Американски колеж - шеста тема

Всички елективи в колежа са включени в таксата.
Дъщеря ми се явява на SAT1, SAT2, AP, TOEFL без допълнителни курсове. Купи само учебници. Резултатите й бяха чудесни.
 В 12 клас се записа на някакъв курс по БЕЛ, който не знам колко посещаваше. Резултатите й от матурите бяха средните за колежа. Тя като цяло не е хуманитарен тип. Бунтарка  е и 5те години там не й бяха лесни като ред и дисциплина , но сега твърди че колежът й е дал много и всячески навива брат си за там.

kassii, така като Ви чета въпросите, май не си давате сметка с какво сте се захванали...
Минали сте през т.нар. "образователна" система на Бантустан поне до 7-ми клас и вероятно сте наясно, че проблемът й ( с риск да обобщавам, за което моля да ме простят изключващите се все още тук-там бели лястовици) е тоталното безхаберие , както на възпитатели, учители, министерство ако щете, така и на питомците. Но то каквото вкало, такова се обадило. Кой нормален тийн ще си причини усилието, което се изисква, за да е в час с материала, ако не го принудят, съвестните на пръсти се броят, или са много послушни, или родителите им са до тях във всеки миг и ги ръчкат, или имат късмет с именно бялал лястовица, която е намериал подход към душичките им и успява да ги образова... Но в общия случай е купон, ден да мине друг да дойде.
Е в тоя ред на мисли, школите не са нещо повече от място, където се повтаря вече преподаденото в училищем проспано, отсъствано, непредадено, слабо оценено, ненаучено, както и такова за затвърждаване и обогатяване на останалото, този път вече със сериозния стимул, че първо - няма време, второ-няма мърдане - идват изпити и трето - плащат се, което децата осъзнават. За някои има добър ефект.
Е, ако поразгледате назад постовете за това какво представлява АК, как е организиран процесът на обучение (той по същество се движи по българската учебна програма и няма как да е другояче, защото АК е английска езикова гимназия с лиценз от МОН, за разлика например от ААУ), ще разберете защо въпроси от сорта - трябват ли уроци за да се изкарат матурите за несъстоятелни...
Да, някои колежани, кандидатсващи в английски вузове, където поставят условие при приема да имат непременно оценка близка до 6.00 на матурата се готвят допълнително по български дали под някаква форма в самия колеж - има сума организирани допълнителни форми клубове, елективи и т.н. или ако някой реши може и навън. Освен това не всяко дете е с литературна или математическа ориентация и АК предлага куп БЕЗПЛАТНИ форми да помогне на неуверените да могат да преодолеят ниска оценка или да мейкъпнат провал в някой от безбройните, почти ежеседмични куизове, тестове, проекти и т.н.
Освен такси за явяване на Тоефъл, Сат, за изпращане на доументи готвени с адвайзорите, няма друго което да се плаща. плаща се таксата, каквато е обявена, всичко останало се включва, без храната в стола, разбира се и общежитие който ползва. Допълнителни клубове, консултации, занимания, само желание и най-вече време да имаш да ги посещаваш...

Конкретно за медицината, за която питате не мога да кажа дали и колко някой от абсолвентите се е готвил допълнително по биология и химия, за изпитите в БГ, ако е за Щатите и/или Европа, там приемът е по-различен, доколкото зная, формата, но нямам наблюдения преки.

Да, признавам си, не съм наясно какво е АК. Наясно съм, обаче, че трябва сериозна промяна в системата, която няма да се захващам да правя! Спасявам се индивидуално чрез Частното образование и АК. Затова се опитвам да сметна разходите, защото, извинявайте, но няма как да се изкарват тези пари в БГ без чужда помощ, без баби, с усилен труд и от двама ни.
Какво работите, за да можете ей с тия две ръце да отгледате и образовате две деца, да си плащате ипотеката и да поживеете все пак? Без имоти в наследство, без помощ от баба на село или в града, само със собствения си труд на висшисти с по 2 езика?
Отклоних се!
Питам за курсове, защото са допълнителен разход! Това е. И защото като излязат резултатите се пише училището, всъщност трябва да пишат школата ...

Тук допълнителни разходи няма, освен за храна, градски траспорт и екскурзии. За две години, не е имало задължителна екскурзия . От частни уроци също няма нужда.Дори и за учебници не се доплаща. който не може да си позволи цялата такса, а му стиска да се захване детето му с много учене, кандидатства за отстъпка. Отстъпките са реални и отговарят долу-горе на финансовото състояние в семейството.

Кажете ориентировъчно, то е ясно че за всеки е различно, но горе долу на общ доход  под 3000лв. и 1 кредит от около 500лв. примерно, какво би било това намаление. Възможно ли е да е падне от 12 000лв. на 3000 за година, или би било 50%?

linksia, зависи от комисията какво точно ще определят. на предходната страница друг потребител беше задал подобен въпрос, да не се повтаряме...
Логично е да Ви направят отстъпка, но колко и дали 50 или 75% или по-малко, много са факторите и наистина дори комисията се признася след като има цялата информация - налични ресурси, подадени молби и доходи на кандидатстващите.
На въпроса Ви - по Правила субсидията е от 10 до 90% ако не бъркам. Точно колко- ще Ви кажат. Просто съберете документи и ги подайте.
Имайте предвид, че за Колежа дете над 18 години, макар и студент и на издръжка на родителите не е член на семейството.... Логиката е, че може да се издържа само, а че не го прави и учи е избор на семейството и те не го смята при определяне на средния доход.

Успех!

Здравейте,
Честито на всички бъдещи колежани, много успех и късмет!
За съжаление, моето дете не успя да влезе в първите 100. Тя е след 115 място.
Искам да попитам имаме ли някакъв шанс да ни поканят или да обърнем сериозно внимание на матурата. Момичето ходи на уроци за НВО, обаче на нея й беше колежа първо желание, затова и не обърна внимание на матурата. Сега изкарва приемливи резултати, но за другото мечтано училище не стигат. Просто желая да разбера дали е възможно да я поканят, също и според вас докъде ще стигнат резервите.
Благодаря предварително!

Теоретично всичко е възможно, но за съжаление през последните няколко години - откакто започнаха да канят по 100 кандидати момичета и 100 момчета да се запишат, за да не се занимават с регулярно обявяване на незаетите бройки и приканване на следващите по успех да подадат документи, както беше преди, като че ли уцелиха процента на записващи се - факт е, че рядко обявяват допълнителни незаети места над тези 100, тоест средно 20 момчета и толкова момичета не приемат офертата и останалите по 80 се записват. Така и кампанията приключва до края на юни-средата на юли, а преди течеше записване до август дори, докато поканят поредната порция за останалите незаети места, докато им мине срока за документи и финансова оферта и кажат да или не, и после ако има още незаето, отново същото, откарваха го цяло лято...
Ако не бъркам милата година или по-миналата поканиха няколко деца допълнително, но до 15 не помня да са стигали.
Успокойте детето и да се бори на НВО. С Колежа не свършва света. Всяко зло за добро казват хората. Но си проверявайте, винаги има някакъв шанс...Човек никога не знае.
Успех!

Писателят Георги Господинов пред зрелостниците на АК

Cкъпи ученици от Випуск 2016,

Вие сте в центъра на този ден, а тайно ще кажа - и в центъра на този век.
Благодаря ви за вълнението, че съм с вас. Вълнувам се, а надявам се, че и вие, въздухът между нас е пълен с вълнение и това е прекрасно. Преди да е изчезнало, нека ви кажа на ухо: запомнете това вълнение, крийте го в джобовете си, хванете го в шепа и никога не се разделяйте с него през всичките години, които следват отсега нататък. Ако един ден усетите, че не се вълнувате, веднага си спомнете този следобед. Спомнете си го спешно, като Бърза помощ. Човек не бива и не може да живее без вълнение.
Поканен съм тук да кажа няколко думи само защото съм малко по-голям и съм написал няколко книги, които, кой знае как, са развълнували известен брой хора. Предполага се, че всички, които говорят от това място, знаят повече за света и живота и могат да споделят това знание с лекота, така както някой продава марули и краставици на пазара.
Нека кажа още в началото – не знам повече за живота от вас
И с времето разбирам, че онова, което съм знаел като малък и вече съм забравил, е било същинско знание, знание през сърцето. Цял живот после, през книгите и опита с другите хора, ние всъщност се мъчим да стигнем до изгубеното знание на детството.
И все пак ще се опитам да изброя няколко важни според мен, крехки и неуловими неща, които през годините съм отсявал като песъчинки. Ако ви свършат работа на първо време, ще бъда щастлив. За вълнението – вече казахме. Разгаряйте го, грижете се за него, вземайте си по малко винаги когато ви стане студено.
Любопитството към света и към другия до нас е също от тези златни песъчинки, които лесно се губят, а са толкова важни. И също са свързани с вълнението. Казано просто – не спирайте да се учудвате. Неслучайно думите “чудо” и “учудване” на български имат общ корен. Спрем ли да се учудваме на света – чудото изчезва.
Има още нещо, трето, което на мен ми се струва важно – емпатия към другия, съпреживяване, съчувствие. Толкова е просто и толкова важно. Сигурен съм, че някои от вас тук ще се насълзят, ако видят плачещ човек, ще изпитат болка, ако узнаят за болката на приятел, ще погалят уплашено дете. Това е една особена грамотност на сърцето.
Днес вие ще получите своите дипломи за завършване. Вътре ще пише колко сте добри или не сте добри по литература, математика, физика, история, химия... Но има и едни други, невидими дипломи. За тях вълнението, любопитството и съчувствието към другия, тази грамотност на сърцето, ще бъдат важни. Никой няма да ви изпитва, никой няма да ви ги преподава специално. Никой освен живота. Искам да кажа, че истинското учене започва сега. И нямам предвид университетите, където ще отидете от есента.
Много от нещата, които научих за света, научих от книгите. Преди време писах, че четящият човек е красив. Дори когато имаш сенки под очите от четене, това е още по-красиво. Става дума, разбира се, за онова възвишено разбиране на красотата, която е не само естетика, а и етика, смисъл. Ще кажа пак –
четете, минете красиво и смислено през целия си живот
Четях безразборно като по-млад и в това има известно очарование. Човек не знае коя книга ще се окаже в точния момент лична за него. Може би ще останат 10-15 книги, които ще са важни за нас, но докато ги открием, ще трябва да преровим много библиотеки. Четете – подредено или безразборно. Четете, когато сте уплашени или спокойни. Когатo са ви изоставили или вие изоставяте някого – и в двата случая болката е голяма. Думите могат да утешават. Могат и да нараняват, разбира се. Не се страхувайте да бъдете разколебани, несигурни, да опитате вкуса на тъгата понякога. Човек е направен и от такива неща.
Потопени сме в култура на успеха, която ни кара непрекъснато да показваме сила, увереност, да бързаме и да печелим.
Ще призная, че едни от най-важните събития в моя живот са онези, които така и не са се случили.
Неслучилите се неща, както неслучилите се любови, понякога траят по-дълго и са извор на друго знание.
Провалял съм се много пъти и сега си давам сметка колко истински нормален съм бил точно в тези моменти. Човек има право на провал. Особено когато е млад и нещата са поправими. Това е част от капитала на младостта, ползвайте го добре. Искам да кажа – опитвайте, опитвайте сега. Томас Елиът, един от най-любимите ми поети, казва: “За нас е само да направим опит, останалото не е наша работа...”
Имам няколко любими автори, които обичам да си препрочитам все едно вземам лъжица ягодово сладко от скрито бурканче. Няма да ги изброявам, вие ще си ги откриете. Но ето един от тях, когото от сърце препоръчвам, казва се Хорхе Луис Борхес, сигурен съм, че го знаете. Той разказва как веднъж бил в пустинята с приятели. Хрумнало му нещо, навел се, взел шепа пясък, направил няколко крачки по-нататък, отворил шепата и пуснал пясъка. Когато го попитали какво прави, отвърнал просто: променям пустинята. Защо разказвам тук тази история? Защото ще ви се налага да променяте пустини
И защото промяната на пустини може да започне с една шепа пясък и няколко крачки.
И ето как човек се изкушава - като казах пустиня, още една кратка притча. За бедуините, които, като пресичали пустинята, спирали често не защото камилите били уморени (камилите са издръжливи същества, както знаем). Бедуините правели чести почивки, за да дадат възможност на душите си да ги настигнат. Те знаели, че душата има своя скорост, малко по-бавна е и човек трябва да я изчаква, за да не се изгубят един друг. Това искам да ви кажа накрая – когато пътувате и променяте пустинята, дайте си време понякога да спрете, да отворите книга или просто да стоите в един следобед и да съзерцавате нещо, да си мислите нещо или просто да се отнесете, както казваме тук.
Дайте време на душата си да ви настигне!
Скъпи зрелостници, какво друго мога да ви кажа в този късен следобед, освен да пожелая на всички нас тук наистина да запазим вълнението си от този кратък момент, в който сме заедно. Вълнуващите моменти не са безкрайно много в живота. Да запомним облаците в тази минута, небето, светлината на следобеда и тишината между думите. Да, тази тишина.
Казаха ми, че словото трябва да трае между 7 и 10 минути. Обещах да е 8 минути и 19 секунди. Знаете ли какво се случва за 8 минути и 19 секунди? Това е времето, в което пътува светлината, за да стигне от Слънцето до Земята. И ако един ден, не дай боже, слънцето спре, ние ще имаме отпуснати цели 8 минути и 19 секунди, в които светлината още пътува. Цели 8 минути и 19 секунди за най-важните неща. И е добре да знаем кои са те.
Благодаря ви, че за 8 минути от живота си бяхме заедно!

Невероятно! Нямам думи! Благодаря!

StefanB, благодаря много за изяснението.
Тази седмица децата в училище са си говорили за колежа и едното дете е около 130 място, та от АК са казали, че има доста голям шанс тази година да го поканят.  Ако не се бъркам, миналата година поканиха точно до 115 място, въпреки че са се отказали само шест деца. Аз лично стискам палци, детето да успее за колежа. Честно да си призная смятам, че ако беше на 110 място, нямаше да се притесняваме и двете толкова.  Обсъждах и с други учители, готвещи за АК, те ми споделиха, че всяка година канят горе-долу до 110, но за 115 и нататък нещата стават доста трудни за предполагане. Все пак благодаря отново за инфото. 

т.е от 110 деца се записват 80, а около 30 се отказват ли или приемат повече

Шансът да поканят дете на 130-о място (момиче!), клони към 0. За момче е твърда 0. Миналата година не се отказаха само 6 деца, а сигурно 46. Не следих много внимателно, но мисля, че поканиха точно толкова (допълващи квотата до 160), колкото се бяха отказали (т.е. 200 - 40 - Х = записан брой деца, канят се Х) Също пак да кажа, не забравяйте, че при резервите се гледа балът като абсолютна стойност, а не момичета/момчета. Т.е. шансът на 101-ото момче е много по-малък от този на 115-ото момиче. Изобщо не мога да прогнозирам тази година колко ще се откажат, но си мисля че поканените ще са не повече от 10-15 (т.е. 50-55 отказали се)

Преди 2 години, когато синът ми кандидатства, бяха поканили негова съученичка на 127 място.

почти същото е било положението и през 2013 - приети 129-то момиче и 108-мо момче, спомням си, че бях проверявала и сега си намерих стария пост от 2014 - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=776073.msg27933374#msg27933374

разбира се, напълно е възможно тази година да не седят така нещата, това са просто статистически данни, а нагласата за отказване в полза на друго училище е нещо съвсем индивидуално