Раждане в Майчин Дом - София (2 тема)

Здравейте момичета,
прясно прясно излизам от МД след раждане.
Какво да кажа - бях с насрочено секцио за 18-ти, но поради разни усложнения си полежах и на петия етаж седмица преди насроченото секцио и добре че, защото бебчо реши да излезе по- рано. Слава Богу всичко е наред.
Започвам от 5-ти етаж, където полежах преди операцията - обстановката е тройно критична /кофти стаи и легла, трагична тоалетна и баня, въпреки че някой се е постарал да направи ремонт по един доста странен начин/, но пък докторите и акушерките са много приятни и ако имаш нужда отзивчиви, а с очите си видях при спешна ситуация колко експедитивно дейстават.

Родилното е ремонтирано и е на високо ниво, операционните също, така че и двата варианта на раждане ще са в добра обстановка. Реанимацията, където се отвеждат родилките след секцио също е ремонтирана, разполага със съвременна техника за наблюдение на пациентките, леглата са едни от най-добрите за реанимация, персонала си има своите черни овце, но аз не попаднах на тях.

При моето раждане имаше криза за легла на 12-ти етаж, но все пак успяха да наместят желаещите, включително и мен.
След лукса в родилна зала и реанимация 12-ти етаж ви се вижда  но после се свиква. за единичните стаи не знам нищо, не съм любопитствала как изглеждат, аз бях в двойна.
Двойните стаи са с югоизточно изложение и беше голяма жега при спряно през деня парно, ако сте се насочили на там ще ви трябват няколко нощници с къс ръкав. Не знам как се живее там през лятото.
Разполагат с две не особено луксозни легла, които пукат като се местиш насам натам, не са особено удобни, а възглавниците са твърди и вероятно доста стари. Ако тези неща ви пречат помислете за възглавница от вкъщи за по-голям комфорт. Стаите са имали някакъв козметичен ремонт, но според мен са им ударили просто по една боя. В банята топлата вода, за да тръгне трябва да я пуснеш да потече десетина минути, за сметка на това в бокса за преповиване на бебетата тече постоянно и е вряла. Стаите разполагат с хладилник и телевизор.
Веднъж дневно, сутрин минава визитация за майките и отделна визитация за бебетата. С поред мен докторите са добри, любезни са, някои от акушерките и от двата екипа са доста неприятни и груби, но според мен са две от следродилната грижа и две от неонатологията и се движат в пакет като смени . Ако не им се обръща внимание всичко е наред, както се казва няма смисъл да се наказваме за чуждата простотия /въпреки, че на мен лично ми се прииска да ги накажа  /.
Моето мнение за персонала на 12-ти етаж като цяло е положително, на нито един мой въпрос не са се направили на глухи, съветите и отговорите бяха адекватни. Лично аз намирам положителна разлика в сравнение отпреди пет години.
Относно кърменето - бях поощрявана и от двете страни на отделението, а тъй като бебчо се роди под 3 кг. получавах и нощна надбавка, като условието беше първо да кърмя, после да предлагам надбавката и общо взето ми го напомняха на всеки три часа  . Една от акушерките като чу, че ми се пълнят много гърдите дойде да ме провери, като каза, че няма нищо опасно все още, но да цедя. Има помпа на медела и стерилни шишета, но аз не ги ползвах. Ползвах си моята помпа колкото да облекча гърдите. Ако имате ел.стерилизатор нищо не пречи да си го вземете в стаята и да стерилизирате помпата и шишетата. Друга от акушерките като и казах че е мъка да захапе зърното ми показа как да го оформям за бебето. Трета от акушерките пък попитах за техники на разбуждане на сънливо бебе, ами жената 15 минути ми помага да разбудя малкия.
Моя съвет е да се ориентирате, кои са по -усмихнати от акушерките и да ги питате тях, щото има един два съсела, дето ако ги питате и започват да мрънкат колко несправедлив е живота, че сте попаднали на тяхната смяна 
За изписването се въоръжете с търпение, особено ако сте повечко в този ден. Ходи се напред назад, нагоре и надолу, ама не е много сложно. Изписват първо майката, после бебето. Документите са готови обикновено след 12 ч. за майката, а бебетата се изписват след 13,30.

Това е то мен за вас, ако се сетите нещо питайте. Успех на всички.

Пишеш пълни глупости! Това им е работата, независимо дали не достига персонал или са много натоварени. Имам приятелка в Швеция, на която освен, че са и показали още в родилното пози за кърмене, нагласили са и бебето на гърдата, а са открили и скъсена юздичка на бебето, та са я резнали, за да може да суче, освен това са и били и хормон за по- бързо потичане на млякото. Търсих помощ, на ет. 12 в МД не получих такава от сестрите, които се грижат за бебетата. Те бяха много груби, нетактични, на два- три пъти забравиха да ми донесат мляко за детето и се налагаше да ходя по стаите и да ги издирвам. От тях получавах само упреци: че много силно съм си стискала детето / аз откъде да знам как се държи новородено, това ми беше за първи път и никой не ми е обяснявал човешки/, че много съм я облякла, че много ревяла, защо не съм кърмила, каква съм била майка, когато не кърмя / дори като им казах какъв проблем имам с кърменето и помолих за помощ никоя от тях не се отзова/. Един път ми отказаха да изкъпят беба, защото просто бяха пропуснали по грешка моята стая, та се налагаше да я разкарвам по коридорите до друга стая, за да я изкъпят и после мокра още да я връщам до моята стая. За помпата в общата стая никоя от тях не ми каза. Разбрах едва на 3- тия ден от сестра, която се грижеше за родилките. В деня на изписването, не знаех, че няма ред. Преди мен имаше още три родилки, които бяха изписани и мислех, че ще съм след тях. А всъщност се оказа, че няма значение и може едновременно да стане. Та, въпросните сестри, които се грижат за бебетата, дори не искаха да слязат с мен и бебето, та да го подадат на таткото. Просто, за да се зарадват роднините, които са  пропътували по 300км., за дойдат на изписване на бебе. Наложи се да ги умолявам. Една от тях едва се съгласи, сигурно заради почерпката, която очакваше. Мъжът ми и беше купил разни неща, но в суматохата забрави да и поднесе торбичката, а тя му връчи детето намръщена и си замина. Нямаше пожелания, усмивка...нищо. Благодарение на близките ми и на любимото ми същество оцелях в тази болница и я напуснах с голямо облекчение. От сестрите, които се грижат за родилките не мога да се оплача. Също от педиатрите- страхотни хора и съм им много благодарна за грижите. Впоследствие разбрах, че сестрите там помагат само на майки с проблеми: с тежки раждания, със секцио, които не могат да стават от леглото и т. н. , на останалите- не. Тях ги считат за приоритет, за което съм Ок, но не смятам, че е трябвало да бъда пренебрегвана по отношение на кърменето, особено, когато имам проблем / детето не искаше да засуче от мен, така е и до днес и кърмя със силиконови зърна/. В моята стая имаше момиче с тежко раждане и кръвоизливи. Тя беше обгрижвана и получи консултация по кърмене от една много мила сестра, само, че тя се появи чак в деня, в който вече ме изписваха. Така, че има и добри сестри, зависи коя ще ви се падне в смяна.
За да работиш с родилки и бебета трябва да имаш сърце, да обичаш хората и да се раздаваш, това е толкова благородна професия, а не да си сърдит на целия свят, да мрънкаш, да си искаш почерпки и само да очакваш ти да получиш, без да даваш.

Здравейте,
Не съм сигурна дали тук е темата, но искам да попитам майките, които са раждали в МД по естествен път, дали са им предложили упойка по време на раждане, това с избрания лекар (ако имате такъв) ли се конкретизира предварително и ако отивате да раждате на дежурен екип, може ли да се изиска упойка? Епидурална и спинална?
Аз имам едно естествено раждане в Тина Киркова, при което ми поставиха спинална упойка след 7 см разкритие. Но бях с избран екип.
Сега съм в 6 м и съм се насочила за разждане в МД, док Дяволов ме следи и ще обсъдя по принцип с него темата, но ще съм благодарна, ако споделите как стои въпроса с упойката.
Като цяло настоявам за такава, тъй като имах тежко раждане предишния път и си спомням, че след като ми поставиха спиналната след 7 см разкритие, се преродих...бих искала да избегна този ужас този път
Благодаря!

Бяхме обсъдили с моята лекарка предварително, че ще слагаме упойка. И във хода на раждането не сме го обсъждали , защото бях категорична. Една позната без избор беше поискала, но док. изчезнали нанякъде и като отишли вече било късно за упойка. Така че трябва да се обсъди предварително.

etaniel-Аз бях без избор на екип юли месец тази година. Когато направих разкритие от 10 см. поисках упойка, но лекарите ми казаха, че нямало смисъл, защото вече съм минала по- трудната част и така и не ми сложиха. Най- лошото е, че не ми сложиха упойка и когато ме шиеха, а имах епизиотомия трета степен, т. е най- тежката. А поисках упойка, като им казах, че ще си я платя. Може би защото им беше в края на смяната или е нямало свободен анестезиолог, така и не разбрах, но много се измъчих. Освен това лекарката остави да ме шие стажант и доста грубо бях зашита. След три месеца разбрах, че имам десцензус / смъкване на влагалището/ от тежкото раждане, а беба се роди с родилна травма по грешка на лекарите: тортиколис. Слава богу, след няколко физиотерапии, детето вече е добре.
Когато се появи второто дете, задължително ще искам да съм с избор на екип и епидурална упойка.

Още веднъж доказателство, че си трябва избор на екип, иначе ще си търпиш...а някой с епидурална упойка може ли да разкаже как минава раждането с нея? Ако имате линк към тема ще съм много благодарна

Аз бях нормално раждане с епидурална. Имах разкритие, но нямах болки и контракции. Сложиха ми катетър в гърба, за да може да ми слагат малки дози упойка няколко пъти. По този начин не се възпрепятства хода на раждането. Когато спре действието на едната доза, ти слагат нова. Почти не усетих от раждането. Само някои от доста силните котракции докато подейства новата доза, тъй като бебето не слизаше и не искаха да избързват. След 5-10 мин.ми сложиха нова доза и пак всичко беше ок. Катетъра се слага някъде в кръста (предполагам където иначе се бие инжекция). Не боли! Усеща се натиск докато слагат. Не е страшно. Казват ти кога да не мърдаш и чакат да е м/у контракциите за да не мръднеш без да искаш. Бях с избор на екип (познавам си лекаря от години). Предварително бяхме говорили,, че най-вероятно ще искам упойка. Като отидох да раждам ме пита ще слагаме ли и аз казах да.

Късметче, колко часа продължи всичко при теб? След като си била с избран екип, говорила ли си с анестезиолог предварително? Мерси

Етаниел, постъпих към 11, в 17,34 ч родих. Не било много за първо раждане. Не съм говорила с анестезиолог. Само с моя лекар. Реално под екип си избираш лекаря. Излиза че всички останали са който е дежурен. (Преди мислех, че като избереш лекар и той си има екип, с който работи, но тва би означавало да вика сестри, акушерки, които може да не са на смяна.) . Имах и епизиотомия и намазах от упойката за шиенето. Анестезиоложката при мен беше много мила. Окуражаваше ме и ми напомняше дишай, издишай  а иначе изглеждаше серт

В цента за избор на екип се включва и упойка. Затова и много лекари предлагат на родилките си упойка. Аз бях с избор на екип и лекарят ми ми препоръча да съм с упойка. Жената на брат ми роди при Дяволов преди няколко дни и той също я посъветва да й сложат упойка. Ако е без избор не екип е добре още с приеманато в родилна зала да предупредите, че искате упойка.
Аз не усещах нищо от контракциите след упойката, това хубаво, но... като нямах никакво усещане не знаех кога и колко да напъвам. Накрая се наложи една акушерка да ме натска с все сила по корема. Същото се получи и при снаха ми. Отделно, когато слагат епидурална, пускат и окситоцин, което е много стресово за бебето. Проучете хубаво момичета, потърсете мнение за упойките от няколко доктора ако трябва, за да може да вземете информирано решение дали да слагате упойка.

По принцип си права, като всяко нещо упойката има две страни...не съм сигурна дали при епидурална винаги слагат и окситоцин, зависи в кой етап от раждането ти я сложат...на мен ми сложиха спинална след 7 см разкритие, т.е. При почти приключило раждане...усещах си всичко, контракции, напъни, но без болка...но е хубаво да се информираме предварително разбира се...

Да, важно уточнение от Едора - при избор на екип, упойката е включена в цената. а без избор, се заплаща допълнително.

На мен например ми сложиха окситоцин преди упойката тъй като имах разкритие, но нямах контракции. и дълго време след това имах много леки контракции тип пристягане. Явно на всеки действа различно. Други споделят, че започват силни и интензивни контр.
Вярно е, че не се усеща болка, но когато дойде време за напъване усещах леко пристягане и тогава напъвах. Но не знам дали при всички е така.

Задължително всичко си кажи предварително. 

В масовия случай упойката си върви с окситоцина. Упойката прави така, че майчиният организъм става по-рано готов за поседния етап на раждането, а в същото време бебето още може да не е готово. Затова се "застраховат" с окситоцина, който засилва интензитета на конракциите, за да "избутат" по-бързо бебето. Много жени дори не разбират, че са им сложили окситоцин. Аз имах безрезарвно доверие на лекаря ми и дори не попитах каква е систмата, която ми включват. Уви, в последствие разбрах, че е окситоцин.
etaniel, твоят пост ме накара да попитам нещо, за което си задавам въпорс, откакто родих. На мен също ми сложиха спинална упойка при естенствено раждане. Мислех, че такава се слага само при секцио. Спомням си думите на анастезиолога след раждането, че "не е съм стигнала до епидуралната, защото съм родила още на спиналната ". Питам се защо при естествено раждане са ми сложии спинална, не епидурална упойка и тези думи на анастезиолога значат ли, че първо слагат спинална и на последния етап от раждането обезболяват с епидурана? 

Ами да, може спинална при нормално еаждане...зависи на какъв етап е раждането...според мен се слага за раждане, което приключва...след спинална не се преминава към епидурална...доколкото знам иглата за спиналната е по-тънка и тя се поставя еднократно и се маха, епидуралната е с катетър и по-дебела игла, през които се влива упойката...аз съм на терапия за разреждане на кръвта с инжекции и то до края на бременността и май няма да стане с епидурална, защото има опасност от хематом на мястото на упойката...ще се консултирам с лекарите и ще пиша...

Ама на мен ми поставиха катетър. Биха ми я на 6-7 см разкритие и като дойде време да напъвам търсиха анестзиолога, явно трябваше да довърши нещо по ушойката, но той беше зачезнал на някъде и така и не се появи ...