КГБ = Клуб на Готините Баби - 159.

Привет и от мен по късните часове.
Хули  преди да те поздзравя , също се замислих дали  празнуваш, но  започнах да чета кои празнуват и твоето име беше в списъка , та за това поведох хорото Нищо , нека да има повод за хубави пожелания
Гъбче какво да пиша  за мен, ами то все ежедневие. От морето в Пловдив , От града на село и обратно. разнасям чанти и торби , пълня и изпразвам , нося чаршафи и дрехи за пране в града , после обратно на село.  Абе движение да има ,да не затлъстяваме съвсем... 
Светле напълно те разбирам мила. Всички сме така. Мъжете като правят нещо ,трябва да сме плътно до тях.На село редом с тях , а  като си дойдем в града по цял ден на дивана и само примък - отмък  , а ние като финикийци , ту в кухнята , ту на пералнята , ту с прахосмукачката ,с парцала ,с ютията и така. ами време за това не ми остава да пиша. Едва успявам да ви прочета. Много ми харесва на Здравчето приказката ,че няма по зает човек от пенсионера...
Лелееее как съм набрала и как набързо ви се оплаках. Явно само съм чакала да ме попитате 
Иха ама така обаятелно описваш всичко ,че с удоволствие  чета всичко !
Здравче и ти с майчините и бабините тревоги... .   За колко време заминаха ? почини си малко сега
Янче мина и последният официален работен ден ! Жива и здрава да си пак да поработваш да си помагаш финансово !

Лека и спокойна нощ мили дружки !!!

 Добро утро от мен! Чакате си кафето, а! Заповядайте:

   

 Еееех, някои само ще си гледаме моренцето на картинки, ама нейсе!И аз изпратих вчера зетчето и Анжелка във Варна. А аз - днес е годишният ни съвет и съм решила скромно да почерпя, та да видим. Като се върна ще рапортувам.

И да си похортувам малко ,преди да се бухна в тръстиката.

Светъл4о , чак мен ме заболя , като разказваш за трудовите си подвизи /позната материя/ но при мен почти няма мазоли , а много захабени ръце , които после се чудя как да оправя. Започвам работа с ръкавици , но не винаги всичко мога да пипна с тях , махна ги , забравя ги...Но след делата ти ще има много удовлетворение / пожелавам/

Гъбка, аз май съм от неправилната група хора – дето не хвърлят ПОЧТИ нищо. Търпя си критиката. Може би защото започнах съзидателния си живот от нула и всичко ми е изстрадано и отработено , може би някакъв страх ... А може и от сантимент. Страшен кеф ми прави да си “намеря” нещо забравено и свързаните с него спомени. /Да му мислят тия след мен с колко камиона ще изхвърлят/
Гъбката ме подсети за още един “нюанс” от вчерашния ми служебен ангажимент. “...Парите ,които дават за такива паметници са много. Една част - малката се влага , а другата за определени хора...” В този ред на мисли вчера питам каква е задачата ни / може 2 , може и 200/ - т.е какво се иска от нас. Отговорът ме втрещи и шашна !!! “Чрез тази задача едни хора трябва да вземат едни пари от един фонд , а за нас – каквото и ако остане....”

Пусти бабински акъл – щъка от тема на тема . Помислих си дали днес не празнува Юлия /проверих и видях , че е на 16.07/ , от там се сетих за моя най-любим певец – ЕМИЛ Димитров и неговата Джулия...

Привет красавици.
Мислех снощи да пиша, ама само успях да прочета написаното от вас. Много ми досмеша от поста на Светълчо.

СВЕТЪЛЧО, миличка, позната история. Работа до шия, ама като е разказана така историята, усмихваш се и продължаваш. Майстор си на късите разкази Ако ходиш при Кари, поздрави я от мен.

ГЪБКЕ, и аз вчера реших да започна чистка, Защото няма къде да прибирам вече. Отворя някой шкаф и всичко се изсипва върху мен. Налепила съм описи, на кой рафт какво има, ама и тези описи вече не вършат работа. Та да ви се представя: Плюшкин в цял ръст. Та вчера започнах да изхвърлям торбите, на които се мъдрят надписи: ДРЕХИ ЗА ОТСЛАБНАЛА ЖЕНА Да бе, да. Кога ли ще отслабна? Я всичко в кофите. Важното е, че решението е взето. ММ пък събира книги. Последно завлече на вилата МАЛАЯ СОВЕТСКАЯ ЕНЦИКЛОПЕДИЯ. Казвам му: защо ти е това. В И-нет има всичко. Отговори ми: Там може някога да изопачат фактите, а тук ще остане така, както е било. Просто ми иде да се гръмна Заканвам се, че ще отида на село един ден сама и ще направя чистка. А да видим...Домиля ми, като разказа за твоите маргаритки. И моите започнаха една по една да надничат. Тази седмица сигурно ще ме посрещне море от маргарити

ИХИЧКА, послушах си Нана Москури, спомних си младостта. Още пазя нейна плоча. Емил Димитров и той ме върна назад във времето. Тенкю баба. А умните мисли, които си ни написала са много умни. Стига да се вслушваме в такива съвети...И аз като теб си падам малко сантиментална, та затова кътам, ли кътам...Явно спомените трябва да съхраним в главите си, а предметите - кой накъде, по предназначение. Не съжалявам, като оставя дрехи до кофите и дори виждам, как циганите ги взимат. И те душа имат, нека носят със здраве.

ЛУСКА, така цветно описваш мъкненето на торби и дисаги, че все едно аз съм го писала. Все одинаково, би казала руската ми подруга. По Брезнишко казват ГИЧИ-това значи носи. Понеже никога не тръгваме без багаж, синът ни се шегува: Пак ще упражнявате ГИЧИНГ ( измисли нова " английска" дума ) Писна ми, ей... Искам да си сложа ръцете в джобовете и да тръгна, Дам ама не.
Благодаря за съпричастието ти към моите тъжни и радостни поводи

ШПУНЦИ, как е времето при вас? Внучетата слушат ли? Най вече ви желая слънце и здраве. Като си дойдеш, ще запретнеш полата, да видим разликата

ЗДРАВЧЕ, не си блъскай кратуната с притеснителни мисли. Кажи да са живи и здрави, Господ да ги пази и се отдай на приятни мисли и най-вече на орхидеите

АЙША, радвай си се на детето. Кога пътува?

ХУЛИ, и аз се зачудих, като Римарчето, ама си казвам: Я да пращам поздрав към Байрактарката, че току виж после съм се изложила и ми пишат черна точка. Отваряй душата и приемай хубавите пожелания. От повече глава не боли. Това не се отнася май за пиенето , така, че умната Наздраве!!!

ДИДИА, при следващ ремонт разчитай на бригада. Не сме сами с теб. И Гъбката ще сложи рамо. ТМ да му мисли, как ще ни насмогне да крои тапетите, а после на масата с алкохола До къде стигнахте? Ще режем ли лентата?

Май пак се увлякох, а колко работа ме чака... М/у временно направих един миш маш, ще спретна и таратор. След обяд ще потръстича ( по Здравунка)

РИМАРЧЕ, мини да се видим
БОРЯНЧЕ,  
ДЖИЛИ пак изчезна. Сигурно се радва на децата си.
ЯЖКА вече съвсем много ми липсва.
МАМСИ потъна в океан от работа. 
ДИДИМИТИ, също много работна го раздава. Ударник ще те направим!
ИВЛИН, нея също я мисля Да можех да ѝ помогна...
КРЕМЧЕТО  здраво работи. Момичета, препоръчвам ви меда, който произвеждат. Всяка сутрин си подслаждам кафето с него.
АРИТА, къде се покри миличка?
ТАНУТО я чакам да се появи тези дни и да ни поздрави с Петровден. Миличка, нали имаш чувство за хумор?
ТАНИТА, разказвай за вашият бурен пенсионерски живот. А, май сега вече сте във ваканция?
МИМИТО съвсем се загуби...
ДОБИ, минаха ли ти синките? Пази се момиче
ТУТИ, и теб те мисля. Напиши ред, два...
ДАЯ ще я чакаме да се прибере от морето. Колко ли е пораснала внучката?
МАИЧКА, дай приносът си да напредне темата, та да създадем работа на Жабката.
ЖАБКЕ, рядко се  явяваш, но хайде да ти пишем извинено отсъствие, щото ногУ жега при вас. Човек направо се разтича и не му е до сериозни дела, каквото е писането в темата Е аз с голямо закъснение да кажа: Да ви е жива и здрава Ани, да е много щастлива! 
МАРИНКА, добре си си там на Костенец, сред любимите мъже, а питаш ли ни нас, колко много ни липсваш?
МЕРИ ПОПИНС, ти пък навярно си се отдала на любимите внучки и красивите цветя. Намини и към нас де.
ФУРИЙКА и тя с Фенчо, идилия сред цветята. Много са ти хубави лилиумите. Моя телеХон от известно бреме ме бойкотира и не прави снимки, а камерата все я забравям, та за сега не показвам, а само разказвам.
ГРЕТИ,
Е, толкова си мога. Напъвах мозъчните гънки, ама друго не можах да родя. Задграничните подруги, ВИВИА и КУКУВИЧКАТА, да пишат по-често, да придават европейски вид на темата.

Хубав ден от мен. Започваме второто полугодие



 

Иха, и аз съм като теб - от едната мисъл по асоциация до друга, от там друга асоциация ме отвежда в нова посока и накрая до Марс съм стигнала...
Приличаме и си по друго - и аз трудно хвърлям, по същата причина - особено дрехи. Или сама съм я шила, или съм я бродирала, или съм я плела, свидно ми е да хвърлям. Пък и спомени - с какъв зор си намерила плата в магазина за намалени цени, колко си се радвала, как си търсила модел и си си представяла роклята и колко хубава ще бъдеш в нея. Ами докато намериш кройка, хартия за изкопиране, ами подходящи конци, ципове, копчета, подплати - колко много от нас има вложено в един (сега)парцал. Ами колко хубави бяхме в мечтаната рокля? Как се забравя това? Как да се забрави, като е парченце от живота ти, може да е малко, може да е незначително, ама е част...

За удовлетворението след труда - за съжаление, не е такъв случаят, защото сега, поради силно занижен жизнен стандарт, правим нещо, което трудно може да се нарече красиво - просто е най-евтиният вариант. Ще прилича на кафез за пуйки, така като го гледам...Ама майната му, това не може да ме разстрои.

Мъжът ми от неговия компютър ми чете (въпреки, че съм забранила да ми чете всичко, в което има политика и фолкпевци), че "499 съветници на заплата съветват нашите 240 депутата". Е как да не се чуди човек как при толкоз много акъл сме на тоя хал...
"Едни хора да вземат едни пари от едни фондове..."
Ми ше вземат, що да не вземат.

Сигурно вече разбрахте, че днеска го водим "дъждовен". Та ще си бърборкам тука с вас.
Хубав ден ви желая!

ПС. този пост го писах след Ихиния. Мислех, че съм го пбликувала - обаче не!
Та се връщах да го издирвам. Напоследък ми се случва често това. Или аз нещо изветрявам, или мамата. Дано да е мамата.

Щом днес деня го водим "дъждовен" - да взема и аз да се разпиша, преди да е грейнало слънчицето.
Фло, само като прочетох поста ти и се хванах за главата. Как успяваш за всеки дума да намериш, аз и със записки пак не мога да го докарам на дължина като твоя. Работа за целия китайски народ, вдигам от време на време главица. През "почивките" майсторя покани за сватбата на племенника /син на сестра ми/. На 1 август ще съм сватбарка в Смолян. Възложиха ми отговорната задача да направя поканите и едва вчера успях да сколасам и с тях. Станаха много нежни, изпратих ги и преди малко ми се обадиха, че са ги получили и много ги харесват. Остава да стъкмя и една бутилка шампанско, за спомен от сватбата. Трябва да измисля каква да е украсата и да се хващам на работа.
Светалчо ме усмихна с "късия" си разказ. Стана ли хубава портата?
Няма да ви споменавам поотделно /и да искам, няма да успея/. Изпращам ви прегръдка и пожелания за повече слънце 

Eй , друго си е да живне темата – да погледнеш след “много труд на тръстиката” и някой да те разведри.
Фло и Светъл4о , светли лъчи в сивото ми ежедневие  . Боря се със себе си / на надмогна мързела  ? и отпочна многото работа , която ми се струпа . Май няма да имам лятна почивка / но не съм си и планирала/ Освен няколко еднодневни излета и ако дойде на гости една приятелка с внуците...
Фло, наскоро “открих ” наново Нана Мускури и се впечатлих от многостранния и талант. Вече често си я пускам. Много ми хареса думата “Гичинг” – приватизирам си я  . И моите маргарите разцъфтяха
Светъл4о , нали и моята “концепция “ е “от нищо - нещо” А аз си нося още блузи и жилетки плетени от майка. Онзи ден на вилата си обух китайски кецове от преди 40години ! и като запитах младите присъстващи ,дали познават от къде и откога са – никой не позна и всички бяха впечатлени колко са запазени /не като сегашните/. А,  нЕ сЕ кОси за пуйничарника, може и много авндардно да се получи.
Да си споделя първоначалните впечатления от фейсбука. Абе , чувствам се като в паралелен свят. Нали и в форума съм новобранец , а във фейса- съвсем , сигурно много неща вече са казвани и показвани , ама аз като не знам.., Може  да съм ви досаждала. Извинете. Та с мойто “аналитично” мозъче още почти не мога да се ориентирам какъв е смисъла за едни и същи неща и хора да се пише и в двете , амЪ шЪ ми се изЯсни – има време
Maмси,  и ти си в компанията .Много са ми любопитни вашите приготовления за сватбата. нали и ние...

Хаха, Мамси, станала... Само е почната, тепърва има да се бъхти по нея. Понеже днес мъжа ми го излъгал Емо Чолаков, че след 11 ч. дъжд и гръмотевични бури, та сега ходи назад-напред (вече свят ми се зави да го гледам) и пресмята колко работа е щял да отхвърли и как си губи времето сега.
Та днес отчитаме денгуба (имаше на времето такива модерни думички), "скрипя сердцем".
Аз го утешавам, че има нужда от почивка, иначе ше фане мускулна треска и ще му се обади дископатията.
Това жената, освен дето е "негърът на света", ами е и изобретател на утехи и успокоения.

Това с поименното споменаване съм си го забранила с декрет, след като на предната сбирка пропуснах Дидия, с която даже пътувахме заедно на връщане, три трамвая сменихме и триста приказки изприказвахме (в това знам, че не се съмнявате) и накрая да я забравя в списъка, та без малко да й създам семейни подозрения. Добре, че мъжът й е железен, че иначе трябваше да си посипвам главата с пепел.

До Кари и днес няма да стигна. Кофти време уцели тя, ми дано барем продедурите да ги бива.

От утре времето се оправя (ако не, тоз път Емо Чолаков вече ще даде фира), така че може да започнем да мислим за един ден на Банкя цялата чета - пристигане в не много ранна утрин, разходка по екопътеката (приказки по двойки, крачейки), на обяд хапване на кебапчета с бира, приказки, после кафе (с приказки), и към късния следобед прибиране в София.
С метрото до Люлин, оттам автобус 42 или 43.

Я ,да се обадя,че и при мен валя и  кално,пъки  пак трябва да вали,но аз не се въртя  като светълчов ,нищо че  дъжда  ба мамата на копаното ,сега отново.Дето  е било покълнало все и е  готово ,да не говоря за другото ,тези дни превалява все. Да  има треви бе ,да растат ,няма се доказвам сега колко съм работна и умятна-от тук е  изразът ,не знам източника,но го възприех.
Флото да направи курс как забелязва и отбелязва всекии  всичко и намира добра дума.Аз стигам до някъде при добро напъване. Пък става роман ,щото съм обяснителна о досада ,от страх някой  да не ме доразбере правилно.Чудя се в коя  да се хвана, имах си и аз такъв  Борянкин ,дато му държах сичку ,ама сега май  рахат съм ,нищо,че всичко се руши ,мен ще изкара ,друг едва ли ще идва да живее  тук ,то оредя ,празни къщи да искаш.И други по този път-отидат ли си старците.Иначе ви чета ,ама понякога нямам думи какво да кажа ,да не е голо  плямпане само и мълчункам,което не значи че не съм забелязала всичко и  отговорила наум.Ще  си измисля работа и ще се хващам,не ми се стои.

Мързи ме ,почнах и се отказах ,тва е положението  и предимството да си сам.Сетих се за световните негри-жените на Светълчо ,не са всички такива. На  белите мъже са ,но има световни негри мъже,моята свекърва винаги намираше начин да се справя с чужди ръце,евала съм и правила винаги как го прави. Много има такива. Та  дали си негърка зависи за кого си оженен.Това жените обаче сме издръжливо племе,явно  господ е подобрил   калъпа  и  направил подобрения. Има схващане ,че първо направил жената,но мъжете обърнали историята изгодно за тях,тогава не знам,може да  е  късмет на начинаещия  и  да е успял ,после лежал на лаврите и не се старал много.Както се вижда си имам отговор на всеки въпрос.Философска   нагласа,кво да прайш.

Боряна, и аз тъй съм чела, че господ направил първо жената, но понеже била самотна, й казал, че ще й създаде мъж за компания и обяснил:
- Създание, изтъкано от противоречия - той ще лъже, ще мами, ще бъде високомерен и горд. Но ще бъде и много силен, бърз и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди, но ще се държи много детски, наивно и глуповато, така че винаги ще има нужда от съветите ти.
- Звучи добре - казала радостно Ева, - но къде е уловката?
- Ами, ще го създам при едно условие.
- Да?
- Както казах, той ще е много горд и самовлюбен, затова нека го оставим да си мисли, че той е създаден пръв. Това ще бъде нашата малка тайна... казвам ти го като жена на жена...

Е.... добре ,че днес е ден дъждовен ,та темата живна.
Аз  се мотая из КПП . Правих палачинки  на внуците за закуска.
Вчера една запеканка от зеленчуци правих и тиквени кюфтенца с млечен подлчен сос. Има и за днес. Сега всеки е окупирал ,кой  компютър , кой лаптоп , кой телефон- нация техническа.
Внуците много обичат на моят компютър да играят игри ,че  бил много бърз и се карат кой да седне пръв ,но пак ме питат дали може , а аз как да откажа. Сега съм на един "бърз " лаптоп , че за него няма мераклии.
За разчистването на гардероби и шкафове какво да ви кажа. Дъщерята каквото и пречи и не и трябва го носи у нас.Аз съм гара разпределителна. Слагам пред мен  големи торби с надписи - едната за Сухозем , едната за Джурково. Напълня ги , нося ги там ,кое раздавам ,кое пъхна в гардеробите и накрая се оказва ,че и там няма място. Стигнах до извод ,че отиде ли на село ,никой не поглежда тези дрехи. По добре е още от тук да им покажа пътя към контейнерите. То и по селата не останали хора на кой да ги даваш. Едната стая на Сухозем е пълна с играчки на децата ,под леглата има сгъваема кошара,проходилка и незнам си колко игри, а децата не дават да ги изхвърля ,много им се радват като отидат там ,макар ,че вече по -рядко ходят. Все с надеждата ,че може да дойдат и други внучета. Направо вече възух няма от ей такива неща ,дето все си мислим ,че ще потрябва . За книги да не говорим ,занесла съм на село всички стари книги и там събират прахоляците.  Ако има едни камион пред нас и съм сама , така бързо ще се разчистя и никой няма да усети ,че нещо липсва. Аз съм купувала по 10 чувала черни и като съм сама в къщи напълня ги и привечер по тъмното ги нося до контейнера. Голям рахат е после и нищо не ми е потрябвало от това ,което съм изхвърлила.
Светле и ММ  е същият ,щом е за село ,сън не го хваща. От тъмно започва да тропа ,та да се събудя и да тръгваме.Винаги скарани тръгваме и като отидем на вилата ,то голямо пространство , та рядко се срещаме през деня ,чак за ракиено време , но то вече ни е минало
Така образно описваш разходката из Банкя ,че ми идва да хвана рейса и да довтасам ,но задачите много са ми сгъстени през юли .  С това шантаво време не може да си направим план кога да се качим на  село в Родопите , то там било голям студ,печките  се палят редовно. Мислим да отидем един  път  преди събора на Рожен и то за какво да изчистим в къщи и на двора ,че треволяци колкото искаш. Взели сме и препарат "НАСА" за унищожаване на тревата
Ставам ,че  ММ  ме подпитва ще пием  ли кафе , та да се сетя ,че трябва данаправя.
До скоро !

Ами много  е вярно всичко ,което е казано....

Луси, аз пък каквото изхвърля, още на другия ден на някого му потрябва.
И аз имам една стая на Банкя в която всеки си слага нещата, които му пречат из къщи.
Лошото е, че ако нещо не може да се намери, винаги съм заподозряна, че съм го изхвърлила.
Ето сега, примерно, търсим някакви "свински опашки" и отново съм под подозрение А пък съм абсолютно невинна.

Аз пък мразя да събирам.Което не ми трябва начаса го изхвърлям. Откакто обаче купихме селската къща, щерките и зетьовете мъкнат разни боклуци, които не зная какво да правя. Складирам ги в надстройката на гардероба, ама кой ли ден ще ги подбера  :35
А това - за споменаването поименно... не могааааааааааааааааааааааа 
И не е от австриеца, просто не ми се удава.
Затова на всички споменати и неспоменати /чий беше израза  /   
Така като прегледах, май никоя не споменах 
Иииии. колко дълъг стана поста ми, като никога.
А, щях да забравя. От тази година започвам да празнувам имен ден два пъти годишно. Услади ми се