Чувства бушуват в ЮЛСКАТА мама, до сладката среща месец остана!

Тази сутрин ми беше малко екстремна. В 7 и 30 мама дойде и каза, че цяла нощ входната й врата е била отворена и котарака го няма. Тези от вас, които имат животинки разбират какво ми беше. Скочих и тръгнах да го търся. Реших, че ще започна със слизане по стълбите и за мой късмет(а и за негов) го видях качен върху ел.таблото на долния етаж. От страх очите му бяха станалу на палачинки, но не смееше да слезе сам. Вече си има още един прякор: котката-беглец

На първо място, както вече си знаете, раздвижването е суууупер важно! Първия път ме раздвижиха след няколко часа, а сега на следващия ден и определено имаше разлика! Така че, не чакайте някой да ви раздвижва! Още щом ви пусне упойката, започнете да повдигате крака, да ги свивате в коляно, да опирате стъпала до дупето и да повдигате таза, да се завъртате наляво и надясно и дори да седнете в леглото. Боли, но не толкова, колкото онова, което ви очаква, ако чакате до следващия ден.
Само не ставайте сами! На мен ми падна кръвното и ми причерня при ставането и нямаше да се справя без подкрепата на рехабилитаторката до мен. А само това липсва, да си удари човек главата някъде, падайки от завиване на свят.
Веднъж щом започнах да ходя сама, не се спирах, разходки, ставане, сядане, лягане, носене на бебето, докато не усетя пълно изтощение. Сега все още ми дърпа при движение, но от доста дни вече няма никаква болка, само придърпване и дискомфорт.

Другата разлика с първото ми раждане беше поставянето на катетъра. Ако има как, помолете да ви го сложат след като са ви сложли упойката! Първия път не усетих нищо, сега беше неприятно. Свалянето почти не се усеща.

Онова, което ме притесни беше, че преди операцията треперех неудържимо от студ, понеже за първото секцио за деня климатиците не смогвали да затоплят достатъчно операционната. Притеснявах се, че няма да мога да стоя неподвижно при поставяне на спиналната и може да стане някоя беля. Обаче анестезиоложката ме успокои, че всички треперят и имат опит с това и наистина така беше.
Падна ми се страхотна анестезиоложка! През цялото време ми обясняваше какво прави тя, какво правят докторите, какво ще почувствам и т.н., държеше ми ръката. Поставянето на упойката се прави като за завъртиш легнала настрани със свити към главата колене, усеща се като леко, но неприятно убождане малко над кръста. После се усеща затопляне в левия крак, после в десния, накрая изтръпват и стават нечувствителни. Затоплянето идва много добре на фона на студа. В този момент те карат и да се завъртиш бързо пак по гръб, защото упойката действа за секунди.

Бебка я извадиха за няколко минути. Сладка, мрънкаща, намръщена, божествена! Анестезиоложката от време на време притичваше до неонатолозите в съседната зала да ми докладва какво правят - че я къпят, мерят, обличат, че й се радват колко е голяма за гестационната си възраст и колко е здравичка.
Дадоха ми да я целуна и я отнесоха.

После се започна скучната част - шев и кройка, но анестезиоложката ме разсейваше, обсъдихме даже предаването "Не знаех, че съм бременна".

Преди това, има един момент, който не бях усетила при първото секцио, не знам защо. Това е моментът, в който докторът натиска корема, за да излезе бебето. Онова, което съм чела по форумите за скачане по ребрата и корема и т.н. ми се вижда силно преувеличено! Да, наистина ме натисна в горната част на корема, веднъж, но не болеше изобщо, просто натиск, за да избута бебето през разреза. Моята фея-анестезиоложка ме предупреди за този момент, така че не бях изненадана, даже очаквах да е по-гадно и болезнено, но не беше. Еднократен силен натиск с избутване надолу и толкова.

Това, с което също може да си помогнете за в реанимацията, е да си вземете малки шишенца с вода, които предварително сте отворили и сте си взели сламка. Вярвайте ми, след секциото надигането на бутилка от литър и половина е предизвикателство, отварянето й също, особено ако имате абокат. А зверски ти се допива вода по някое време (първите часове не разрешават, заради упойката).
Друго, което може да помолите, ако имате избор е да ви поставят абокат на лявата, а не на дясната ръка. (ако сте десничарки де). При мен нямаше как, а после обслужването и гушкането на бебе с абокат в ръката е доста неприятно. Още ме боли.   Разрезът от секциото не ме боли вече, а от абоката още да.

Не забравяйте и зареден телефон! Ако можете да спите в реанимация, ще е най-добре, но обикновено всички искат да се похваляти да се чуят с близки по телефона. Аз почти не можах да спя, защото все някой влизаше, излизаше, говореше, мереше кръвно, пулс, пускаше системи и т.н.

Най-малко неприятната част е клизмата. Първия път ми я направиха легнала настрани в леглото, сега на магаренцето. Не е най-приятното нещо на света, но не е кой знае какво, това не го мислете въобще!

Значи да разбирам,че този път те е боляло повече и по-трудно си се раздвижила?