все повече и все по-нагли. А измамените все по-засрамени. То пък да ти се отще и да помагаш и да четеш за това даже. Такава наглост не бях виждала отдавна.
Пък и да ви припомня, за сина студен парите още при кандидатстването не стигаха и пак съфорумки даваха. Какво значи да не продължава ли. Ми да не е започвал като е видно, че няма да може да плаща или да работи в свободното си време. Някак тръгваме от спасяване на живот и стигаме до решаване на всички проблеми и задоволяване на всички нужди на цял куп хора, които са здрави и прави и могат да се оправят с тоя живот. Даже и да работят, с извинение.