48 летен пъб на ЕЛП

прЕкарването на пръстите е отгоре върху косата, т.е. като погалване, приглаждане
прОкарването на пръстите е вътре в косата - заравяш пръсти в нея

По-моему так (както казва руският Мечо Пух) 

  Атти, бруталяго. Разбирам те, обаче. Ти дишай, дишай, ще мине. 

Ясно, всички прокарваме, благодаря за широкия консенсус. Аз впрочем продължавам да прокарвам, пък се надявам тоя път да попадна на друга редакторка. 


То си е приглаждане, кво да му прекарваш.

Кво ще мине, Пуцее, то сега се почва  Ама се надявам да е за добро... само да не се окаже, че докато съм се надявала, съм се надянала 

И ето какво ми изпращат точно в този момент небесата фейсбукски. Как раз, баш анджък, те го на, или както там му се вика на нашенски.

По нашия край казваме, че нещо ни е прокарало, когато то има ... ъъъ... оня ефект, дето се очаква от Активия. Пример: Сливите, дето ги изядох вчера на гладно, ме прокараха.

Казваме още, че някой е прокарал, когато се отпусне да кара колело. Знете как е - падаш, залиташ, не можеш да съгласуваш въртене на педали и завиване и иузведнъж - прокарваш.

Прекарвам го ползваме и в съвсем матримониален смисъл, но не е релавантно тука.

За коса не знам - аз нямам такава и отдавна забравих какви неща се вършат с нея.

Ама ние по нашия край казваме на мравките бробинци, и изобщо не бива много да бъдем ползвани за репер.

Имам казус:

Някакъв борец за правда и свобода ми откършил задната чистачка, моля ви се. Аз  съм стар и грамотен шофьор, и ви гарантирам, че на мястото, което паркирах, няма никакви забрани да го правя. Но има едно племе, дето смята разни части от улици, джобове и паркинги за свои, по някаква тяхна си презумпция. Подпрозореца му било, на блока им било, не знам какво си. И води своя кампф... Абе да е*а революционерите въшливи! Той революционер, ама от тия, дето им стиска да показват среден пръст в шепата си, толкоз. Практиката на това никак не малобройно лениво отродие е да криви предните чистачки, ама тоя бил особено смел, та се притаил изотзаде да се бори.

Това поведение ми напомня удивително за една кънтящо куха форумна лейка, някаква левичаро-анархистка, дето с особена гордост съобщи тука, че правела гадости на свой съсед до момента, докато спрял да отглежда зайците си. Собствени зайци, в собствения му двор. Успя да каже това в същият пост, в който съобщи, че зиме живеела "мноу" икономично, щото се топлела с парцали и тям подобни. Презимила горейки старите си гащи, Бог да й е на помощ.

Отплеснах се.

Друг ми е въпросът: и сега кво? Да си оставя пак колата там - ще ми направи друга поразия; да я махна - ще излезе, че тоя глист печели, че е прав, и че така бива да продължава. А, де?

Ако го разбера кой е - Да махна с ръка? Да го хвана, да му сложа двата крака в лявата обувка? Да му пусна една-две умрели котки в мазето, двора или балкона, скришно, както прави той?

И друго щях да пиша, ама дълго стана.

Трудна дилема, милорд, особено за мъж.
Като жена бих избрала второто. Просто
не е моя битката и подобни сблъсъци из-
бягвам. Едва ли ще докажа нещо, даже
и правотата си, просто за целта трябва
да е подходящ събеседник. С една така-
ва история нискочелият едва ли ще се
промени, даже и да приеме аргументи-
те ми.  

Кой ще направи нова тема? След малко
съм изчезнала от ефира .

Нека уточня, Ло - аз ще махна с ръка и няма да спирам повече там. Работата е там, че не мога да се отърва от усещането, че не е правилно така. Нельзя!

А що се отнася до молбата да доразкажа за Оня купон - то всъщност няма нищо за разказване. Горе танцувахме точно както е показала Добри, точ в точ. Младежите бяхме с бабешки дрехи, взехме си тоя грях на душите, да. Горе, след кратка езическа вакханалия едно момиче рецитира стихове. Нощ, хл;ад, призрачен вятър,  огънят припуква, а тая самодива реди думите. Аз бях силно зацапал свещите, но помня едно много въздействащо стихотворение - за някаква малка вещица, и как лирическият герой я срещнал изневиделица, и как му напъплила дните, нощите, мислите и делата и така. И оттогава тая пуста вещица навлезе в.. хм, в творчеството ми, така да се каже. Но така и не видях това стихотворение някъде написано, нитопък срещнах повече това мимиче, че да го питам.

Хубаво момиче беше, смугло едно, стройно, почти скрито в косата си. Заедно рязахме салата и аз й разправях за последната си бригада. Голям бастун.

И още нещо има от днешното ми пътешествие  (Трън- Лева РЕка -Палилула - Костуринци). Наблюдавах нужниците, да ме прощавате, но от съвсем архитектурна гледна точка. После ще споделя, защото пак стана дълго.

Заповядайте. Ей, откога не бях пускала тема. 

Куркума, моля те, продължи.