Раждане в Майчин Дом - София (2 тема)

Аз бях при Гунев. Доволна съм. Негов пациенг съм отдавна. Нямам идея колко време по-рано трябва да се свържеш с него. Който и да избереш, свържи се с тях по-рано, за да могат да реагират и ако са претоварени да имаш време за алтернатива.

Аз раждах при д-р Дяволов два пъти. Спокойствието и сигурността, които чувствах с него, не бих ги заменила за нищо друго.
Имам познати, раждали при д-р Гунев и също са доволни.
Който и да избереш от двамата, мисля че няма да сбъркаш.

Благодаря ви много за  мненията, момичета   

Аз не  можах да се доредя до Дяволов. Трябваше да пътува около термина ми и не можа да поеме ангажимент. В последствие, докато раждах той израждаше в съседство на мен. Късмет !
Но пък съм адски доволна  от д-р Сузана Нашар. Не съжалявам и пак бих родила при нея. Много човечна и точна жена.Горещо я препоръчвам! 

Един глас от мен за д-р Гърчев, и д-р Георгиева (анестезиолог).
И двамата са невероятни. Родих наскоро и съм с положителни впочатления.

За след естествено раждане, и на мен ми помогна Цикатридина спрей. Не, че облекчава особено придърпването или болката, но охлажда, спомага за по бързо заздравяване, и мирише приятно

Необходимо ли е да си носим лични помпи за кърмене и шишенца? Там има ли къде да се стерилизират?

Не е разрешено да се ползват лични шишета, защото не са стерилни, а те няма да ти ги стерилизират. Помпа лична можеш да ползваш, но млякото от нея се изхвърля поради същата причина. На етажа има тяхна помпа електрическа, която може да се ползва и да се дава в техни шишета (стерилни).

П.п. Така поне е на 12 етаж

Не знам дали тук е правилното място, но все пак искам да споделя за моето раждане в "Майчин дом", София. Съжалявам, ако поста звучи мрачно.
Цели 10- 13 дни бях с 4 см. разкритие, но не ме болеше и си стоях в къщи, чакайки да ми се спукат водите или да започнат контракциите. Когато започнаха контракции отидохме до спешното на "Майчин дом", София и ме приеха. Бях без избор на екип, но слава Богу ми се паднаха добри лекари. Бях настанена в родилна зала и там си стоях самичка, докато ми се засилваха контракциите. Можех да си ходя до 00, когато поискам. Когато реших, че вече не издържам на болката, помолих лекарите да ме прегледат и ако може да ми сложат епидурална упойка, но се оказа мнг. късно, защото вече бях достигнала 10 см. разкритие и раждането беше започнало. Стараех се да дишам правилно, но когато ми сложиха система от окситоцин започнаха напъните и изобщо не можех да си контролирам тялото. Изпаднах в паника и изобщо не чувах лекарите, които ми даваха указания кога да напъвам и как да дишам. При мен напъните боляха също толкова, колкото и контракциите и напъвах погрешно с лицето. Когато бебето излезе, първото, което видях е, че имаше гъста черна косичка, на масури. Сложиха ми я на гърдите за малко, докато ни вържат гривничките и тя както си плачеше, се успокои. Бях на седмото небе от щастие и благодарях на лекарите. И на тях не им беше лесно, бях осмото раждане за вечерта, а и тъкмо им свършваше смяната и бяха вече страшно изморени. Направиха ми епизиотомия 3- та степен, като не разбрах само защо не ми сложиха местна упойка при шиенето. Но..всичко се изтърпява в името на детето. Това бяха хубавите ми моменти от престоя ми в тази болница, след това се заредиха доста лоши моменти. Исках да съм на ет. 12 с бебето, но нямаше свободни стаи и ме настаниха на ет. 9, а нея я изпратиха на ет. 12. В продължение на цял ден никой не дойде да ми каже как е бебето, дали е живо и здраво, а мъжът ми не го пуснаха да я види. След като в края на деня ме настаниха на ет. 12 вече си бях с нея, като за времето през което бяхме разделени и беше давано адаптирано мляко. Там отношението на акушерките, които се грижат за бебетата беше безкрайно грубо, некомпетенто, бездушно, внимание- нулево. Когато попитах нещо, ми отговаряха през зъби. Не достига персонал, работата е много и повечето са страшно изнервени, което за мен пак не е оправдание за поведението им. Една вечер пропуснаха тоалета на бебето ми, а на два- три пъти пропуснаха да му донесат адаптираната добавка в опр. за това часове и когато попитах единият път защо не ми е донесено млякото, едната акушерка ми отвърна "Ами да си го закърмила, каква си такава майка". Само една единствена от тях беше мила, отговаряше на въпросите ни: моите и на момичето в стаята и ни даде разяснения за кърменето. Но тя се появи вече, когато щяха да ме изписват, и за съжаление, т. к. никой не ми обясни, че е хубаво първо да слагам бебето на гърда, а след това, ако е недохранено да му се дава адаптирано мляко, аз реших, че нямам достатъчно коластра и директно започнах да му давам от шише. Тя така се научи на лесното, че сега отхвърля гърдата и изобщо не иска да засучи. А според вътрешния им ред е било задължение на дежурната сестра, която ме е приела в отделението да ми обясни всичко за кърменето. Въпросната сестра / акушерка, не знам точно/ , когато ме прие там си поиска почерпка, после си сложи бонбоните и колата в дамската чанта и повече не я и видях. Беше една лелка с топирана оранжева коса, за която не искам повече да си спомням. Дамянче не спря да реве две денонощия подред, като през цялото време я разнасях на ръце из коридорите, за да се успокои. Но тя си присвиваше крачетата към коремчето и така разбрах, че нещо не е наред. На втората поред, безсънна и за двете ни вечер не издържах и отидох до дежурната акушерка да помоля да я прегледа. Открих и кръв в памперса и, което впоследствие, се оказа, че е нормално, а за тези 48 часа тя беше повърнала четири пъти млякото си изцяло. Та, въпросната акушерка, без да ме разпита какви са ми притесненията, погледна памперса и я прегледа в областта на гениталиите и след това ми каза, че нищо и няма и тя е просто "Една ревла". При раждането била получила хормони от мен и затова се късала да реве, а аз да съм свиквала. Добре, че на другата сутрин имахме визитация от педиатър, който веднага и назначи друго адаптирано мляко и беба се успокои и оправи и следващите дни предимно спеше, за да си навакса съня. Впоследствие разбрах, че не съм и давала правилно водата, защото вода не се давало 30 мин. преди или след хранене, а аз и давах по всяко време. Освен това разбрах, че адапт. мляко се давало веднага и остатъка се хвърля, а една от акушерките, които ни ги носеха ми беше казала да и дам малко мляко и след известно време пак да и дам, та е напълно възможно да съм и давала развалено, вкиснало от жегите мляко. За тези 48 часа се чувствах тотално изоставена, обезсилена, гледайки как се мъчи детето ми и безнадеждна, обвинявах се, че нещо не правя както трябва и че не мога да я закърмя, завиждах на мамите около мен, чиито бебчета спяха през повечето време съвсем спокойно и се кърмеха нормално, а аз обикалях в коридорите с нея на ръце и не можех да я успокоя, а беба неистово ревеше през цялото това време. Аз се смятам за доста силна жена, но се сринах психически дотолкова, че само плачех. Добре, че близките ми бяха постоянно до мен, на телефона и ме успокояваха. Без тях не знам как щях да издържа там. Така една по- мила акушерка ми каза, че имало стая с ел. помпа за кърма, но това чак на 3- тия ден от престоя ми там, та поне започнах да се изцеждам, за да си поддържам лактацията. Върха на положението там беше в деня на изписването, когато се оказа, че всъщност в тази болница няма стая за изписване, нито организация за това / в същия ден бяхме няколко майки за изписване и аз не исках да се засека с другите/, нито точен час, а просто една акушерка слиза с теб и бебето във фоайето на болницата и го подава на таткото. При мен даже не искаха да слязат, че било в края на работното време, но добре, че една от тях се смили, за да се зарадват поне роднините, пропътували 300км., за да ни видят. Та така, с облекчение си тръгнах от тази болница и никога няма да се върна отново там. Мога  да благодаря само на лекарите: д- р Фръндева и д- р Димов и педиатрите, на които попаднах, но чиито имена не знам и си свършиха съвестно и компетентно работата.

Gazella, ноу комент просто. Аз не съм ги и черпила тия на 12 ет. Ужасни жени. Иначе питаха за кого е колата (за мен си носех).  Нямах проблеми с бебо слава Богу, но ми скъсаха нервите за 4 дни.

а преглеждаха/пипаха/гледаха ли ви специализанти или стажанти? мен това ме ужасява! смятам,че на една раждаща жена й е достатъчно напрегнато и без това, та и някой допълнително да се учи на нея..... 

Papie, когато отидох да се регистрирам за ЖК в МД попаднах на 2ма стажанти - момче и момиче. И двамата гледаха стреснато, а момчето дори не пожела да погледне какво ми правят, а първия път - цитонамазка, шийка на матка гледат, микробиология и т.н. Знам, че е различно, когато раждаш, но и те са супер изплашени и неориентирани. Не е като да си на стаж в банка все пак

абе....разказаха ми, че да, разбира се, докторът с избор на екип е направил секцио - направил разреза и извадил бебето, но зашиването е било извършено от специализант. Естествено, никой лекар не би оставил това да бъде правено от човек, който не би се справил.Далеч съм от тази мисъл,ама си е гадно!

Papie, разбирам притеснението ти, но го погледни от друга страна.

Тези стажанти може след 20 години да са супер добри лекари, които да спасят живота на раждащата ти дъщеря! Нали не става само с четене на учебници. Всеки от прекрасните специалисти в МД е започнал именно така. А и както казваш, нали докторът им стои до главата през цялото време, няма да допусне да объркат нещо.

На моето секцио имаше студенти, само гледаха, докторът им обясняваше. Доскуча им след изваждане на бебето и искаха да си ходят. А докторът им каза, че работата по операцията тепърва започва.

gazella53 ужас...  А ти в МД ли следеше бременноста си?

При мен нямаше стажанти. Докторът си ме ши - епизиотомия.

На 12 ет на официалната визитация както й викам (шефката на отделението) имаше стажанти, но гледаха отстрани. Козвам официална, щот другите визитации са си от дежурен лекар и едната сутрин санитарката влетява и вика. "До 5 мин.идва шефката, сваляйте гащите"