На планина или море - юнско лято ни зове, априлски бебета 2015 тема 2

Маце, никой не иска ви плаши и стресира.Никой не казва, че родителството е нещо ужасно и че не трябва да се наслаждаваме на миговете с децата си.Просто грижите нарастват възрастта.

Както казва поговорката  - "Малки деца - малки проблеми, големи деца - големи проблеми! "

Ейми... сега ти се полагат много положителни емоции и случки!

И моята свеки тая вечер в стремежа да помага не усеща, че вреди, викам малкия е изморен затова пищи, тя го приспива със звучно "Ооооо ооо". А чува че аз му Шъшкам (имитирам бял шум). Ама се старая да не се втелявам, че той баща му днес не се усети как да го успокои докато бях в банята, кво да искам от баба му на детето.

Ама естествено че грижите нарастват, аз като гледам майка ми и свекървата, те сега имат повече грижи около нас отколкото като са ни никнели зъби.

Оф Ейми, много гадно. Малката ще навакса спокойно. Не е страшно когато е на време хванато.

Гиада и тя изчезна? Кой друг?  Да правим призовки?!

Тук съм, тук съм! Бяхме за уикенда на Рилския манастир. Нещо не бях във фаза с пиша. С ММ малко се сджавкахме, и аз не знам защо. Бебето беше изнервено и повръщаше, може би затова. А и аз жадувам за топлина, а там си беше направо студ на моменти. Но пък хотелчето беше супер, с много приятна обстановка и хубава детска площадка за каката. Вече съм си тук. Досега приспивах дребната, почна да реве всяка вечер преди да заспи...

Ейми, кофти за всичките ви перипетии, дано по-скоро свършат.

По последната тема, има разни деца и разни родители. Много е неправилно да се обобщава. И аз най-мразя неискани съвети. Но едно ще кажа - по-добре с "ужасни" деца, отколкото без. Щеше да ми е много пусто в душата, ако нямах двете малки буболечки. Никакви хобита и кариера не могат да се сравняват с удовлетворението от родителството (но и те са важни де!)

Има ужасни бебета, но защо пък се предполага, че всички са ужасни? Аз разбирам за какво говорене става въпрос, едно такова тип "аз зная повече от теб", че дори и със леко злорадство "ти ще видиш", което си е леко дразнещо.
Моето първо беше толкова ревливо и капризно, не понасяше много хора на едно място, в заведение дори на открито беше абсурд да припарим, наставаха страшни ревове. Будеше се от най-малкия шум, в парка подскачаше постоянно от пищящи играещи деца, та се налагаше да бутам количката около парка или по разни междублокови площадки с ниска посещаемост. По време на коликите имаше един тричасов интервал от 2 до 5 сутринта с непрестанно дране и почти нищо не помагаше.
Та на фона на тия екстри второто ми е абсолютно ангелче, което си гледка и си спинка, докато аз се разправям с кака му Дето се вика, такива 3 мога да изгледам.


Ейми, желая ви оздравяване, възстановяване и бързо наддаване на бебечето  

Ейми, дано се оправят всичките ви проблеми, че много сте преживели.
Гиада, на кое хотелче сте били?

За децата - няма едно с едно да си приличат. Много е важно родителите да са спокойни, според мен това много се отразява на детето, усещат подсъзнателно. Ама това с плашенето е голяма тъпотия, каквото предстои, такова, всеки един момент си заслужава абсолютно!

Amy, дано всичко вече да е наред и бързо да се оправяте всички вкъщи. Аз си мисля, че може малката да е усещала че ти не си добре и това да и влияе с наддаването, сега ще започне да си качва и нея явно нещо я е мъчило ама ще се оправи.

Оф това с плашенето и кофти съветите и аз много мразя. Каквото и да ме очаква си е моя работа и не виждам защо някой трябва да ме кара да го мисля предварително. Винаги съм била на принципа "ще поживеем, ще видим", когато му дойде времето, ако е писано ще се тревожа, ама да започна от сега, да се вайкам как ще ставало по-зле е супер глупав начин на мислене и не търпя подобни коментари. Може и да съм малко рязка с тези хора, ама не искам да ми нарушават душевното спокойствие. За мен майчинството е нещо, което дълго съм чакала и е сбъдната мечта да имам едно малко съкровище за което да се грижа, съжалявам че някой го приема за бреме. Никой не е казал, че ще е лесно ама каквото такова. Винаги съм мислила, че едно дете се нуждае преди всичко от любов останалото само се нарежда. Негативният начин на мислене според мен предизвиква и негативни събития, така че нека се радваме на малките бебочета и да мислим как като порастват ще ни радват още повече, ще стават по-интересни и по-забавни и с всеки изминал ден са по-различни.

Стана малко като проповед, ама то в 4 сутринта може всичко да се очаква от мен
Иначе и Митачето напоследък започна вечер да става много кисел. Мисля че пак има колики след като почти месец нямаше. Той принципно не е имал кой знае какви колики ама сега го мъчи нещо милия и място не може да си намери вечер. Трудно заспива, ама добре че е мойта бебешка люлка, направо се оказва чудна, само в нея заспива тя на колелца и го возя напред назад и така заспива.

Ето статия за това какви са проблемите с носенето напред: http://www.boba.com/blog/nine-reasons-not-to-carry-your-baby-facing-out
Тъй като не е добра идея, повечето ергономичени раници НЕ са пригодени за носене напред. Освен това бебетата виждат и когато ги носите към вас, защото могат да гледат на страни. Ето едно интересно клипче за това какво виждат бебетата от слинг и количка: http://www.fairyknot.org/blog/main/stroller-vs-sling-video/ В клипчето бебето е вързано на гръб, което в общия случай е подходящо за по-големи бебета, но отпред виждат почти, тъй като си въртят главата... Говоря и от опит, тъй като съм се опитвала да скрия нещо от по-големия ми син, докато съм го носила (след годинката и отпред, с лице към мен). Ами всичко си виждат, няма начин...

Ейми, измъчили сте се Дано скоро се наредят нещата. За кърменето се чуй с консултант по кърмене - най-добре с Хедра, ако имаш възможност за платена консултация, ако не - с доброволен консултант по кърмене. Добре е да се види бебето и самото сучене на живо, за да се види да не би по някаква причина да не суче ефективно (юздичка или някакъв друг проблем). За дисплазията съм чела, че носене в слинг или ергономична раница (май след като се махнат гащичките), допитай се до лекаря ви. Причината е, че в слинг или ергономична раница заемат същата позиция крачетата и помагало за фиксацията.

Относно плашенето - и мен ме дразни. Който има бебе е взел съзнателно решение да го има (дори забременяването да не е планирано, все пак избираш да го задържиш). Какво сега - да го хвърлиш ли??? Да, има грижи, но има и толкова много радост, която компенсира. Поне засега (другото ми дете е на 2г, т.е. вече пролазило и проходило + в бебешки пубертет + ревност от второ дете), радостите се увеличават драстично по-бързо от грижите Освен това всеки решава как да си гледа детето - много от ограниченията произлизат точно от изборите на родителите. За мен ужасни бебета няма. Има по-нуждаещи се от внимание - баткото ми до 3м е бил непрекъснато на ръце или в слинг, след това също е носен доста, и в момента суче по-често от бебето, ама не смятам, че е ужасен.... Щом е здраво детето, останалите неща са бели кахъри

От непоисканите съвети няма как да се отърве човек. Особено ако на теб ти е първо дете, а другите вече имат второ. Най-ценният съвет, който са ми давали е да не слушам други майки  . Както и да не сравнявам моето дете с други.
Иначе с плашенето се започна още от бременоста - ти ще видиш, как няма да можеш да си намериш място по цели нощи заради корема, как нама да можеш да си вържеш обувките...Е, да ама аз имах страхотна бременост, спях си по цяла нощ и се скъсахме от пътувания. Знам, че има жени, които карат много тежко, но аз не исках да се настройвам предварително, че задължително ще е ужасно. Сега също много се кефя на майчинството. Нагласата според мен също има голямо значение. Наистина, не всички деца са спокойни, но това е ясно още когато взимаш решение да имаш дете.

Ейми, айде сега наваксвайте с положителните емоции!!!

Аз съм намнението на Сладоледче. Децата усещат всичко от бременността насам и им влияем подсъзнателно. С отношението си към света, чувствата си, усещанията.... Въобще те са наша проекция. Затова аз не се старая да се държа по определен начин... Всичко е под повърхността.
Бременността ми беше супер, спортувах, пътувах, обувките си обувах сама до 9м...
Откакто спя повече и Вики се усмихва и гука (от началото на втория месец май), мога с ръка на сърцето да ви кажа, че се чувствам чудесно и нямам абсолютно никакви грижи или тревоги.... Ама "какво ме чака".... Хаххаа

Абе, момичета, аз майще вадя летния кош... :-/ зверска жега е

Това с плашенето,че като станат по-големи ще е по-зле и аз му се нервя. То никога нищо не се знае,а и много зависи дали си имал проблеми и какви с децата в различните им възрастови периоди. Факт е обаче,че до момента аз продължавам да казвам,че с баткото,който ми е на 4 години,успях да се почувствам истински щастлива майка,когато той направи 6 месеца. До този момент неяденето и ревовете до 4 месец ме тормозеха изключително много. Имахме и разни неприятни моменти с изследвания и болници. От тази му възраст,обаче, нещата за мен станаха по-лесни,а за майките с деца колкото моето настана проблем.  Затова мрънкането на разни майки,че бебето вече не стояло на едно място като пораствало,че като пролазило и проходило търчали подире му,че му растяли зъби и мрънкало,че трябвало непрекъснато да го занимават,да го приспиват,ми е било нелепо.
При някои проблемите идват рано,при други по-късно. Важното е живи и здрави да са децата!

Сега забелязах, че там където поставиха Хексацима има малка бучка? Това нормално ли е?

Всяка възраст на детето си има своето очарование. Аз се наслаждавам на момента, защото децата растат и никога повече няма да бъдат толкова малки колкото са днес 

Абсолютно! С мъжа ми мислим с спрем до две деца. Като знам, че за последен път имам бебе, и като виждам как избледняват спомените, се опитвам да съхраня всеки миг.

Сладоледче, хотелчето се казва Хан Дяволски води, намира се непосредствено след Пастра. Само хубави отзиви мога да дам. Имат фейсбук страница.

Може ли някой да ми помогне, в сайта на НОИ не ми излиза последният болничен, който лекарката издаде на 05.06.2015. Той ще се появи когато от работата ми занесат справката или има друг проблем?
Уф, утре ще звъня в НОИ.