Какво да правя с майка ми?

Може да и купите една гарсониерка наблизо...Щом като това жилище е голямо и е по-удобно за семейство с деца.Просто изчакай да се успокои и говори с нея.Това съжителство е страшно изцеждащо и уморително.
Моя братовчедка така направиха,но старите бяха разбрани хора и нямаха нищо против.
Иначе е трудно и млади и стари и деца на едно място.А ако се случи и някой да е енергиен вампир и да се заяжда...става ужас.
Не излиза ли някъде с приятелки,няма ли интерес да изкара някакъв курс,не ходи ли вечер на културни мероприятия,на събития.Моята майка-сега на 77г се записа на курс за пчелари,ходи на излети в планината и екскурзии от една организация,ходи в един клуб на чествания,следи културните събития в града и ходи на различни концерти.....Иначе и тя си е онбашийка по характер-само дава разпореждания,намила едно и също всеки път и ме чумосва за какво ли не.Ама аз сега съм далеееееече ,та не може да ме дразни.Обикновено разговорите ни по телефона са едни и същи-за здравето за други неща.За това се е ориентирала към сестра ми-тя да му мисли.
Спасението е да се живее отделно.Иначе на глава не се излиза.

Ама Коте, сега е важно да се доведе изявлението за курса до практически резултат, иначе за какво е бил целия този пророчески разговор

Да ти кажа, и аз не мога... Понякога наистина не вдигам, и слушам само какво съобщение ще ми остави. Ако е по-ведра, й се обаждам аз обратно, ако я чуя само по гласа, че са я хванали нейните настроения цяла седмица не вдигам...А тя звъни като терорист. На всеки 15 Минути. Сякаш знае че си там и умишлено ти звъни докато не вдигнеш. Ние сме три сестри, аз съм най - малката. И  трите живеем в Германия. Знам че й е мъчно, че не сме й наблизо, но от друга страна си мисля, ами ако бяхме там, щеше да ни обсеби съвсем и да ни лудне. Не мога да разбера тогава вместо да се радва като се чуваме да си говорим за най-различни неща, защо само упреци и оплаквания и вайкания. Има си и други любими номера: звъни на мен, говорим час-два, изцеди те като лимон на ръчна преса, и на другия ден звъни на сестра ми и й вика как не ме е чула мен от седмици и не знае нито какво правя нито как съм, как могло да съм толкова егоистична, един телефон не мога да вдигна да й се обадя, да питам как е...сестра ми отначалото звънеше после на мен да ми говори да се обаждам по-често на майка, а аз се ядосам и викам , какво по-често, нали вчера приказвах с нея! И най-накрая се скараме със сестра ми, или с едната или с другата, и после ни беше яд че сме се скарали заради нея.Така ни шикалкавеше и трите докато не й хванахме номера и сега си я оставяме да си говори. А най- големия номер е като дойде на гости тук. Най-голямата ми сестра има голяма къща с мъжа си, и родителите ни спят там като идват тук. Всичко на готово, пътуването й се организира наготово от мъжа на сестра ми, а тя горката  всеки път макупува и готви като за световно, купуват се най-различни неща, дето се вика само от пиле мляко липсва...Дойде обаче госпожа майка ни, първите един два дни като дойде всичко е наред, нма третя ден почва ас глупостите. Става от масата и без да каже нищо си заминава в гостната стая и мълчи и гледа изотстрани кой какво прави. Минава през мъжа на сестра ми като да е телеграфен стълб, без да каже нищо, а той не само е домакин а и е организирал всичко. Иначе непрекъснато реве че не може да си вижда внуците, а като е при тях, не прави нищо с тях. Хлапетата искат да си играят с нея, тя ги праща при баща ни, понеже "дядо има нерви и време!" дойде на Германия, а си седи долу в стаята вместо да е при нас и идва само за ядене, а като идва, дойде половин час след като сме я извикали когато другите са почти готови. Мърмори под нос само нещо като я питат, и все нешо не й пасва, все някой не е направил  нещата според очакванията й, все някой я е ядосал. И реве и се къса. И никой не знае кой какво защо- Само на баща ми като слезе и той в гостната при нея да си легне му мрънка и монологизира по 1 час как сме могли туй, как сме могли онуй у така нататьк. И пак старите истории. КОй кога  я е обидил или не я е зачел- с обиди и клетви за гарнитура. И всеки път ден преди да си тръгне на един път се превръща в най -милото същество на света и плаче че пак няма да се видим месеци...
Мъчно ми е за нея, толкова зле не беше на времето. Капризна и властна си беше и преди, но толкоа зле не е било никога. Не знам какво се случи през последните 10 години с нея... Обичаме си я, но ни къса нервите здраво, и не съжалявам че не сме й наблизо...Макар вътрешно да ме е яд че ми се налага да мисля така.

Съчувствам на всички момичета с подобни проблеми, май сме много които страдаме от изкривения светоглед и настройка на родителите от това поколение. Гледайте си повече собствение семейства и децата, и най-вече, гледайте някой ден да не станем като нашите майки.  

Гледайте си повече собствение семейства и децата, и най-вече, гледайте някой ден да не станем като нашите майки.  
[/quote]
Опазил ме Господ, най- много от това се опасявам 😯. Някой път обаче се усещам че правя нещо подобно и...... веднага се спирам.

При положение, че авторката и семейството й живеят в този дом от години и го е ремонтирала целия, не е честно тя да се изнася. От какъв зор ще напуска къщата си и ще се чуди къде да заведе децата си, след като това въобще няма да реши проблема. Сигурна съм, че майка й и от далече ще й вгорчава живота. Даже напрежението ще ескалира още повече и нищо чудно майка й през ден да получава инфаркти и да я манипулира с болести и защо не и със самоубийство.
Като цяло такива хора нямат оправия. Като им удисваш на акъла ти се качват на главата, а ако им се изрепчиш, страстите се нажежават. Моята баба /майка на майка ми/ е такава. Живее с родителите ми и ги прави луди понякога. Казвам на майка ми да не й мълчи, но тя предпочита мълчанието пред това баба ми да "вдига кръвно", да върти интриги и да се прави на кръвно обидена. Според мен от цялата работа най-доброто, което може да направите, е да я игнорирате и да не й обръщате внимание. В един момент може да й омръзне и да се кротне ако целта й е да е в центъра на вниманието. Успех!

П.П. Не знам дали това ще помогне, но ако много ескалират нещата й дайте ултиматум съвсем сериозно, че ще продадете апартамента и ще купите два отделни апартамента за нея и за вас. След като толкова й вадите очите и толкова й пречите може това да е най-добрия вариант. Току виж се стресне.

Мнооого добре те разбирам.Как ли, е живял моя баща с майка ми? Този въпрос си го задавам  ,след като ,той си отиде.

Как би реагирала майка ти ,ако и кажеш ,че на теб или ма мъжа ти , са ви  предложили работа в чужбина  и че искате да заминете за няколко години или пък за постоянно?

Разстоянието наистина не е никаква спирка за тези хора. Точно с 2 думи по телефона моята може да ме разреве.

Ще ви разкажа една смешна история с двама мои познати (това е от преди 20 г., т.е. преди масовите мобилни телефони): тя работи в чужбина, той е пристигнал в конадировка в същата страна, в друг град, тя го намира в кое заведение вечерят, обажда се, викат го на телефона. Тя говори, той отива на всеки 10 мин до слушалката, казва:"Хм, да, да", оставя слушалката отстрани на телефона, тя си говори...Та идеята ми е: намаляйте звука, не слушайте. Като не можете да повишите тяхната емоционална култура, поне пазете своите нерви.

Не е хубаво млади семейства да живеят с родители. Най-добре е на квартира, но авторката да си реши.

Подкрепям Джулката.
След като са си направили изцяло сами апартамента, няма логика те да се изнасят.
Може да ѝ предложат да ѝ купят отделно жилище, но се съмнявам да се съгласи.
Моята майка също не иска да живее сама.
Когато си купих преди няколко години друго жилище, първият ѝ въпрос беше "кой ще живее там?".
Уплаши се да не остане сама.
Но тя е друг тип, свикнала е за всичко да се грижа аз, просто не обича да се товари с работа.

Това ми е познато. Но като го прочетох ,си помислих  ,дали не е обратния вариант тук.


А ,дали не се преуморява?Авторката казва,че е всеотдайна баба.Дали, няма нужда от  почивка,ама не днес, да не готви и подрежда къщата ,а да отиде на почивка с  приятелки -например.Така и домашните ,ще си отпочинат от насъбралото се напрежение .Или част от домакинството да поеме друг член на семейството.

Само ще ти кажа, че по-добре няма да става, дори напротив! По-зле ще е
Наложи ми се да живея с майка ми, в моя град 3 години докато завърша висше. С две малки деца съм. Вярно, много ми помагаше, но нервичките които похабих немога да изброя! Налагаше ми невероятен психически тормоз, а чувството на вина, което ми вменяваше... Бях лоша майка, защото карах голямата-на 4год., да се оправя сама-хранене, обличане../, бях коравосърдечна-защото ако паднеше някое от децата не съм го обгрижвала, каква ли не бях! А единственото което исках беше - когато аз се карам или обяснявам на децата, тя да мълчи! Е НЕ! Във всичко се месеше, аз кажа 1, тя 2! Аз повиша тон на някоя от хуните, тя тича и започва да се кара с мен, защо аз се карам на децата...Нямаше оправия! Власт и контрол!
 Останаха ми държавните изпити и реших да се прибера при ММ/ който е в друг град, понеже нямаше как - работата/. Аууу, драма! Ама как ще уча за изпит и какще се оправям с две деца?!? Да остана, а тя още да помага ) Просто вече нямах сили и нерви!
Преди да отида да уча, живеехме с ММ и майка му в едно жилище. Но бяхме решили, че когато се приберем с децата ще се изнасяме на квартира, защото и там със свеки имаше драми-все някой е крив, все не си се досетил какво си мисли свекито..и така, позната история. Та в крайна сметка свеки предложи тя да излезе на квартира, а ние да останем с децата в апартамента.
И виж...ЧУДО! Мир и любов, цветя и рози, разбирателство и добри отношения!
Повярвай ми, ако имате възможност или вие се отделете, или вземете на нея една гарсониера. Ако е наблизо още по-добре/нашето свеки е в същия блок-хем под ръка, хем не сме в една къща/.
И тя ще се успокои, и ти ще си поемеш ролята вкъщи. И ще си спестиш много драми и нерви, и най-вече чувството на вина! Големи майсторки са на вменяването му!  И не се терзай, нищо няма да й стане ако остане сама, в повечето случаи дори помага!
Успех със ситуацията и се надявам да има добро развитие

Ама тя не е поела цялото домакинство, казвала съм и ако иска и да не готви-аз обичам и го правя с удоволствие. Тя си намира какво да прави всеки ден, но това не е по задължение, не искам това от нея, тя просто си го прави. Да, всеотдайна е - но го прави по желание, никой не я кара. Е, сега вече не- откакто не си комуникираме изобщо, тя нищо не пипа, но и аз не държа. На почивки ходи- пращам я на санаториум, миналата година даже и на море, на балкан- с приятелки, отделно и с нас я водим- не е оставена само в къщи. И наистина-бяхте споменали на горе- не искам да се изнасям-жилището е 120 кв., ремонтирано и хубаво, къде да ходя и да я оставя сама в него? Е, сега може би ще купим един парцел за къща, но докато стане тя не знам дали ми се иска да се изнасям и да ходя по квартири да подлагам децата ми на това?!

Защо не пробваш да я позаплашиш леко. Сядаш и говориш, че не може да продължава така и ако продължи, ще се изнасяш. Ще видиш как ще реагира.
Ако е твое жилището, тя да се изнесе, ако е нейно - вие.
Но опита показва, че в един дом да живеят различни поколения не става. Рядкост е това.

Защо ще се изнасяте от собственото си жилище? Вземете й нещо под наем и толкова.