
аз реални щети не съм им нанасяла, ама брат ми ми скалпира една и й беше избол очите като тийн, не знам защо.

аз така се пречупих за кроасаните...много ми е тъпо. Сега гледам да ги ограничавам поне до 1-2 седмично.
, то не е за смях, че май и ние ще сме така....
черпете се за наше здраве по едно питие 

. Еда ама не, аз като поодраснах и реших , че при всичките ми тези неуспешни операции, дето един охлюв не оживя - от мен лекар няма да стане, камо ли хирург 







Къде я е намерила тая стотинка не знам...
един от най-големите ми страхове. Дано нямате повече такива премеждия
Браво за спинкането, Борянка-сладуранка е голямо детенце вече
Много целувчизи на сладка Дари 
Както четох някъде, майката има две сърца и едното започне ли да бие извън нея, притесненията никога не стихват. Винаги са там.
така е - едно си мислиш докато бременееш и четеш книжки за отглеждането, пък като се роди си каваш що никой не ми каза, че в действителонст е другооо, пак хубаво, но отвреме на време по-ревливо, по наакано, с температура, тъжно, превъзбудено, неядящо или незнаещо какво му се яде....
да оздравявате бързо и качествено, за да се радвате на лятото 
Абе и Борис подражава на по-големите деца - види ли по-големичък от него, веднага му става сянка. Ходи след него, катери се с него, бърбори му нещо, другото като се обърне, нашия му се усмихва съучастнически. А по-мъничките (по които се топя аз
) въобще не ги отразява, все едно ги няма. Явно усеща че са бебенца и няма какво да учи от тях.
.
. Та това си е голям прогрес според мен. Най накрая се усети и сам се сети че трябва да тича към гърнето. Е после се насра на терасата
, но не му се карах, само му казах че нали правим тези неща в гърнето.
. Като не му изнася , ако му вземе някой нещо или ако не му дадат нещо дето иска и раздава веднага шамарите. Карам се, показвам да гали , обаче не вдява и това си е. Вчера имах чувството че един татко му идеше да ме ступа мен, макар че какво съм виновна аз. Видя че му се скарах, няма да го бия я. Твърдо не съм съгласна да го бия, защото все си мисля че аз ако го удрям и той си вика - мама прави така и аз ще правя така. Не знам правилно ли мисля, но не искам да удрям. В яслата също ми казаха че го учели да гали когато набие или ухапе някое дете. Дано премине по бързо този момент, че ми писна да ви кажа честно. Ходя по него постоянно не него да пазя, ами да пазя другите деца от него, а и голям срам бера 
. Нищо му нямаше после
, луда работа .
. На нас май 2рия кучешки е избил. Няма такова излизане на зъб. 


а аз забелязвам, че като се удари или ощипе и й обясня какво и защо, после като й кажа да внимава и внимава. Така онзи ден като се плюсна по очи и си ужули колената, сега си ги гледа вика им Бам и като й кажа внимавай за Бам и пристъпва едвам едвам.

Казах и че не е ам-ам и тя отговори, че е "акоу"
Влади голям палавник. Сигурно ще отмине и тази "мода" с шамарите 
...да свършват вече тези работи...Препоръчани теми