KARADAYI С КЕНАН И БЕРГЮЗАР - СЕРИАЛЪТ И НОВИНИТЕ ИЗВЪН НЕГО - 60 ТЕМА

След взрива в края на втори сезон 

Вестник "Сабах"

Интервю с Кенан и Берг

Има по нещо казано и от повечето актьори, но тях ще ги преведа като си почина малко.



Утре ще бъде излъчен последният епизод на „Карадайъ“. Докато вървят снимките му, гостуваме на снимачната площадка  в Бейкьоз. Разговаряхме с изпълнителите на главните роли, с директора на продукцията, с всички, чиито усилия стоят зад този проект. Видяхме тяхната тъга, радост и гордост в последния снимачен ден.

Цели три години екипът на Карадайъ гостува в домовете на милиони хора в понеделник вечер. Но дойде краят. Една легенда си отива. През тези три години всички- от актьорите, през осветителите и гримьорите до режисьорите- всички в екипа бяха като едно семейство. Всеки ден се събуждаха, за да поемат към една и съща работа, всяка вечер потегляха към домовете си с еднаква умора в очите. Може би прекарваха заедно повече време, отколкото със семействата си. През тези три години споделяха един с друг радостите си, тъгата, тревогите, моментите, в които бяха ядосани, хубавите новини за раждането на нечие бебе и трагичните вести за нечия смърт. Точно както се случват нещата в един брак. Екипът на КД беше заедно и в добри, и в лоши дни. Може би тази силна привързаност и сходство  им помогна да постигнат този тригодишен рекорд. Не е изключено КД да остане в историята като последния сериал, успял да оцелее три сезона.  Спомням си първия снимачен ден като вчера. Присъствах на снимките на първите сцени в Бейкьоз. Когато ми предложиха да бъда на снимачната площадка и в един от последните дни на сериала, ме обзе тъга. Първо гостувах в караваната на Бергюзар Корел. Изпихме заедно по едно горчиво кафе. След това и Кенан Имирзалъоглу ме прие любезно в една от стаите на снимачната площадка. Ето как Бергюзар описва последните си дни на сета.

БЕРГЮЗАР

Как се чувстваш?

 Три години...Беше много дълго и необичайно пътуване.  Сигурна съм, че във всички сериали хората са задружни, но екипът на Карадайъ беше нещо различно. Родиха ни се толкова много бебета. Много хора се ожениха за тези три години. Понесохме и тежки загуби. Но през цялото време бяхме заедно. Никога не съм чувствала техническия екип като нещо отделно. Бяхме като едно семейство. Сега всичко свършва. Много съм изморена, това е вярно. Но онзи ден се погледнах в огледалото и си помислих: „ Повече няма да играя Фериде“. Сякаш аз ще напусна снимачната площадка, но животът на нея ще продължи. Такова усещане имам. Трудно се изпълнява ролята на жена като Фериде. Ако човек погледне едностранчиво на нея, може да му се стори затворена и резервирана. След шестата серия, след това и след първата ни сцена в откритото кафене, сериалът се превърна в историята на Махир и Фериде. Сценаристките ни подаваха много материал, върху който да стъпим в работата си. С Кенан се разбирахме много добре.  Той е изключително дисциплиниран. Не е имало ден, в който да отложим някоя сцена за друг път. Преди общите ни сцени разговаряхме. С Кенан се опитвахме да направим всичко колкото се може по-истинско. Режисьорите ни даваха невероятна свобода и ни подкрепяха. Зрителите много обичаха Махир и Фериде. Сега си тръгваме, повече няма да стъпим на тази снимачна площадка и ни е много трудно. Не съм много сигурна как ще изглежда животът ми без КД.


Това е най-дългият ти проект...

  
Заснехме 115 серии. Отсега нататък ще бъде трудно да се направи сериал с такава продължителност. Прекарах три години с актьор като Четин Текиндор. Четин аби идва всеки ден при мен, щипе ме по бузите и казва: „Заради мен ще останеш без бузки“. Забавлявахме се като деца на сета. Разбира се, понякога имаше и напрежение между мен и Кенан. Той е остър и хаплив, аз също. Но аз се научих как да подхождам към него. А той умееше да се  справя с мен много добре. Той не издържа на глад, а аз на студ. Като работим вечер ми се приспива като на дете.

Имаш ли момент с него, за който си спомняш?


На една Нова година и аз като целия екип се веселих до сутринта. Не бях си лягала. Предстоеше ни цял ден снимки от сутринта. Пристигаме на сета. Всички са адски зле. Аз си стоя в колата и спя с отворени очи. Кенан почука на прозореца...Измъкна ме от колата, хвана ме за ръка и тръгнахме да бягаме заедно. Всички на сета се шашнаха. Но ми помогна да дойда на себе си. Той е пълен с енергия.

Били ли сте скарани?


Обиждам му се за нещо или му се ядосвам. На следващия ден идвам на сета и казвам троснато „Добро утро!“. Той ми отвръща „Защо се държиш така?“ и ми се извинява. Кенан не издържа да е дълго сърдит на някого. Много е честен и справедлив.  Веднъж ме замери със снежна топка. Но ме удари доста силно. Забавен е. Прекарахме чудесни мигове заедно. Много неща научих от работата си на сета. Беше като университет. Страшно съжалявам, че не си водех дневник през тези три години.

Какви ли неща не са се случвали в тази каравана сигурно...

Тази каравана е като дом. Сутрин идвам и веднага сядам да ме гримират. Без възражения ми се прави прическа, грим. Задължително има музика. Кафе също. Всеки се отбива да изпием по една чашка. Имам една кошница със закуски. По време на нощните снимки ми я носят, даже без да им кажа. В тази каравана много сме се смели, много сме плакали. През много кризи минахме. Но това беше моят дом на снимачната площадка. С КД летвата беше вдигната много високо. Да видим какво ще бъде оттук нататък.

КЕНАН

Нямаш проект по-кратък от две години. КД продължи три. Каква е твоята тайна?

Кенан: В момента е направо невъзможно един сериал да продължи 3 години. Слава Богу стигнахме до края на третата си година на върха и с високо вдигнати чела. Това е голямо щастие. От една страна е въпрос на късмет. Утре може и мой сериал да бъде свален от ефир, но досега подобно нещо не ми се е случвало. Дано и в бъдеще е така. Сега много сериали започват излъчване, екипите хвърлят доста труд, но след 4-5 серии проектът може да бъде спрян.


Как се чувстваш в края на сериала?

Като на дипломиране. Все едно завършвам университет, гонил съм определена цел и съм я постигнал. Дошъл е краят. Дипломирам се, но ми е тъжно, че трябва да се разделя с приятелите си. Горд съм, че получавам дипломата си, но ми е криво и тъжно. Нещо такова  е усещането. Приключихме този проект с чест. Да видим оттук нататък...

Какво ти остава като спомен?

Този проект поставяше много силен акцент върху търсенето на справедливост и върху въпроса има ли я изобщо. Мисията да се раздаде справедливост беше много съществена част от него. От друга страна любовта на Махир Кара към Фериде беше невероятно силна. Тя показва как се обича една жена, как се влюбваш в нея, как разговаряш с нея. Махир , който е толкова силен, който отстрани погледнато изглежда като истински мачо, казва: „Ще бъда твой роб и слуга!“. Фериде се обръща към Махир с думите: „Какво стана, Махир Кара? Ние те мислихме за бандит и побойник.“, а той й отговаря: „Махир Кара се влюби в една красавица с прекрасни очи и от този момент е като мека глина в  ръцете й.“ Има нещо много специално в това признание от страна на един мъж. В  началото ми беше трудно да произнасям такива реплики, но те толкова подхождаха на Махир...От една страна той не се бои да предизвика целия свят, готов е да се изправи насреща му, но погледне ли в очите на Фериде, се разтапя. Тази любов остави ярка следа в мен. Много ми харесва начинът, по който обича Махир. Неговата влюбеност. Всеки човек  обича, но е важно по какъв начин обичаш другия. Наистина беше любов, която остави следа в мен.

Всички говорят, че не издържаш на глад. Това се е превърнало в централен проблем през тези три години.

Беше трудно, защото аз страдам от хипогликемия. Първите две години казвах: „ Първата ми работа е да си напълня стомаха, актьорството е след това.“  На всеки два часа имам нужда да хапна нещо. Иначе съм отпаднал, забравям си репликите. Все едно някой ми спира тока. Без да се усетя ставам агресивен, изнервен. Бергюзар, щом забележеше това, казваше: „Донесете на Кенан нещо за ядене.“ В началото на тази година започнах да приемам на гладен стомах масло от семе на копър. Оттогава насетне се храня заедно с екипа. Огладнявам по едно и също време с тях.

Чух, че си карал Бергюзар да тича по сета...Замервал си я със снежни топки...

По време на дълги нощни снимки, когато на някой от двама ни му се приспиваше и губеше тонус за работа, измисляхме разни неща, за да се държим на крака. Аз в това отношение не съм много изобретателен, честно казано. Както тя ти е казала една сутрин много й се спеше. Сцената не ставаше. Изправих я, накарах я да спринтира 100 метра и дойде на себе си. Щом видя сняг и се сещам за детството си. Тъй като съм израснал на село, умея да правя доста тежки снежни топки. Хвърлих една по Бергюзар. Падна върху гърба й.  Но тя се отнасяше много търпеливо и толерантно с мен. Никога не сме били скарани дълго време. Аз по принцип не издържам да съм дълго сърдит на някого. Беше ни много забавно с нея. Бяхме един отбор. Всеки от нас двамата правеше всичко по силите си, когато другият не е във форма, да  го нахъса и зареди с енергия. Затова и тази взаимност се усещаше на екрана.

Какво ще правиш сега?

Известно време ще си почина. Искам да отправя поглед към света извън екрана. Не желая да играя в сериали с продължителността, която имат в момента. Ако нещата не се променят,  ако не започнат да се правят проекти от по 60 минути, няма да се снимам в сериали. Защото все някой трябва да  каже и да направи това. В момента турските сериали се продават в 85 страни. Ако продължаваме по този начин, ще загубим този пазар. Тази стъпка дори я правя не толкова заради себе си, колкото заради целия дизи сектор. Имаше период, в който гледахме бразилски сериали, но изчезнаха. Защото се изтъркаха, не предлагаха нищо ново. Защото не можеха да наскочат себе си. След Америка Турция продава най-много сериали. Това е огромен капитал, затова трябва да мислим как да направим този сектор още по-продуктивен и печеливш. Единственото, което трябва да се направи, е креативните хора да получат малко повече време.

Коя беше най-тежката ти сцена?

Сцените в началото на този сезон. Беше много тежко. Махир беше загубил майка си и племенника си. И то в деня на сватбата си. 10 дни беше много трудно. На всяка сцена трябваше да плача. 10 дни бях с главоболие. Защото трябва да го почувстваш, да излезе от теб, ако искаш да се получи истинско. Връщах в мислите си всички сцени с племенника на Махир, чувах  го как ми казва „Вуйчо Кара!“. И всичко това ме разчувстваше и трогваше.

Лесно ли плачеш?

В живота не. Чувствителен човек съм. Лесно ми се пълнят очите със сълзи, но не плача. Правя го на снимачната площадка.

Cem Özkan / директор продукция/

Сред актьорите нямаше хора, които да създават проблеми. Три години помежду ни имаше доверие и усещане, че сме едно семейство. Най-обгрижван беше Кенан аби. Него гладен не може да го оставиш. Ако има нужда да хапне, се дава дори почивка на сета. Чувства се отпаднал, нищо не може да върши, направо замръзва на място. Тогава спешно му приготвяме нещо за ядене, за да можем да продължим снимките. И то задължително нещо с месо.  Колкото и да е часа, трябва да намерим някой ресторант близо до сета, където готвят с месо. С Кенан човек трябва да се държи прямо, честно и безукорно. Подходиш ли към него с открито сърце, няма нещо, което не би направил за теб.

Бергюзар  е нашето момиче. С нея нямаме никакви проблеми. Разрешавахме лесно абсолютно всичко. Липсваше й детето. При всяка възможност водеше Али на сета. Когато времето много напреднеше, казваше „Трябва да вървя при детето си“ и ние изпадахме в паника.

Четин аби е много възпитан човек. Дори когато е ядосан, се държи вежливо. Няма големи претенции, искания, желания...Яде, пие с нас. Народен човек.

Улуч Байрактар е прекрасен човек.

От стилистите до осветителите всички бяхме един отбор. В противен случай нямаше да успеем да реализираме толкова продължителен проект. Бяхме едно семейство и всички се познавахме много добре.

Любовта, която  остави следа даже в сърцето на Кенан.  

Прочетете интервюто.  

Сема  казва, че в последния епизод участват и децата й.

Варничка, благодаря много за превода на интервюто, стана ми много мъчно, много ще ми липсва сериала, очакването,снимките,резюмета,трейове изобщо всичко. Не знам дали ще има друг такъв сериал,направо е уникален.Представям си и на тях,целия екип,колко ще им е трудно да се разделят. Благодаря и на всички вас за тази тема,споделеното,за всичко.Съжалявам само,че много късно я открих    

Прочетох инфо тази сутрин, че Джансу е подписала договор с Ай Япъм за новия сезон, така че отпада вариантът да си партнира с Халит.

 varna_2 
 

Много ти благодаря за превода на интервюто!
Зарадва ни и усетихме някои нюанси от живота на сета
и отношенията между Кенан и Берги.
БЛАГОДАРЯ!

Тъжно ми е, че ще се разделим с тях и се радвам, че
изживяхме заедно емоцията от филма.

Привет Хулигани! Много хубаво интервю и снимки!    
Варничка ,огромно благодаря!  
Наистина за три години и ние сме като част от екипа на КД! Много ще ми липсват!

Варна,   !
Нали съм ти казвала  колко много обичам твоите преводи,
начинът по който подхождаш към тях,
думите, които избираш,
за да докоснат всеки!
Благодаря ти за това, че ни подари поредното -финално интервю от сета
на сериала, който следим четвърта година!
За целия труд през всичките тези месеци - подсказки, сцени, резюмета, новини, епизоди,  
за споделеното лично време, емоции, енергия, която посвети на Берг и Кенан, на Махир и Фериде - благодаря ти!!!  

Значи Кенан и този път се е влюбил в героинята си....Думите му за начина по който обичаш са много искрени. Всичко, което са казали Берг и Кенан показват как един такъв сериал с подобна продължителност и роли остават следа във всеки от тях, колко много вземат, но и това, което им дават е несравнимо и незабравимо...

 
 

Здравейте! С вас съм от началото на първи сезон, чета ви и много ви харесвам. Ще ме приемете ли в затворената ви група във Facebook? Името ми във facebook е Снежана Донова. 

Тук снимката е по-голяма.

Вчера казах, че не си преставям Назиф баба да тича по пясъка  ... но пък тези усмивки при заснемането на такава тежка сцена са безценни! Възхищавам им се! 

Ето ги нашите герои 

Как бързо отрязаха Четин аби