Любители на Котки Тема 95

  • 42 008
  • 744
# 435
Да detelistna, много ни забавляваш в този труден момент. Един пример само ще посоча. Задавам риторичен въпрос на колежка, относно убитото момче в София, как може всеки ден да чуваме само кошмарни новини?! Отговорът и беше: "Има по- важни неща от тези, аз такива новини не слушам?!?" Тя като че ли има застраховка от нещастия. Какво говорим да ме разбере мен и моята болка. Пълен абсурт....
Виж целия пост
# 436
А защо при гъбична инфекция пие АБ? Много е странно това...

Той е антимикотичен антибиотик.
Виж целия пост
# 437
Знам едно, емоцията не се подчинява на логиката... Майка ми все ми повтаря ,че чудо няма да стане, Мърфи е на преклонна възраст и няма как да оздравее и е поживял добре, но тази нейна логика не ми помага да съм спокойна.
Приемам много емоционално всичко и всички около мен, така ме е научил Мърфи. Той милия винаги е бил около мен и в радост и в болест... и е най голямото ми дете.. и няма да го заменя с друго коте.

Почивай в мир Мойра Hug http://www.bg-mamma.com/url.php?u=aHR0cHM6Ly9zY29udGVudC1hbXMzLT … tc2czMTAxNDYzOQ==
Права си, тук логиката не върши никаква работа. Емоциите са на първо място. Как да приема примерно, че Мойричка е там под дъгата в котешкия рай, като на мен сърцето ми плаче. Толкова ми е празно, правя си първо кафе, а преди тя беше на първо място. Сипвах храна и чиста водичка, после бях аз...Сега ми е пусто. Няма кой да ми каже най- нежното "МЯУУУУ" и да ме разиграе по няколко пъти да стана и да отворя на принцесата, за да посети тоалетната си на терасата. Много любов и додох/ме, но имам/е още толкова много, а не можахме да я споделим с нея. Ще се пръсна просто. В къщи поне си плачя на воля, а навън е просто кошмарно. В мислите си съм само със нея....до кога ще е най- трудно?! То няма как да мине, но поне да притъпя болката. И не мога мили мои да взема друго животинче на този етап, ужасно ме боли и не искам да си представя, че един ден пак ще ме боли по- подобен начин. А то е неизбежно. Оставам си с болката, а вие си нацелувайте пухчетата и се радвайте на всеки нов ден с тях  Heart Eyes Tired
Виж целия пост
# 438
Прознавам. Не знаех, че така им се казва. Мислех, че са си антимикотици. АБ свързвам (свързвах) само с балтерии.  Peace
Виж целия пост
# 439
Здравейте от мен и от Марта!Днес тя е по-добре,пие много вода и хапва по малко,спокойна е.Дано нямаме проблеми с възстановяването.Чувствата естествено надделяват над логиката,18 години животът ми е свързан с нея,ще ми липсва страшно много.Прегръдки на всички малки и големи мъркащи същества! Hug
Виж целия пост
# 440
Да detelistna, много ни забавляваш в този труден момент. Един пример само ще посоча. Задавам риторичен въпрос на колежка, относно убитото момче в София, как може всеки ден да чуваме само кошмарни новини?! Отговорът и беше: "Има по- важни неща от тези, аз такива новини не слушам?!?" Тя като че ли има застраховка от нещастия. Какво говорим да ме разбере мен и моята болка. Пълен абсурт....

Ми например по-важно е да напълниш хладилника с колкото може повече храна. По-важно е да си купиш от най-мекичката тоалетна хартия, и то повечко количество. По-важно е например да подслушаш за какво се карат съседите и после да разнесеш на всички останали добрата вест. Или пък да се обадиш на снахата и да й вкиснеш деня с някоя забележка.Виждаш ли колко много по-важни неща има, а ти си се загрижила за световните неблагополучия... Ако седна да помисля , знаеш ли още колко много по-важни неща мога да набележа.
Виж целия пост
# 441
Beba74, искрени съболезнования и от мен. Hug Heart Eyes
Напълно те разбирам. И аз всяка сутрин като се събуждам се питам: ама къде е Маци-Златина. И после осъзнавам, че никога повече няма да я видя. Или както си стоя в нас, пак се питам къде е. До кога ще бъде? Не знам. Cry
Виж целия пост
# 442
Beba74, искрени съболезнования и от мен. Hug Heart Eyes
Напълно те разбирам. И аз всяка сутрин като се събуждам се питам: ама къде е Маци-Златина. И после осъзнавам, че никога повече няма да я видя. Или както си стоя в нас, пак се питам къде е. До кога ще бъде? Не знам. Cry
Съболезнования и от мен. И ние снощи се питахме къде ли ни е пухената душичка? И аз при всяка мисъл за нея, си казвам, че вече ще е така. Хем  го приемам, защото нямам избор, хем не мога да го проумея...тази сутрин едно малко снопче от пухчетата и се търкулна пред хладилника...как да не се разнежи човек? Ти кога се раздели с Маци?
Виж целия пост
# 443
............ Той милия винаги е бил около мен и в радост и в болест... и е най голямото ми дете.. и няма да го заменя с друго коте.

Вероятно няма да го замениш наистина. Но... човек никога не знае. Hug

И аз така смятах след като умря Мишето - предишният ни котарак. На възраст около 9. И през ум не ми минаваше да вземам друго. Беше все с нас толкова години.
Разни малки сладки котета - харесвах ги на улицата, но вкъщи не съм искала да си занеса.
 
Но...мина точно една година и у нас се появи един кьорчо - Риш. Беше смотаничък, хилав един.

Ама поотрасна и сега е един красив пират целият на чертички.

Впрочем днес ще му махат конците от оченцето. Пак зор със закарването до клиниката. Нито е достатъчно далече като за такси, нито е възможно да го занеса на ръце. Кола нямаме. Пак ще има да мисля какво да правя след един час
Виж целия пост
# 444
Beba74, искрени съболезнования и от мен. Hug Heart Eyes
Напълно те разбирам. И аз всяка сутрин като се събуждам се питам: ама къде е Маци-Златина. И после осъзнавам, че никога повече няма да я видя. Или както си стоя в нас, пак се питам къде е. До кога ще бъде? Не знам. Cry
Съболезнования и от мен. И ние снощи се питахме къде ли ни е пухената душичка? И аз при всяка мисъл за нея, си казвам, че вече ще е така. Хем  го приемам, защото нямам избор, хем не мога да го проумея...тази сутрин едно малко снопче от пухчетата и се търкулна пред хладилника...как да не се разнежи човек? Ти кога се раздели с Маци?

На 21 май. Изчака да мине и рождения ми ден. А и се беше стабилизирала, една весела, игрива, ядеше по стотина грама пресно месце на ден + още други неща, почти всеки ден идваше ветеринар да я нагледа и евентуално да направи корекция в дозировката от глюкоза, витамини, физ, пръскахме външно най-големият тумор със съответния препарат и мислихме, че ще се отвори и пробие на вън ... бях решила, че ще я избутам до 15. 06, когато е виртуалния й РД и изведнъж... Cry
И аз съм решила-никакви котета за сега. Снощи бяхме на гости на приятели, имат същия на разцветки котарак като моята, та си поиграх малко с него. Ама ми е чуждооо и празнооо.
Скрит текст:
Когато почина кучето ми, ми трябваха 3-4 г за да започна да гледам спокойно на нещата. Та, не знам какво да ти кажа - колко време ще отнеме поредната раздяла. Рецептата на мм е да не оставам и миг сама, да праща хора да са непрекъснато до мен, защото аз пред други хора не мога да плача, а и е безсмислено да повтарям едно и също пред едни и същи хора. И така. Трупат ми се по главата като гарги, нещо грачат, аз се опитвам да се събера в себе си и да си страдам, а не мога...
Виж целия пост
# 445
Или както си стоя в нас, пак се питам къде е. До кога ще бъде? Не знам. Cry
Изминаха почти 4 години откакто Мацко го няма, а като вляза в стаята му и се оглеждам да го видя. Sad Според мен лекът е само един, но жалко, че не те познавам наяве, за да ти го подаря.  Wink  Ще се учудиш колко си подготвена за ново пухче у дома.  Wink Навремето племенникът ми беше спрял да се храни, защото отровиха кучето им. Точно на 4-тия ден им подарих едно кокерче, което успя да ги усмихне още на следващия ден. А в деня на подаряването и четиримата ме гледаха като попарени.  Grinning

И в темата имаше подобен случай, но за съжаление не помня подробности. Може би беше Бу?  newsm78 Техен семеен приятел (кум?) беше загубил котката си и се чувстваше много самотен. Не искаше ново коте, заради тъгата по старото. Във форума намерихме малко коте, а съфорумката го сложи в кашонче и го остави пред вратата му. След това имаше някакви прочувствени писма на благодарност от негова страна. Човекът имаше дар-слово и беше сътворил истински шедьовър. Жалко, че не мога да се хвана за нещо и да го намеря с търсачката.  Sad
Виж целия пост
# 446
Танче, благодаря ти. Heart Eyes Heart Eyes
Не съм готова още. Sad
Скрит текст:
Както писах в по-горния пост, когато умря кучето ми трябваха няколко години. А имахне и друго куче и мм намери изхвърлено на улицата подобно на боксер-старфордширдка и я прибра. Не, по никакъв начин не намали мъката. Да, облекчи я донякъде, но съвсем донякъде. Sad
Виж целия пост
# 447
Aaaa, не мога да не споделя.

https://www.facebook.com/video.php?v=994420040579913
Виж целия пост
# 448
Да ви представя Трио Мързеливци. Надявам се и вие ще последвате моя пример и ще си покажете красотичките   Heart Eyes
Скрит текст:
Виж целия пост
# 449
Ох, мънанката каква е сладичка и колко е пораснала!  Crazy Heart Eyes Heart Eyes
Хайде и от мен един спящ. Grinning Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия