Сега се замислих за Нарин - че е слаба като характер, така е. Но, ненапразно е казано, че битието определя съзнанието. Не съм сигурна, дали това твърдение може да се приеме като постулат, но си мисля, че има голяма доза истина в него. Каква е Нарин - като дете остава сираче, отгледана в семейството на леля си, малко или много като "хранениче", дори и да е получавала любов от Кадрие /но тук има допълнителни неща за характера на стария Мехти и Кадрие, по-късно се вижда - не става въпрос за насилие/. Може би е била хубаво, нежно, добро дете, но си я представям като "сянка" в големия конак. Растяща с благодарност, осъзната или не, нормално е да бъде привързана към по-големия си брат - единственото нещо нейно, опората й. Идва влюбването, може би естествено, в този затворен свят в хубавия Мурат и всичко останало впоследствие, което се случва. Без право на глас, без право на мнение, една "пионка" в света на тези обичаи и нрави. И, единственото, което след години има е сина й и любовта й към него, както и неговата привързаност. И когато е застрашена да загуби всичко това - следват най-различни реакции - логични, нелогични, готова на всичко, за да избяга от безизходицата в която е попаднала.
Аз не харесвам такъв тип характери, без значение дали се отнася за мъже или жени, но се опитвам да не забравям, че гледам на света и случващото се около мен с други очи - на съвременна и образована жена, дори еманципирана /макар че много не си падам по това определение като цяло/.
По същия начин и от образа на Айше очаквах повече - ученолюбива, отличничка, би трябвало не само да си знае учебния материал, но някак си да бъде по-интелигентна в общия смисъл на думата. Но, ето и тук се стига до битието..... Когато средата ти е необразована, когато липсва използването на технологиите за изучаване на света и, и, и..... когато липсват много подобни неща, разсъждаваш като бабичките и лелите около теб.