Ако протеста срещу нашите сценаристки ви се струва нормален, ще ви кажа , че е като въстание спрямо Световната война срещу сценатистите на Игра на тронове. Те си позволиха във финала на сезона да убият много обичан герой. Сега чета един материал за сериала и реших да ви сложа част от него. Намирам нещо общо с КПА, затова
По време на последната сцена обаче всички мълчахме. И си тръгнахме също в тишина. Защото носителят на доброто загина – предаден от свои – така, както загиват редица герои в действителността. Заради злобата, завистта и властолюбието на близките около тях. Ето защо „Игра на тронове” е филм за реалността. Въпреки драконите и белите бродници, култовият сериал е огледало на нашата история, в която добрите падат мъртви, а злото възтържествува – една жестока приказка за потъпкването на светлината в калта. Или в снега.
Почивай в мир, Джон Сноу. Тъй като сме програмирани и научени да вярваме в доброто, ще вярваме, че някой друг ще поеме делото ти и ще го продължи. Историята ни сочи и това – че колкото и злината и предателствата да маршируват гордо по ръба на живота, подобно чуковете на Pink Floyd, там отдолу стоят едни хора, които гледат и помнят. И те стават по-силни заради такива като теб.