Махане на памперс и биберон

Аз ти не се ли запъна, че ще седи на него и ще го ползва? Аз съм ината, запъвам се. Когато детето реши, че няма да направи нещо необходимо, се запъвам.

Записвам се тук, да обменям опит с вас.

Първо за залъгалката, че сега тя ни е основен проблем. Вчера и отрязах върха, малкия уж се съгласи, че вече не е бебе и няма нужда от нея, но снощи доста порева. И през ноща се будеше и я търсеше, но не му я дадох. Сега на обяд също, приспах го на ръце, в момента спи спокоен. Но за него бибата беше много важна част от живота му , много е свикнал с нея и на мен ми е криво, че му причинявам това неудобство, но вярвам че го правя за негово добро.

За памперса бях писала и в темата за Приучване към гърне, нямах никакъв успех ... Сега обаче няма да го тормоза и с това, нека първо забрави беберона, после ще му мислим за памперса.

На всички мами успех и много търпение. Вярвам, че ще се справим 

Поне с биберон не се занимавам сега.Малкият я захвърли още на 2 месеца и сега се приспива смучейки пръсти.
Засега го отучих да ги смучи през деня като мазах с Даум ексол.
Може да пробвате да намажете бибката,че да им залюти,но е за след 2 год. възраст.

Някой,ако може да сподели опит как научихте децата да пишкат навън?
Моето се запъва като магаре на мост и не иска.

Какви биберони на 2 години Какво мазане и глупости, просто изхвърляш биберона и точка. Големи драми за нищо.

За пишкането навън. Ами като му се пишка много, в един момент няма да успее да устиска. Или ще отиде да пишка до някой храст, или ще го направи в гащите. При втория случай му се скарваш и го прибираш вкъщи веднага. По пътя може да му обясниш, че в гащите не се пикае, има храсти и т.н. Другия път ще помисли дали да изпусне играта заради това.
Трябва по-строго, какви са тия неща... Не искал да пишка навън.

Как ги научих... ами като махне памперса (около първия рожден ден, не десет години по-късно, когато трябва да се убеждаваме), навън го изпишквам в храстите и като проговори и стигне до втората годинка, в която се противопоставя на всичко, отдавна знае къде се пишка, когато сме навън, и нямаме драми.

И малката не искаше. Но 2 дни гледаше други приятелчета как пишкат и на 3-тия се изпишка навън.

Много ми хареса книгата Изкуството да бъдеш родител на д-р Фицхю Додсън.Там има много подробни обяснение, защо повечето деца чисто физиологично не са готови да контролират отделителната си система. Ако настояваш преди това може сериозно да им навредиш - имаш очаквания, които те не могат да изпълнят.

Бибата я махнах няколко дни след първия рожден ден. Бях ходила на профилактичен преглед при стоматолога ми, който заразпитва как е детето. Посъветва ме да я изхвърля и че на тази възраст не е добре за зъбите и захапката. Имах притеснения, че ще засмуче пръст и заради този ми страх не се осмелявах да я махна по-рано. Дадох си сметка, че аз се успокоявам повече, отколкото детето с тази биба. Ползваше я основно за сън. Та прибрах я, два дена беше тегаво и после всичко беше наред. Преди това го обсъдихме с ММ, че никой не трябва да поддава на ревовете - особено в колата, когато тръгнем на дълъг път или през нощта. Накоравихме се и... Така...

За памперсите - от 20 дни е без дневен. Слагам през нощта и за следобедния сън. На гърнето е през определен период от време като не я питам, а директно слагам и казвам - хайде да пишкаш/акаш. Почти всеки път пишка, но все още има "аварии"... Знае кое къде се прави, ама сама - не. Като я попитам къде се пикае - сочи ми гърнето и казва "куку"... Оставям я по голо дупе вкъщи, но не отива да седне на гърнето, когато усети нуждата. Навън я изпишквам пак периодично, не ми казва. Случвало се е да я преоблека 4 пъти, както и да се прибираме със същите дрехи. Много променливи успехи, което ме кара да си мисля, че бъркам нещо. Един ден всичко е в гърнето, а на следащия - пералнята не може да смогне.

Бибата махнахме на 1г.и 1м. май беше , забравихме я и повече не я дадох! Малко по трудно запична да заспива ( ползвахме я само за сън), но нещата се нормализираха постепенно!

В момента сме в процес на махане на памперса, от около 3 седмици не слагам през деня, имаме доста пропуски , но да видим! Навън му е по лесно , вътре се противи понякога и не иска да стои на гърнето! Дано успеем поради здравословни причини, а  и не искам да му се спарва дипето, но няма да е на всяка цена!Ако се получи ще се радвам, ако ли не ще се опитаме по нататък!

Мисля че детето трябва да се пробва ,защото може да е готово за дадена промяна, но дакато не опитаме няма как да разберем! Но има и много майки, които не са готови, но всеки си решава сам за себе си и детето си!

Шишето с биберон махнахме май по рано и от бибата( пиеше вода от него). Можеше и от шише със сламка, но не искаше докато не махнах биберона и предлагах само сламката и така си свикна!
Сега вечер става пие си водата и пак си ляга.

Здравейте,

Да разкажа и аз за нашия процес по махане на пампата, понеже биба не сме ползвали (аз бях от майките, които нямат нищо против да ги ползват за залъгалка  ). А, всъщност веднъж му пробутах една, която ми бяха подарили на една лекция за бременни, колкото да му щракна снимка, преди да я изплюе на 2 метра.

Та пробвах аз миналото лято, когато беше на 1.4г. Абсолютно никакви задръжки, пикаеше навсякъде, не му дремеше, че е мокър, зверско опъване, огъване и реване при вида на гърнето, от което аз заключих, че още не е готов (очаквам многодетната госпожа да се включи, за това бързам да подчертая, че синът ми не е бавноразвиващ се  ). На годинка и седем месеца реши, че вече е ОК с гърнето и започна да сяда, като само акаше в него след хранене, но пишкане никакво. Слагахме го по стандартната схема - преди и след сън, преди и след хранене. През останалото време, както казах, беше безскрупулно пишкане на гащите big time.

На 12 юни тази година, след съгласуване с яслата, казах "айде стига вече", махнах пелената за през деня и обясних, че Мони вече ще ходи с гащи, като мама и тате. Възрадва се, говори по въпроса, викам си "няма връщане назад". Беше събота, когато започнахме и след това понеделника им го сервирах в яслата по гащи. Направил един инцидент с напишкване в същия този понеделник и следващите 2 седмици - безупречен. Втория инцидент беше вчера, когато се наакал в следствие на някакъв крушов крем за следобедна закуска, при което ми беше обяснено, че нямали практика в яслата да ги слагат СЛЕД следобедната закуска на гърнетата, а ПРЕДИ това. Не схванах логиката, както и да е, но поеха ангажимент да го правят, защото и още 3 деца, за които не е обичайно да се изпускат са го направили.
В яслата без инциденти, но вкъщи и навън беше друга история. Всеки ден след яслата обикаляме площадките в квартала - всеки ден инциденти с напишкване, при което аз обяснявам с много разочарован тон, как не се радвам и това е лоша постъпка, как трябва да се пишка на дървото или на храста, за да пораснат големи. Няколко пъти наблюдавахме негови приятелчета, как пишкат, за да се вдъхнови - пълен отказ. Стискаше до последно, докато не почне да плете кълките и да се изпуска на площадката. След това реакцията му беше на гузен човек, които разбира, че е направил нещо лошо, но не го е предотвратил...Вкъщи същата работа беше, аз през 3 мин го питам "имаш ли пиш?", 'нали ще ми кажеш ако имаш пиш, да те сложа на гърнето", той ме гледаше и се хилеше. 2 мин след като ми е отговорил с "Не" на горните въпроси и се изпишкваше на пода. Реших, дали пък не го пренавивам прекалено много, но все пак си го подпитвах на всеки 20-30 мин. С течение на времето установих, че се стиска по 2-3 часа, при все че пие вода в добро количество предвид сезона. В края на втората седмица се случи така, че с баща му бяхме заети с някаква къщна работа и никой не се беше сетил да попита детето, дали има някаква нужда. То взе, че се отпуши да си казва, при това всеки път и се убедих, че осъзнава ситуацията, тъй като си прекъсваше играта или храненето (дори веднъж и съня) за да ми съобщи, че иска на гърнето. Единствено репликите не се случиха по начина, по който го учех - аз му казвах да използва "Мони има пиш/ако", а той си избра да казва "Мони ще седне на гърнето/тоалета" и "Мони ще пишка на дървото", но каквото и да е, е приемливо за нас. Не искаше да пишка навън и преди 3 дни се отпуши. Преди това мина през период на гърчене и нежелание да го събувам на публични места, през период на седене пред дървото със събути гащи и правене на нищо, та сега вече ми сигнализира и се изпишква бързо на дървото. За последната 1 седмица, откакто започна да си казва редовно е имал 3 инцидента с акане, а откак се отпусна да пишка навън - нито един. За мен това е добър резултат. Не очаквах да стане толкова бързо, бях се мобилизирала поне до края на лятото, но хлапето реши да ми съдейства. Особено се впечатлява, като му кажа "Мама много се радва!" и той всеки път като стане от гърнето, вика "Мама радва"
У дома обедната пампа е суха, в яслата ми казват, че не е - не знам, но със сигурност трябва да я разкараме и нея. С нощния е 80% : 20% в полза на сухите, но факта, че има и мокри ме навежда на мисълта да не го юркам чак толкова за сега...До градината ще сме го махнали и него.
Успех на всички!

Мисля, че спокойно мога да го запиша без пелени вече.

Ползвахме многократни пелени. Започнахме да го слагаме на гърне на 6 м. след събуждане.
Около годинката започнах да го слагам през около 2 часа. Никога не е имал моменти, в които да не иска да сяда, да става, да бяга и подобни. Винаги си вършеше нещо, понякога и двете. На година и половина започна да си казва, обаче малко след това спря  На точно 2 години решихме, че сваляме пелените и ще ходи само с "мъжки гащи". Може би веднъж или два пъти да е било да не може да устиска или да се заплесне. Казва си. Навън не пишка, въобще не ми е приятна гледката на пишкащи по храсти деца, съответно не сме го и учили. Той може да издържи около 3 часа без проблем, така че гледам за толкова да го прибирам, така съм казала и на бавачката. Нощем също не се напишква, той се буди сух от доста отдавна, може би поне от зимата.
Сега ми остава да го отбия

Здравейте, мами наминавам, за да ви се похваля , че при нас има  напредък с премахването на памперс и за това има заслуга търпението и разбира се желанието на главния герой. И така на няколко пъти сядаме на гърнето и без притеснение или недоволство си вършим работата в гърнето. Много съм доволна, защото постигнахме това постепенно и без агресия или сила от моя страна. И няколко пъти правихме пиш навън, защото знам че ще издържи и няма да се напиша , но мисля , че е проблем да се стиска, и вече разбира когато има памперс и когато няма. Важното е да не е стресиращо както за него приучаването , така е за вас, защото е изморително да стават нещата на всяка цена. Затова съвета ми е да сте търпеливи , до преди месец не искаше да сяда ,но ето че имаме резултат и то не на всяка цена. А и още нещо правете това , което смятате , че е добре за детето и не обръщайте внимание като индивиди като JESUS, едва ли ще научите нещо полезно. Успех

И аз ще се запиша най-после с успех. На 2г. и 7м. най-после детето благоволи да използва гърнето по предназначение. Махнах памперса, 2-3 дни продължаваше да се напишква постоянно, навън беше с памперс, че времето беше студено. След 2 седмици махнах окончателно памперса, казва си, стиска, навън е без памперс, както и при следобедния сън. Сутрин памперса му е много пълен. Ще видим какво ще правя, но едва ли ще го събуждам, че година и половина, след като се роди не съм спала, та сега да навивам часовници и да го будя, не си го представям. За сведение, слагам го на гърне от както е почнал да сяда, но много преди да проходи, отказа да седи на гърнето. През тези 2 години постоянно съм го пробвала и обяснявала що е туй гърне и какво се прави в него, ама на сега ни се получиха нещата. Не мога да кажа, че стана от раз, но важното е че стана.
Биберона го разкарах, с голямо удоволствие, след като отбих и вече разбираше малко от малко. Бяхме на гости с преспиване, казах му, че биберона е вкъщи и той заспа, макар и трудно без рев. Гостито продължи 2 седмици, през които той свикна.

Lady Stardust и ние като вас, още съм на етап обяснения обаче/в краят на месеца става на 2г/, вече 3м кара без памперси, дори и навън, само че не иска да седи на гърнето по никакъв начин. Купих и второ гърне, да не би проблема да е в първото, ами оказа се, че не е проблемът в него. На тоалетна също отказва. Но като чета вашата възраст, направо се плаша още 7 месеца ако продължи този кошмар. И съм се карала, и съм обяснявала и полза за момента няма. Биберона снощи изпадна в истерия, че не иска да си ляга в 22ч, и не го дадох. Но се оказа, че в 12 през нощта, все още се успиваме и го дадох, на 5-та минута беше заспала, явно ни е рано. Идея си нямам как ще го откаже, това означава да не спи нито тя, нито аз, а с това не мога да се примиря. Май ще се окаже, че съм родила най-големият инат. За "идейните" остави я да не спи, ще им кажа, че днес се заинатих да яде манджи, и от сутринта в 8 още не е яла нищо, защото предлагам 2 вида яденета, а тя не иска манджа, ами кремчета. С този инат ще ме побърка.

За ината те разбирам. На всеки на различно място му е пределът. Моята дъщеря веднъж три дни отказваше да яде, защото не ѝ харесваше какво ѝ даваме. За нея да я карат да яде неща, които не обича, е жестоко насилие.

За гърнето обаче не знам защо влагате толкова емоции. Няма кой знае колко голямо значение кога ще се научи. Дали на една или на две или дори на три, все едно е. Тези години ще минат и ще разберете колко е било маловажно и как не си е струвало вложените нерви.
Гледайте времето, което сте с децата, да го прекарвате по-приятно, с по-малко нерви и повече игри и забавления.

За биберона, просто извадих луд късмет, защото синът ми, като те чета по темперамент, много прилича на детето ти. Само аз си знам как съм го отбила с реване и то защото просто не издържах на липсата на сън и болките в гърдите си. Не бих му го причинила с биберона, още повече, че вече беше и по-голям. Съвет не мога да дам уви, отказването от биберон ми се струва по-трудно и от памперса. 
А за памперса обясняваш до откат, не си прави изводи от възрастта на моя син, при теб нещата може да станат по-рано.