Ако нямаш проблеми с ходенето - вземи си куче, спокойна порода, не се шегувам. По-добре е от писане по форуми.
Имахме куче, нашите няма да искат ново. А и имам готина розова стая, която ще съсипе за нула време.
Пък и искам японско хинче, а те струват бая пари. 
а и с уличните кучета и котки не знам как спокойно ще го разхождам. 
Такова куче не е за апартамент, а за двор. Дикси (тигровият ни боксер), почти беше изяла един диван, надрала вратите (научила се да става на задни лапи и с предните да си отваря вратата
), съсипа цветната леха на терасата, изръфа ми чорапи, терлици, чанта и учебници. На село имахме лабрадор, който пък си хапна пиленце за обяд (беше дворен пазач ). Така че ги знам тези породи какви са. Не са лоши, но не са за апартамент и са големи беладжии. 
. Важното е, че се разхождаме и тримата, благодарение на него. А като бях 19-20 годишна също имах куче, голямо, каракачанско - колко гаджета ми се залепиха в парка с него... 
Чак толкова досадно, мрънкащо, оплакващо се, разглезено, вечно недоволно от всички и всичко, егоистично и егоцентрично същество не познавам. Мине се някоя и друга година, и Полинка се пръква с рефрена "аз-горката-онеправданата-неразбраната-всички-са-виновни". Не може ли форумът да се обезполини отново? 
... Кучето осигурява И социален живот, контакти с мноого хора.