Дълбоките психологически проблеми

В общи линии си права, макар и у нас да е пълно с хепи-фрий човечета, които мислят, че имат неизлечима драма, защото е умряла баба им, която са виждали пет пъти в живота си.

Това е за другата тема.

Психиката сама си се "изработва", не чака на нас. Дори и да нямаш време да се занимаваш с нея, пак ако има дразнител, рано или късно кофата ще прелее по един или друг начин - един ще започне да сънува кошмари, друг ще се събуди и ще избие половин квартал... всичко е според зависи

За многото свободно време си права - за някои хора е направо пагубно  

Дневният памперс  на  дъщеря ми  махнахме,  когато  стана  на  две  години / лятото/.Купих  няколко  чифта  гащички  и  понеже  по цял ден  бяхме  навън,  нещата  станаха  бързо и  лесно. Остана  обедният  памперс, който   махнахме  около  4 месеца  по- късно.
Махането   на  нощния  памперс  се случи  на  около три годишна възраст- няколко  сутрини  поред  го  намирах сух  и  това беше  за мен  сигнал  за  действие. Купих  няколко  чаршафа  за  еднократно   ползване  и  смело  я оставих  да  спи  по  голо / без памперс/   дупе Имаше  три или  четири  инцидента, не помня. Не й  се  карах, просто  сменях  чаршафите, миех  дупето   и  туйто.
Пак по това време  престана  да  си  лапа пръстите, докато  заспива.Моят принос  се  състоеше   единствено  в обяснението, че   ще  й  се  изкривят  зъбките, ако  продължава. Разбира  се, при всяко лапане / навикът е  силно  нещо/  й  напомнях, докато  в крайна  сметка, отвикна. Драстични мерки не съм предприемала.
На три и половина  й  предложих  да пие  вечерното  си мляко  от чаша, вместо  от   шишето  с биберон. Съгласи  се  со  кротце и  со благо. До  кютек  не  сме стигали
 На четири   започна а  да й става  тясно  на  спалнята  с  нас  и  започна  да    спи  в кошарата  си, долепена   до  моята страна  на  спалнята  от  време оно.
 А преди  три  месеца  сама  и  от раз , най- накрая, настоя  да спи  сама  в собствената  си  стая. С ММ почакахме седмица/  понеже  не  бяхме сигурни  колко  дълго  ще продължи ентусиазмът й/ , след което   демонтирахме  кошарата.
Да чете все  още  не  може  гладко. Срича. Понякога  пише огледално .Но  не  ме е грижа- предстои  й цяла  година  в подготвителна  група,  а после- първи  клас. Смята  на пръсти, брои  правилно, докато  вземе  да й  се  заплита  езикът-  подминава  200  и  после  се отказва.
А най- добре  се  справя  с   беснеето  по  парковете- вечно  бузите  пламтят,  косата / дълга  до  дупето/   провисва , а  краката  й  са   осеяни  с рани  в различни  етапи  на зарастване  и  с  натъртвания  във всички  цветове  на  дъгата. Ако бях в Англия, досега  социалните  да  са ми я отнели , поради  съмнения  за малтретиране.
Дали има  психологически  травми? Сигурно. Ревностно  избягвам  купищата   грешки  на  родителите  ми, но  пък   вероятно  допускам   още  по-големи  купища  нови. Така или  иначе,  ще   разбера   със  сигурност  чак след около   20 години.

Направо се потрисам от подобно мнение, че нямаш психика? Всеки човек има психика, така както има бял дроб или мозък, друг е въпросът че по нашите ширини масово се потиска голяма част от съдържанието й, поради което се счита че човек няма проблеми, просто защото не е създаден навика у него да се вглежда в себе си и да се анализира. Много се изненадвам от повсеместното мнение, че човек не сънува или че сънува рядко.
Никое насилие не е докрай оправдано и не е препоръчително, но особено в детска възраст определено насилие върху психиката помага на съзнанието да отхвърли определени импулси, които разбира се не са приемливи за растящия индивид, както и по-късно за обществото.
Моето дете не е насилвано да се учи, но разбира се му е говорено, обяснявано че е нужно да се въздържа от пишане докато е с гащи. Махна памперс на година и седем осем месеца, в рамките на ден, имаше един критичен момент, в който се напиша и й обясних че так не се прави, че всички ние не пишаме по улиците и не ходим с мокри гащи и че тя трябва да прави като нас и да стиска. След този случай не сме имали пропуски, обедния памперс махнах на другия ден, а нощния месец по-късно. Насилие е фактът да накараш някой да се въздържа, изобщо не се съмнявам че детето може би го възприема по този начин, но смятам че е полезно и че трябва да се направи, особено ако от страна на детето няма яростна съпротива. На година и половина две детето все още не проявява такава, поне моето. Сега щеше да ми е доста по трудно.

  
Не се съмнявам, че детето е много умно, но подозирам, че на година и седем-осем месеца просто няма как да е разбрала обяснението ти

Ооооооо, аз пък се съмнявам, обикновено дете, но пък мисля че ме разбра. Последвалото й поведение също го показва. Достатъчно е да разбере за какво се отнася строгия тон, както и какво й се обяснява да не прави. И явно не е само тя, защото и други деца разбират какво, как и къде да правят и не правят.

Ами ако родителите не ни нанасяха дълбоки психологични проблеми - кого ще обвиняваме после 

така си е! Сещам се за една поговорка "майка да имаш - майка да не си".

Защо да е потрисащо, че може да има човек без психика? Напълно възможно е битието да се обработва пряко, чрез тялото, или по други механизми, без умът да изгражда това "опитно поле" на психиката. Според мен това зависи от география, генетика и култура. Има народи без психика, при които проблемите се решават по други пътища. Обикновено се прави в по-неразвити общества, където вместо да трупат "боклук", си имат церемонии за пречистване и изтриване на събитията, така че възприятието на човек пак става свежо и пряко, без изкривената леща на натрупванията, които ние наричаме "психика".

В България има хора с психика, културни едни такива, и хора без психика, които виждат света пряко. Има и сблъсък между двата вида, едните смятат вторите за прости, а вторите смятат първите за глезени. Но "хората без психика" са по-близо до истинския

дай пример за човек без психика. Как изглежда, как се държи, какво мисли или не мисли...?

з

Лесна дефиниция: японец. С катана или без.

Обикновено реагира по-бързо и пряко, дори чисто физически. Интуитивно човек долавя, че действията му "изпреварват мисълта".

Всички майсторски действия също така са "без психика", тоест извършени без вътрешен диалог, без рекурсивно самосъзнание, все едно си част от света или част от действието. Такива хора могат да забавят или забързват усещането си за време, без да се подчиняват на заучени модели кое колко трае. Не бързат, не се отегчават. Виждат ситуацията пряко, а не чрез историите си за нея. Обикновено са по-способни и функционални от психологизиращия тип. Човекът с пределно развита и натрупана психика е на практика инертен.

Когато действията изпреварват мисълта (предполагам, че говорим за съзнателна мисъл, преценка и вземане на решение за поведение), то това е импулсивност или автоматизирано вече действие.

Колкото до майсторските действия, те не са "без психика", а са автоматизирани. Автоматизиране не означава, че се изпълняват без психика, а че първо са били обмисляни, "подреждани", осмисляни, изпълнявани стъпка по стъпка, и едва когато "програмата" се е подредила  и се е видяло, че работи с все по-малко ресурси, в един момент се минава на ниво автоматизиране. Най-очевидните примери са шофирането и т.нар. битови навици - докато се учиш да шофираш внимаваш за всичко, мозъкът ти си съставя и напасва програмата, а това се случва с активната роля на активното внимание, а след време програмата се изглажда, пуска се и протича все по-лесно, без активното ти внимание да гълта всички ресурси, и след време се превръща в автоматизирана система от действия и ти можеш да си слушаш музика и да си мислиш за вечерята на свещи.
Психика не означава само емоции. Има висши психични функции, които са в тясно взаимодействие с емоциите и т.н. Езикът е висша психична функция, също възприятието. Обикновено забавянето и забързването на времето е свързано с емоциите, които човек изпитва. Така че, сори, ама психика си има отвсякъде!

Тоест, североамериканец. 

Не бих ги нарекла хора без психика, но първите ми впечатления (вече позабравени, че и станах като тях ), бяха за по-малко комплицираност, по-свободна психика.

Ако си в общество със силни традиции, цялото битие може да е автоматизирано и да се случва без психологизиране.

Психиката идва, когато скъсаш с традицията и тръгнеш да го играеш модерен.