Имаме си талисман - АВГУСТовски дар голям! (9)

Ох, не мога аз да се оплача от ММ! И се радвам, че попаднах на такъв мъж, защото аз пък не смятам, че всичко трябва да се върши от жената. За мен това, че домакинските задължения са женска работа е пълна глупост... и много се дразнех преди време, когато имах приятел и ми кажеше: "Наядох се, ела вдигни и измий, че мама ще си дойде" Е, аз да не съм прислужница. Има си ръчички, да си мие!
Е, ММ не го карам да чисти, нито да мие, но може поне да ми помогне като вдигне масата, да ми помогне, когато я слягам, да си прибира дрехите, сам да си знае кое-къде да търси и да не ме занимава мен с: "Къде ми е синята блуза; ела ми дай чорапите;" и т.н. А най-много се дразня, когато видя дрехи, захвърлени на пода, на леглото или зарязани на някой стол, защото го мързи да си ги прибере. В началото много се карахме, докато го науча, че когато се съблича, дрехите трябва или да се сгънат и приберат, или да се оставят при прането, ако са мръсни!
Интересува се и от бременността, разпитва ме постоянно, вълнува се за движенията на бебето, за пазаруването, за подготовката и т.н.
С Борис основно си изграждат връзката играейки. Сутрин го води на ясла, вечер го взима повечето пъти той. В почивните дни сами се занимават, играят, строят, ритат.
Много пъти се е налагало да ги оставям сами. Първите пъти съм обяснявала какво, как, защо трябва да се прави. След това видях, че знае как трябва да станат нещата и постепенно си ги оставях сами без притеснение - храни го, знае какво да му дава, кога и как. Знае къде са му дрехите, знае какво обича да прави, на какво обича да играе, знае как да го успокои.
Аз и в началото много държах да е до мен, да помага, когато е свободен, да знае какво правя, как го правя, кое-къде стои, защото, за да участва активно в отглеждането на детето и той трябва да го познава. Перфектно при това. Трябва да познава добре характера му, да разпознава настроенията му, да знае от какво има нужда. В събота и неделя нарочно го мъчих в началото и го оставях сам да се оправя, с моя помощ, разбира се, под мое наблюдение, но постепенно свикна и сам започна да поема инициативата. Сменял е и памперси, и нощем е ставал да го храни и успокоява, и е готвил, когато се налага даже.
Работата не е оправдание. Че е изморен също не е оправдание. И аз често съм изморена, но детето си е наше, трябва да си го гледаме и възпитаваме и двамата!

видя ми списъците и ме подхвана, че е много рано, че имало време.. Аз пък от своя страна му напомних колко много неща трябва да се свършат до тогава(които не мога да свърша сама, така де - мога, ама не е желателно) и как ако смятам дните, в които той е свободен(не е на работа), до термина ми, остават грубо казано 10-ина дни... А той все ми отказва да ги свършим, защото има нужда от почивка (което си е неоспоримо, но и аз имам нужда от спокойствие, нали...) Тук се меси и темата за мъжете, която сте подхванали - моят все избягва да свърши нещо, което не му е присърце.. Понякога много му се обиждам. И с предната бременност, и сега, на преглед с мен не е идвал, само ме е карал 2-3 пъти за изследване на кръв и урина (защото рано сутрин на гладно не съм в кондиция да се "заведа" сама, а и ме е страх да не ми стане зле, понеже съм с ниско кръвно) и то с мрънкане, на пазар ме води само веднъж - в средата на 9-ти месец, всичко друго поръчвах онлайн или обикалях със свекърите... И сега, като дойде време пак за пазаруване на мебели и други големи неща, пак иска да се скатае...