ЮНСКО пухкаво човече, мама добре дошло ти казва вече! - тема 14

Викаха ме сутринта към 7. Отидох - поеха ме сестри- дадоха ми нощница, правиха ми кардиограма, мериха тонове, взеха ми кръв. Моя доктор е Ангел Карагьозов - той преглежда в частния си кабинет, не дава дежурства и визитации в Селена, там ходи само до обед за операции. По негова препоръка ми дадоха свещичка за изхождане преди операцията. Оставих си дрехите и обуките на ММ. Той си тръгна. Мен ме качиха на 3 етаж в стая с 4 легла, компютър и постоянно имаше 2-3-4 сестри и лекари наоколо.Сложиха ми абокат и система (мислех, че много боли, но нищо не се усеща). В стаята имаше и други момичета и те като мен. Сестрите постоянно ни питаха как сме и дори ни развеселяваха. Появи се и моя доктор - пита как съм и каза, че към 10 ще влезем в операционната.Аз пък да не повярваш бях много спокойна. Свещичката 2 пъти си даде своето. След известно време ми стана студено и взех много да треперя. Оказа се, че не е от студ, а от адреналин и е напълно нормално. Казах на ММ,че в 10 влизам в залата и той още в 9:30 чакаше долу на регистратура. В 10 една от акушерките ми каза да ставам и, че е време. Отидохме отсреща в операционната. Седнах на кушетката сложиха ми разни джаджи, за да ми следят показателите. Скоро се появи анестезиологът и другата част от екипа - 2 лекари, акушерка, сестри - общо 4-5 човека. Казаха ми как да седна, но нещо не можех да се наместя, за упойката и взе да ми става лошо. Анестезиологът не успяваше да я сложи, чак искаше пълна да ми бие. Аз отказах и ги помолих за 1-2 минути, за да се стабилизирам. Викнаха др анестезиолог - той от първия път ми я сложи. Докато се усетя краката ми натежаха. Обаче продължавах да треперя.По време на операцията усещах, че ме пипат нещо - но никаква болка. Единствения дискомфорт беше, че повърнах 4 пъти в операция, и още толкова в следродилната зала. В 10:17 беба изплака и ми дадоха да й пипна крачето.В 10:30 ММ я е видял долу. В 11 ме върнаха в същата стая, където бях преди да родя. След 20 мин ММ се качи да ме види и да ме цунка. В 11:40 си движех краката сама. Дойде рехабилитаторка и ни показваше как да движим краката. Дадоха ни да пийваме вода, но аз повръщах, та по-малко пих - явно от някое от лекарствата. Започнах да звъня на тоя и оня да се радват. След 1-2 часа пак дойде да ни показва упражнения - този път за таза. Към 15 часа вече седях седнала и дори станах. В 16 ни изместиха в стаите ни, където сме по 2. Мм дойде да ни види и звъннахме в детската стая да доведат бебчетата за 10 минути да ги видим. По- късно дойдоха родителите ми и свекървата. На другия ден ни махнаха катетрите и пак ни раздвижваха..Всички в болницата са много мили, санитарките минават по няколко пъти на ден, сестрите и лекарите постоянно ни питат как сме, оплаквания имаме ли. Просто нямам думи за отношението им. Нямам забележка за нищо. 2 пъти лекари минават на визитации, а моят си идваше също по 2 пъти на ден да ме види. Благодарна съм му от ввсе сърце.

Беба се роди 2830, падна на 2600, но с упоритост от моя страна и консултантката по кърмене, ни изписаха 2700.
Всичко мина повече от прекрасно. Дори и рожденния си ден прекарах там - беше толкова ведро, че не разбрах, че съм в болница.

Успех на всички, които им предстои. Наистина шубето е голям страх се оказа. Не се тревожете и мислете позитивно!