. И уж беше забравил за цокането и тези дни какво се присети и само ходи и ми наднича в пазвата и реве като не му дам нали. Според мен има нужда от мляко, но как да го накарам да пие това АМ
ще видим натам как ще е . АМ давам защото не иска да пие КМ - освен ако не е към закуската
Ще и го давам докато го иска
Мен това ме радва де,но все още ми е странно,като се сетя с каква погнуса ядеше в началото КМ.
Само чака да види вратата на гардероба-средната част-отворена и веднага се намърдва вътре,сяда върху чантите ми и започва да рови в тях и да хвърля колани и каквото намери.Лютеница още не е трошила с буркан,но нашите са прибрани в дълбоки шкафове и за сега не ги достига. Но иначе ми е събаряла бурканче от ДК ,пълно с мляко с ориз и го строши на пода,като половината се изсипа и върху кухненския ъгъл-голям кеф беше почистването на стъкла и храна 

Освен катеренето по дивани, ниски секции, табуретки (които за още по-гот се обръщат на кълбета), обича и да върви прав по същите. От леглото на баба си, се качва на бюрото и дефилира отгоре. Изважда посуда всякаква, но в момента любима е точилката
върви и тропа по земята като Дядо Коледа, смешко
взима ми сутиените и си ги слата на главата (за шапчица таман
, а пък шапките не си ги ще). Прането, току-що извадено от пералнята го вади от коша като ще го простирам, за да се настани той в коша. За сега само отваря и затваря кофата за боклук, беза да любопитства към съдържанието. Но с тази лИбоФ към вратите и да ги отваря и затваря тях вече ни заключи с майка на терасата-кухня (от онези дървените двойни врати), та влизах в къщи през един отворен прозорец, че явно се уплаши и се поразплака. Но това не го възпря да го спретне още няколко пъти тоз номер. Пак през прозореца прониквах. На високо вдигнах отдавна праховете и препаратите, че много ме е страх, както още слага всичко в устата, за да опита. Няма афинитет към брашно, ориз, захар, но много иска като готвя да бърка и той с лъжицата. Опитва се да рисува с едни пастели - резултатът е чертички и точици по на баба дивана. В момента радост голяма са ключове - дрънка, разнася и се опитва за ги навре във всичи ключалки. Отваря си сам вратите - голямо пъшкане и зор, ако са нависоко бравите, но надига се там на пръсти, пъне се, изпъва се и някак успява.
дано всичко е наред вече. 
мери си редовно кръвното, правилно, и си дай почивка, момиче 
Имам въпросче..въпросчета, двенки?

Всички именници да са живи и здрави! 
Та затова още сме си на това шише. Сок пие и от шише с биберон, и от сламка, и от чаша за големи - каквото докопа. 


не търси да суче, но си те търси да се сгуши и да спинка с твойта топлина. В този точно момент и ние сме като лепенки. Все пак имаме напредък- обича си сукането, но и сънчо го навестява бързо.
как не припаднах не знам. Звъннах на зълва ми да ме закара до спешното, че не бях в състояние да шофирам и ме закара. Казаха, че дупчицата е много малка, нито шиха, нито лепяха. Нормално било да тече много кръв, защото са много кръвоснабдени главичките им. Сложиха му една превръзчица и ни пратиха да си ходим, като изрично предупредиха при най-малкото съмнение да го водя пак. Слава на Бога играхме, пяхме, бяга, скача - нищо му няма. Ама така се уплаших, че не помня какво стана от нас до спешното. Губи ми се картинката до там