Дълбоките психологически проблеми

Ами то още идеален свят не е настъпил...
Натиск, травми, антагонизъм и конкуренция ще има винаги, докато има и хора.
Морков и пръчка - това е, цял живот.

  Да де ама тук има един тънък момент - мокрите пелени са създавали дискомфорт на бебето и то ще не ще бързо е разбирало, каква е целта на гърнето, докато сегашните памперси се рекламират от "сухи" и доволни бебета. Дори  и бебетата не са толкова тъпи, че да си прекъсват игрите и забавленията, за да се занимават с някакво гърне,  което не им носи никакъв дивидент по отношение на собствения комфорт.

За гърнето не знам дали е травмиращо, но ако ви разправя какви са ги вършили моите родители- абе днес в този форум направо ще им набият канчето, ако се разбере. А в някои държави щяха да им викнат и Социалните. И това без побоища и драми, просто обичайното леко и безметежно гледане на децата от 80-те.

При нас бабата започна да мърмори за памперсите горе-долу като направи годинка, а когато още не ги беше махнал малко преди втория си рожден ден, мърморенето се превърна в постоянно натякване. Не сме били достатъчно решителни, нищо не сме разбирали от възпитание... докато един ден явно се е опитала да ни реши проблемите в наше отсъствие. Не знам пляснала ли го е, навикала ли му се е, така и не си призна подробностите, но изведнъж детето започна да реве само при вида на гърнето и това продължи цяла година!

Преди това драма нямаше - сядаше си без проблем, но не по собствена инициатива и не винаги го използваше по предназначение. От време на време го оставяхме по гащички, но като видехме, че не му пречи да е напишкан, пак връщахме памперса за известно време. Убедена съм, че още месец-два и всичко щеше да си дойде на мястото с нашите методи. Вместо това си ги носи още година и нямаше разумна сила, която да го накара да седне на гърне или тоалетна чиния. Е, сигурно ако го бяхме слагали насила и въпреки канския рев, рано или късно щеше да се пречупи, но от какъв зор?

Седмица след като направи три годинки изведнъж реши, че е голям и почна сам да си обува гащичките с кеф. Да се е напишкал два-три пъти оттогава и то само за да не си прекъсне играта. Гърнето така и не се научи да го ползва, искаше да си сяда сам на тоалетната чиния за големи.

Между другото, всичко останало започна да прави много по-рано от очакваното по собствено желание - храни се сам от годинка и половина, облича се сам от две, биберон изобщо не е ползвал. Такъв му е характерът на детето, иска сам да си решава кога е готов за дадено нещо. Това не означава, че го оставяме да се налага за всякакви глупости, просто гледаме да правим разлика между каприз и етап в израстването.
 

Преди ерата на памперсите и много преди ерата на леснодостъпния, евтин плат хората са ползвали други начини децата им да се изхождат така че, хем да са нямали особена грижа по тях, хем нещата да се случат все някога. Писах в предишния си пост.
Интересно от къде прабабата на съпруга ми, родена 1904, го е изхождала върху легенче от 40-дневен.

Давете ли си сметка, че човекът е вгледан в децата си от сравнително скоро?

Това е така, но също и начинът на живот и хигиенните изисквания доста са се променили. Не мога да си представя да пусна детето да ака и пишка и по пода вкъщи, но прабаба ми най-вероятно го е правила... и още по-вероятно е имала двор 

Тя и прабаба ти едва ли си е представя, че за да уринира, ще й се налага да посети помещение, в близост до кухнята или дневната одая, където, за да се изчурка, дори ще й се наложи да седне.
На пода в стаята не са изхождали, но вън, на двора, заради това са им били на децата дългите ризки.



Действителен случай от края на 40-те разказва за една баба, която дошла на Женския пазар да продава яйца от нейните си кокошчици. Качила се да се повози на трамвай. По едно време нещо потекло от нея, дядо ми, свидетел и разказвач на случката й казал: Бабо, май счупи някое шише, тече тука, виж". Късно се усетил, че бабата си пикала права. В трамвая.

 

Да, на пода надали са го правели, но пък и не са се задържали на закрито. Като е по цял ден детето на двора, някак си нещата са различни.

За бебетата е имало един не толкова либерален метод: стегнато повиване един път на ден и така до вечерта си седи напикано и насрано. Ако много реве- малко ракия в попарата, да спи.

Прабаба ми е имала гащи. С дантела. Със сигурност не е пикала права.

И да, при по-старите поколения също го е имало поставянето на гърне.

Изпуснала се е жената. Едва ли е било, защото има навика да го прави, когато и където й дойде.

Струва ми се излишно вторачването в отказването от пелени. Или просто при детето ми се получи без никакви усилия, драми и сътресения.

От малка мисля, че методите за възпитание на баща ми не са били добри. А след като станах родител ги отрекох категорично.

Ако ще си мерим на баба кюлотите, да кажа, че и прабаба ми е имала бална рокля и е преставена в обществото на нарочно събитие, но момичето, което им е прало дрехите, за първи път е видяло обувки, идвайки в дома им. Ти за гащи говориш.

Това поредната тема за гърнето ли е?

Много са ви стари прабабите....

Не беше тема за гърнето, дадох само пример как се връзваме и си набиваме чувство за вина за глупости.

Четох по диагонал малко.Не зная за бабите ,но мои втори братовчеди ,които са между 25-30 г са изпикавани над легенче от 40 дневни ,а за едното момче имам спомен ,като месечно бебе му слагаха памуче под чурката и му викаха пиш-пиш да се изпишка.И да не е на пода,явно за това беше памука.

Аз го сложих на 9-10 месеца на гърне.Не бях мислила за психиката му.Просто не ревеше.Ако ревеше щях да сменя тактиката.Но само по нечии приказки и защото пишело нещо по книгите ,че се наранявала психиката ,ако го сложиш рано на гърне и аз да се откажа да опитам няма да стане.Уж всички деца са различни пък за за всички не е хубаво...
Виж за захранването никой не казва ,че вреди на психиката.Има толкова много теми в които се пита как да му натикат лъжицата с пюрето или кашата.
Опитвам всичко ,което смятам ,че е правилно.Също опитвам и да изкоренявам неща ,които смятам за не правилни.Детето си показва ,а вече си и казва ,когато нещо не му допада.
По важно е да се научи да комуникира и споделя чувствата си.Отколкото да се старя да му ги пестя.

Авторката, уникален ник, какъв  ли психологически проблем го е наложил? 
Шегувам се, да не се обидиш, но малко е трудно да се обърне човек към теб