Ооо, "Езел "го изгледах с БГ субтитри, преди да го пуснат официално по ТВ-тата - май с него съм имала най-дългия маратон по гледане - 7-8 часа на нощ, но не можех да се откъсна от него. Това е лошото на турските сериали по нашите канали - те са направени да се гледат за толкова време, колкото трябва, за да има начало, среда и край /елементарно обяснено/. Тогава те грабват, повечето от тях имат интригуващ край и с нетърпение очакваш началото на новата серия. По БГ каналите - докато започне серията, минат 2х10 мин. реклами и свършва някъде в нищото. Загледах "Истанбулската булка" /Завинаги/ - ами докато се ориентирам от всичките герои кой, кой е, кой какъв е, да намеря нещо характерно за образа му, минаха 5-6 серии /български/ - ами не ми стана интересен, макар че пак има характерни неща за техния бит, нрави, обичаи, а и човешката душа с всичките й проявления също ми е интересна.
Сега се замислих за Нарин - че е слаба като характер, така е. Но, ненапразно е казано, че битието определя съзнанието. Не съм сигурна, дали това твърдение може да се приеме като постулат, но си мисля, че има голяма доза истина в него. Каква е Нарин - като дете остава сираче, отгледана в семейството на леля си, малко или много като "хранениче", дори и да е получавала любов от Кадрие /но тук има допълнителни неща за характера на стария Мехти и Кадрие, по-късно се вижда - не става въпрос за насилие/. Може би е била хубаво, нежно, добро дете, но си я представям като "сянка" в големия конак. Растяща с благодарност, осъзната или не, нормално е да бъде привързана към по-големия си брат - единственото нещо нейно, опората й. Идва влюбването, може би естествено, в този затворен свят в хубавия Мурат и всичко останало впоследствие, което се случва. Без право на глас, без право на мнение, една "пионка" в света на тези обичаи и нрави. И, единственото, което след години има е сина й и любовта й към него, както и неговата привързаност. И когато е застрашена да загуби всичко това - следват най-различни реакции - логични, нелогични, готова на всичко, за да избяга от безизходицата в която е попаднала.
Аз не харесвам такъв тип характери, без значение дали се отнася за мъже или жени, но се опитвам да не забравям, че гледам на света и случващото се около мен с други очи - на съвременна и образована жена, дори еманципирана /макар че много не си падам по това определение като цяло/.
По същия начин и от образа на Айше очаквах повече - ученолюбива, отличничка, би трябвало не само да си знае учебния материал, но някак си да бъде по-интелигентна в общия смисъл на думата. Но, ето и тук се стига до битието..... Когато средата ти е необразована, когато липсва използването на технологиите за изучаване на света и, и, и..... когато липсват много подобни неща, разсъждаваш като бабичките и лелите около теб.
Виж целия пост
Сега се замислих за Нарин - че е слаба като характер, така е. Но, ненапразно е казано, че битието определя съзнанието. Не съм сигурна, дали това твърдение може да се приеме като постулат, но си мисля, че има голяма доза истина в него. Каква е Нарин - като дете остава сираче, отгледана в семейството на леля си, малко или много като "хранениче", дори и да е получавала любов от Кадрие /но тук има допълнителни неща за характера на стария Мехти и Кадрие, по-късно се вижда - не става въпрос за насилие/. Може би е била хубаво, нежно, добро дете, но си я представям като "сянка" в големия конак. Растяща с благодарност, осъзната или не, нормално е да бъде привързана към по-големия си брат - единственото нещо нейно, опората й. Идва влюбването, може би естествено, в този затворен свят в хубавия Мурат и всичко останало впоследствие, което се случва. Без право на глас, без право на мнение, една "пионка" в света на тези обичаи и нрави. И, единственото, което след години има е сина й и любовта й към него, както и неговата привързаност. И когато е застрашена да загуби всичко това - следват най-различни реакции - логични, нелогични, готова на всичко, за да избяга от безизходицата в която е попаднала.
Аз не харесвам такъв тип характери, без значение дали се отнася за мъже или жени, но се опитвам да не забравям, че гледам на света и случващото се около мен с други очи - на съвременна и образована жена, дори еманципирана /макар че много не си падам по това определение като цяло/.
По същия начин и от образа на Айше очаквах повече - ученолюбива, отличничка, би трябвало не само да си знае учебния материал, но някак си да бъде по-интелигентна в общия смисъл на думата. Но, ето и тук се стига до битието..... Когато средата ти е необразована, когато липсва използването на технологиите за изучаване на света и, и, и..... когато липсват много подобни неща, разсъждаваш като бабичките и лелите около теб.
Ето тук с двата образа липсва логиката. Нарин е расла като в саксия, тя даже не домакинстваше като жените в къщата. Не само не се е научила да бъде силна, готова е да тегли чертата, защото не вижда продължение за себе си без мъжа си и с един син който вероятно няма да я чувства като майка, но не е глупава, за разлика от Мелек която по-надалеч от собствения си нос не вижда и се влюбва във всеки който и каже 2 мили думи. Иначе Йозлем е водила много по-лош живот от двете, веднъж разказваше как е гладувала- първо да има за мъжете, дори майка и е яла, а за нея трохите от масата. Не е прегръщана, не е утешавана, вместо някой да бърше от детското и носле сополки, тя често е бърсала кръв от там. Но е станала силна, научила се е да се бори за себе си и да оцелява по свой си начин. Обвиняваше майка си за живота който е имала, но не я остави и когато имаше възможност и носеше пари и храна. За разлика от майка си, която всеки път оставяше щерка си пред вратата, когато надушеше опасност за себе си 
Аз съм гледала сериала!Днес завършиха 38 еп. и започнаха 39 оригинален турски епизод,до приблизително 15 мин.!
