Седнала съм аз в едно открито капанче в парка до детската площадка (подчертавам - заведение до площадката, с посетители 95% майки и бащи с деца, не луксозен или делови ресторант).
Моят хубостник беше на 2 годинки тогава и след като хубаво си беше омазал тениската със сладолед и се беше овъргалял подобаващо в пясъчника, решава да си вади боклучави играчки от вендинг машините в заведението. Дадох му левче, но отказах повече. Той уж се примири и се върна да играе, но по едно време го гледам, че тръгна да обикаля по хората. Аз (като една съвестна майка ) отидох да го прибера, за да не досажда и какво виждам - нашият, чорлав и мръсен, ходи по масите с протегната шепичка и с огромни умоляващи очи мрънка: "Моля, дай па'ичка!". Умрях от срам. Не защото смущаваше посетителите, а защото те наистина се бъркаха да му дават парички
Сладур! И аз бих му дала.