Православието като начин на живот 5

Може би не те разбирам правилно. Моля те, помогни ми.
От горното оставам с впечатление, че някои (хора някакви) насаждат без основание негативно настроение сред вярващите против привидно опасни, но в същността си безобидни явления. И в кръга на безопасните явления поставяш вчерашното събитие. Наред с любителският театър.

Хубави въпроси задаваш, и аз с интерес ще се включа в обсъждането на всяка една от темите.

Лунно момиче, всичко, което пишеш го правя и аз. Струва ми се, че не е уловена есенцията на това, за което аз писах. Въпросът е кой и кога акцентира върху празнуването на този ден.
Не акцентирам аз. Акцента се допуска да бъде поставен в институция, на която е поверено образованието на децата. Образование далеч не значи само преподаване на материал, нали? Ти си преподавател, знаеш какъв е вашият труд. Вие (противно на записаното в закона) възпитавате децата ни. Те прекарват в тази интитуция повече време, от колкото у дома, с родителите си. Съвестните родители пък се стремят да възпитат у детето уважение към учителя, към институцията като цяло.
Ето и моят проблем - детето вижда тази ужасия, разположена на входа на учебното заведение, с допуска на учителите, които уважава. Значи пък може и да не е толкова лошо ...
Какво ще подмине моята душа не мога дори и да се надявам да предположа - слаба съм, немощна и не мога да съм така уверена, както си ти.
А за малката душичка, за която нося отговорност и съм обещала да възпитам като християнин пък съвсем ... И за това се противопоставям по начин, който намирам за уместен.

Накртако, и не точно с тия думи - да, с някои уточнения.

Любителския театър засега ще изключа от обясненията си, защото е свързан с лична история.

Съзирам стара и позната политтехнология, Жени, това се опитвам да кажа.

Заинтересовани политици, наши и чужди, използват религиозните чувства за своя изгода. Това се прави по света и у нас от векове. Принципът на действие е прост: самообяваваш се за пазител на доброто и истинското, обяваваш група хора, партии, нация, или който там в момента ти пречи за зло и застрашаващо фундаментите, а себе си за техен пазител (оттук и термина фундаментализъм, впрочем). За удобство и прикритие, но най-вече за да се ползваш подмолно от родолюбието на хората може да се разкрасяваш в национални окраски и готово. Ти си в бяло - всички останали са врагове.

Критично важно за жизнеспособността на тези идеи е да се поддържат всячески предапокалиптичи мисли у хората. Да се нагнетява усещането за предстояща катастрофа, край, разплата, плашеща несигурност. Много помага ако създадеш трайната представа у масите за живот в обсадена крепост, с дебнещи отвсякъде врагове и заплахи. Много е важно и полезно  да създадеш такова настроение, в което всяка битова дреболия - пакет бисквити, снимка на Доли Партън или плоча с музика - да могат да се разглеждат като диверсия. Много по-лесно се случват нещата, ако съумееш да поставиш в зависимост (финансова например, но не само) религиозните институции и да поемеш контрола над тях. Последното се е случвало не веднъж в историята, когато правителите пряко са поемали в свои ръце и делата на изповеданията.

Аятоласите в Иран, талибаните в Афганистан, войнстващите индуисти в Индия, японския национализъм от епохата Мейджи, хунтата в Мианма, Иди Амин - всичко безотказно ползват една и съща технология. Майсторски маскират същността си, представяйки ги като принудени, необходими спасителни действия за истинската вяра, такава каквато им върши работа. Умело разделят света на две половинки: злото чуждо влияние от една страна, и спасителите от него - те самите. Нататък според вкуса си: забраняват музиката (чуждо явление), театъра (ужас, ужас), бирата (чуждоземно питие), обичаите на старообрядците, панталоните (що за загнила западна мода); разрушават и разграбват древни (езически) храмове (това са го правели и християни) и прочие.

Фанариотите са се съпротивлявали на българското църковно и национално самоопределение с всички сили, но те нито за момент не са казали : Аз съм против българското Възраждане и самостоятелна Църква, неее. Много по-подмолно са действали. Те са предствяли позицията си именно като пазеща истинското Свето Православие, а своите противници за триж проклети еретици, протестанти, гнили либерали, подкокоросвали са местното гръцко население (където го има), плашели са го с предстояшща погибел от инородците и така.

Делят хората на ситно и дребно, по някакви чудновати принципи - по дълбочина на деколтето, на носеши мартеници и неносещи, на постещи и блажещи, на забавляващи се на маскарадите и на мразещи ги, на харесващи рок, чалга, кънтри и Леа Иванова, на - само и само да поддържат някакъв интерес към себе си. Пука им на тях за Вяра и традиции.

Това искам да кажа, дали успях да изясня мисълта си, или забърках по-голяма каша?

А за естетиката на празниците - това е тема отделна, и много има какво да говорим по нея.

 

Каквото и да е ТИ трябва да живееш в този свят с тази среда и да съхраниш човешката си добродетелна същност. /дано ме разбереш/ Как го правиш? Не те ли дразни всичкото изброено от теб, защото нито можеш да го промениш, нито да го елиминираш напълно.

Здравейте, не знам колко от вас гледат предаването "Вяра и общество" всяка събота? Лично аз го харесвам, със съпруга ми го следим, макари не много стриктно. Прави ми впечатление, че напоследък гости  студиото са протестантски духовници и представители на тази деноминация. И преди водещият ги канеше, но сега е в почти всяко предаване. Вие какво мислите?

Радвам се да видя темата толкова оживена 
Надявах се повод да е Денят на народните будители, но уви, оказва се, че още не можем да "преглътнем" Хелоуин .
Аз поне все още не мога.
Ще ви върна отново към темата с Хелоин, за което се извинявам.
(Струва ми се, че разговорът върви малко хаотично. Предлагам да се постави една тема, в случай че актуалната за "Хелоун и Народните будители" е изчерпана вече)

Тези дни изчетох доста материали във фейсбук "за" и "против" празника.
Донякъде се радвам, че по въпроса с Хелоун няма равнодушен човек.

И все пак, всички теоретични доводи "за" изгубиха всякакво разумно основание, след като видях снимките на дечицата от детската градина на моята малка племенница (голямата е вече ученичка). Красиви детски личица в ужасни (и грозни) костюми, за които родителите са отделили доста средства от месечния си бюджет. Е, имали са бол - дали са! (да кажем по байганьовски).

Бях се поуспокоила малко от факта, че племенницата ми ще бъде пременена с костюм на котенце, докато не я видях в общата маса деца. Другите деца бяха в доста зловещи костюми, с изкривени в грозни гримаси лица. Аз лично се поуплаших от изражението на нашето "котенце" - явно дрес-кода на мероприятието изисква задължително грозна гримаса. Съмнявам се, че това е станало без допълнителни инструкции от учителките и фотографите на събитието.

Беше ми тъжно да гледам хубавите ни деца умишлено загрозени от костюми и злобни гримаси. И се чудя - с какви чувства родителите ще гледат тези снимки? Дали ще се радват? Дали ще се гордеят с децата си? Лично аз ги гледах със свито сърце и с неясен страх. Страх от избора, който ще направят тези деца в бъдеще. Наистина злото е навсякъде около нас, но защо е нужно да тласкаме децата към него и то във възраст, когато ни е по-привично да ги виждаме щастливи и усмихнати, с доброта в очите, а не щастливи от усилието да бъдат грозни и зли. За мен този празник е свидетелство за безумието на учители и родители, а най-вече за празнота и бездуховност.

И за да не бъда голословна, ето въпросният албум със снимки - https://www.facebook.com/media/set/?set=a.942568179137380.107374 … 670245&type=3

Манипулацията е започнала още в Рая, да. И до ден днешен си е едно и също и се повтаря ли повтаря. И работи безотказно. Всява ли смут - всява, РАЗДЕЛЯ ЛИ - разделя. А някой друг владее. Важното е, че не притежава, само владее.
Разбрах те, за мен не е каша написаното. Просто съм на по-различна от твоята позиция .

Да, Симпа, точно за празнота и бездуховност.
Не исках да отварям и дума за Будителите. Но цяла седмица съм в чуденка как е възможно в училището на детето ми да се трепти в очакване на дяволиите и да се забравят нашите Будители.
В училището, не в страхотеката в морската градина на Варна.

Аз май малко се изчерпих по темата,Жени, разбрах те, не се считам за много уверена, просто приемам света и нещата и зная, че мога само да се моля за децата си, да се опитвам да живея с любов, а светът не мога да променя, а сигурно и не трябва.

Надявам се да не стана досадна.
Лунничка, света, в който всеки един от нас живее, донякъде зависи и от нас. Животът ни пък със сигурност.
Бях изненадана колко малко трябваше да направя (слава Богу!), за да се махнат материалите от входа на училището на сина ми. Радвам се, че е така.
Това само иде да покаже, че като си седим удобно по диваните в къщи и мрънкаме нищо в този свят няма да се промени.

Дано да не бъда критикувана за това, което ще кажа, но това са моите днешни размисли и страсти относно Хелоун. Моите деца за втори път тази година не сложиха дори и маскарадна шапка на "празника", защото ги убедих, че това не е наш празник и нека да оставим тези, чиито е да си го празнуват на спокойствие. Съгласиха се, че е грозен и не особено забавен. Отвратиха се от бонбоните очи и кексчетата - ковчези. Умишлено не наблегнах
много   /а мимоходом.../ на темата за Бог и църквата, защото не искам да се настроят срещу нея..Такива са ми усещанията в момента. Драми нямаше и слава Богу!
Това, обаче е едната страна на нещата Хелуин си мина и отмина и категорична съм се забрави, както от участващите, така и от не участващите в него. Колко според вас го взеха на сериозно и направиха задълбочени анализи Е ли Хелуин нещо страшно или не! Маскираха с, напиха се, похилиха се, показаха си кой колко е дал за костюм и така на 1 ноември всичко приключи. Ежедневно сме залети от тотална простотия, бездушие, грозота и безверие - ежедневно!!!! В този смисъл този едни ден е като капка в морето от отрови, които поглъщат децата ни и ние! От друга страна означава ли , че в държавите където тази изродщина се празнува няма свестни и достойни хора или на всички Хелоун е оставил печат до края на живота им?
Както казах ще приема критиката, ако ви се струва, че омаловажавам проблема, но съвсем не е така в действителност. Просто искам да си запазя енергията за важните войни, които се очаква да водя с децата в това наше време!

Здравейте и от мен!

Отдавна не съм писала тук и може и да не ме помните...

По въпроса за Хелоуин, за мен това е един от най-ужасните бесовски "празници". Няма да се впускам в аргументи, само ще споделя две статии на о. Владимир Дойчев, мисля, че го е казал прекрасно:

http://dveri.bg/9qwyx

https://www.facebook.com/notes/%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%B2%D … /1671309599781157

По въпроса на Натака за "Вяра и общество", гледам предаването отвреме-навреме и си мисля, че Горан Благоев много често си позволява да вкарва полемика там, където не е нужно. Използва типични журналистически прийоми, за да държи интереса на масовия зрител. Разбира се, понякога има и много хубави материали за празници, светци и т.н. И на мен не ми харесва, че често кани инославни и че се допитва до пастори... Съпругът ми и аз с удоволствие гледаме "Иконостас" по Нова (има го на запис в сайта им), с проповедите на о. Владимир Дойчев.

Имам и един въпрос към вас, по който ще ви помоля да си споделите мнението. Омъжена съм от 4 год., но нямаме деца. Няма установен категоричен проблем до момента, ходим по какви ли не доктори и изследвания, откриват по нещо дребно, оправяме го, но никой досега не може да каже защо нямаме деца. Надяваме се на Божията милост, молим се непрекъснато, нашите близки също, за нас се молят и много познати духовници. Все пак, времето си минава (вече съм на 33), а детето не идва и не идва... Въпреки че съм вярваща, в моментите, в които разбирам, че и този месец не се е получило, изпадам в униние и дълбока скръб, плача и много тежко преживявам безплодието ни. За съжаление с времето става все по-зле. Обмисляме да направим няколко инсеминации и в краен случай инвитро на естествен цикъл (за да не се произвеждат, замразяват и унищожават повече от необходимите ембриони) и ако нямаме успех до 1-2 години, да подадем документи за осиновяване. Вие какво мислите - как е възможно една жена в такава ситуация да избегне унинието си и да се довери на Бога, без да се опитва да разбере Божията воля? Сигурно съм много слаба във вярата си, защото ми е изключително трудно...

Аз като черна станция по всяка тема, но този път е вървян и от мен и съпруга ми  .
penny_lane, разбирам всяка буквичка от написаното от теб. Това е трънлив и труден път, често в мъглите на унинието. Но е единственият, който винаги (абсолютно винаги!) има слънчев край. На края на този път ви чака Вашето детенце (дай Боже да са и повече). Дали родено или осиновено - за любовта на родителя разлика няма.
Безкрайно благодарна съм на всички наши близки, приятели, които бяха до нас по пътя ни. Огромно благодаря и на отец Росен и отец Василий, които всеки път ни вдигаха като падахме. Неуморно и без нито веднъж да ни върнат
Така че, милички, усмихнете се и се доверете на Бог, уповавайте се, и се опрете на близките си. Вашето детенце ще ви срещне, когато вие сте готови за това  .

Жени го  е казала толкова добре. А и имам чувството, че нямам право да говоря, при условие, че къщата ми е пълна с деца. Може  да сме вярващи, но не сме съвършени. Нормално е да изпиташ такива силни чувства на тъга и  униние. Думите ти ми напомниха за света Анна, която гледала малките птиченца  в гнездото и плачела, че е наказана  от Бога да няма деца.  Трудно е било и за нея, и  за света Елисавета, както и за всяка жена в такава ситуация, не само за теб.

Има и психологически момент: колкото повече се притесняваш, че нямаш дечица, толкова по-трудно става да заченеш. Чувала съм, че това е причината много семейства да се сдобият с биологични деца, след осиновяване. Успокояват се, отпускат се и зачеването се улеснява.

И за възрастта не бива да се притесняваш. Мисля, че и сама разбираш  защо. 

Извинявам се, че не се въздържах и  се включих. Продължавам да имам чувството, че нямам право да говоря по темата...

Аз мисля, че единственото, в което грешиш, е че се разстройваш всеки месец. Не бива, и при никакъв сценарий това не е правилно. Жени е написала много... Майка ми е родена след 13 години чакане, но не мисля, че ще ви се налага чак толкова да чакате.

Успокой се и вярвай.

penny_lane, не се отчайвайте! След такива трудности радостта е двойно по- голяма. Господ така урежда нещата, че да бъде най- добре за всички. И ние имахме период, в който преживяхме подобен проблем. Тогава още не бяхме женени с мъжа ми, но вече много искахме детенце. Опитвахме, а всеки месец- нищо. Мъка, самообвинения, сълзи... И така, година и половина. Тръгнахме по лекари, но както и при вас, нямаше някаква физиологична причина. Ходех всеки месец на лекар, правиха ми фоликулометрия и в един момент се получи. Забременях, но радостта не трая дълго- направих спонтанен аборт, сакчето се оказа празно... Пак мъка, пак сълзи... Но това някак още повече ни сплоти с мъжа ми. И решихме да се оженим. Венчахме се пет месеца след случката. На първи май, събота- най- щастливият ден в живота ми... На трети май разбрах, че съм бременна. Малко се уплашихме, защото трябваше да се пазим шест месеца, а то взе, че стана така неочаквано Не беше лесна бременност, лежах около три месеца за задържане, но на 1.01.2005 в 9:10 се появи нашият Любчо. А преди това спонтанният аборт се случи... на 1.01.2004г. в 9:30ч. Съвпадение? Това беше една от причините реално, а не само на думи да повярвам  в Господ. Другата беше, че срещнах точно моя мъж, точно в момента, в който трябваше.  Има и още причини, но вече ще стана досадна. По- късно се появи и дъщеря ни. Пиша всичко това, за да не се отчайваш, миличка! Понякога ни се струва, че се въртим в затворен кръг и няма изход. Но той е съвсем близо. Бог е толкова добър! Много често разбираме след време как добре е устроил за нас нещата. Само не бива да се отчайваме, а да се оставим на Неговата воля. Не на нашата.

 Отделно, познавам няколко семейства, които се сдобиха с дечица ин-витро, а след това по естествен път се роди по още едно детенце. И сега имат по две и три Добър е Господ!
 Пожелавам ви много, много радост!
 Жени,   

  milmich, може би имаш право. Особено за енергията

Привет от мен!
Хем се радвам колко много сте писали, хем нямам време да изчета всичко значи.
penny_lane (този ник е готин ), това което питаш е дълбоко лично. Това, че нямате деца не означава непременно, че трябва да осиновите, защото това е въпрос на вътрешна настройка и предразположение. Но е факт, че познавам лично 2 случая, в които няма физиологична причина за безплодие и след осиновяване настъпиха естествени бременности (едната двойка са вярващи хора, а другата не). Това е личен кръст и според мен би било нередно да се дават съвети. Вие и съпруга ти, заедно с духовния ви отец, трябва в молитва да разберете Божията воля как да постъпите. Искрено ви пожелавам, каквото и решение да вземете да имате мир и любов.

Относно Хелуин, какво да кажа, старая се да не отдавам значение, но е вярно че сякаш последните 2-3 години стана много актуален, чак идват на вратата да ми звънят деца и 2 години подред не отварях (при което се чувствах едва ли не като съседката-идиотка, която разваля веселото) и ми изсипваха брашно на стелката пред вратата. Тази година тъкмо излизах от вратата с щерката и ме посрещнаха пак група деца облечени като нещо страшно/без лице или нещо такова/, при което директно казах на майката, която ги придружаваше, че нямам нищо сладко, и бързам.

Но мен не ме тревожи точно Хелуин, аз като тийнейджър слушах Мерилин Менсън, Black Sabbath като форма на бунт, което е далеч по-лошо по мое мнение. Тези течения стил new age идват и си отиват, особено там където православието в дома е наистина начин на живот, и може и да се случи децата да се увлекат по нещо, но предпочитам да ми казват, а не тайничко да им харесва и да ги е страх да ми споделят. Затова внимавам как говоря, гледам да наблягам на православните традиции и да имам леко пренебрежително отношение към новостите. Правя го умишлено, защото знам как силното възмущение и отрицание кара децата още по-силно да са привлечени от забраненото, а и аз съм го изпитала на себе си. Рокът е сатанинска музика - бях наизустила на 16 де що имаше рок парчета .
Щерка ми искаше да ходи на Хелуин парти, заради лакомствата, при което мъжът ми й я заведе в магазина и й каза, че ще й купи каквото пожелае без да е Хелуин, повярвайте ефекта беше уникален, и Хелуин изобщо не е интересен тази година
Лично мен ме терзае нещо, което се случва последната година с дъщеря ми. Тя е на 9 и вече всяка неделя ходи без да закусва, независимо дали ще се причестява или не, и дали от това или нещо друго, но литургията се превръща в мини ад. Плаче, сърди се на всички, дразни брат си, казва, че мрази църквата, защото я държим гладна и защото после й се случвали лоши неща и т.н. А веднага на излизане нося храна, не е като да я държа цял ден гладна. Иначе си  говорим често за Бог и за това какво той иска и не иска от нас, на кое се радва и кое го натъжава, как Бог иска да реагираме в различни ситуации, казва си молитви вечер /наизустила е едно кратко правило/, но дойде ли неделя  - край. Почва да роптае много и това почва да се предава и на малкия. А ние не сме строги, размахващи пръст православни родители. Не знам дали аз съм виновна или е просто фаза на порастване и липса на искрено осъзнаване на това защо се ходи на Църква.