КГБ = Клуб на Готините Баби - 159.

Сбъднахме още една наша мечта / все по-малко остава/ - бяхме на Седемте рилски езера. Казахме си с ММ , че сме на седмото небе!
Типично в мой стил бях проучила, каквото имаше и си направихме организацията , за която после си казахме , че всичко е било като по ноти.
Тръгнахме в 6ч сутринта от София –Дупница- Сапарева баня. Беше много рано и пътя беше почти празен.  На 14км над Сапарева баня се намира долната станция на лифта , с който за 20минути се качваме до х.Рилски езера .Почакахме да го пуснат  . Качихме се на лифта и започна емоцията ни. Почувствах се като в кресло /?/ на хеликоптер – т.е много комфортно. Телата ни политнаха нагоре бавно и безшумно като призраци сред върхарите на смълчаната гора. Немеем. “Прелитаме” над огромни борове и /образно казано/ аз квича от удоволствие от уникалните червени шишарки по тях.( Като любител- ботаник се впечатлявам от всяко ново растение , което виждам) Отдолу проблясват просеки, ясно се чува звънливият шум на множество потоци. Не след дълго неочаквано и тържествено, над смърчовете изникват почти по целия хоризонт белите покриви на България. От юг и от изток, потънали в себе си, нарастват страховитите масиви на върховете Иван Вазов, Мальовица, Черната скала, Мусала. Край въженото трасе изчезват величествените борове и се появява ниска растителност , както и остатъци от огромни снежни килими, нахвърляни безразборно по алпийските поляни.Усещането е свръхестествено.
Знаех, че мястото е красиво, но също така доста посещавано. Имаше много хора – млади , с малки деца , набори... Имаше и много смели и надъхани дами /представих си , че са като от КГБ-то/ .  Видях такава гледка : малкото в раница на гърба на бащата с биберона в уста, а другото на пръв поглед 5-6-годишно. То припкаше и беше страхотен пример за това, което поетът Георги Константинов нарече „Хоби” – /Някой събира марки./ Друг – разноцветни салфетки…/Аз съм планинарче./С татко събираме гледки/.
Не е леко за несвикнали с планината като мен. Нали съм канцеларски плъх – първите 15мин видях малко зор /схващаха ми се прасците на краката и трудно катерех/, но после се адаптирах и накрая ми бе присъдено званието ПЪРВА КОЗА.
След лифта има стръмно баирче, но след това е приемливо.С прехода се справят всички от малки деца до баби, тъй че не е страшно, с умерено темпо и почивки 
Имаше толкова много ,чудни диви цветя. ММ търпеливо ме изчакваше да направя “поклон” т.е даклекна и снимам всяко цветенце /Иска ми се това настроение да съхраня колкото е възможно по- дълго/ Не можех да се нарадвам на омайничетата /мисля , че са само в Рила/ , бледо-жълтите диви кандилки и както я наричат вълшебната рилска иглика /цикламенна- не я бях виждала/ След като изкатерихме сравнително стръмния баир  ,вече не беше трудно. Вървяхме и по мек път и аз се лигавех , че ходя по персийси килим /на други участъци – по нататък беше бая зор по камъняците/ Пред нас се откри великата рилска пустиня /по Вазов/ Впечатляващо плато - поляна , където се провеждат прочутите слънчеви ритуали на дъновистите - паневритмията на Учителя Петър Дънов. Той смята, че Рила е свещена планина, зона на космическа енергия, а изкачването на езерата е движение от физическия свят към света на най-фините енергии. Според Бялото братство съществува връзка между седемте енергийни чакри при чове¬ка и седемте езера. Тук, отдясно е Бъбрека – първото езеро , до което стигнахме /Отляво е Близнака , но него го видяхме по-късно , на връщане/. Поглъщахме красотата с очи и сърце. Седнахме на брега . И си намерихме приятел – разкошно куче – каракачанско  - огромно ,кротко , мило. Гушна се до нас и си стоеше , без на нахалства за ядене (после видяхме и други “домашни” , със стопаните си , които скачаха върху раниците - нахално). Та поиграхме си с нашия приятел /беше бонуса в програмата ни/ , починахме и решихме да направим следващата авантюра. По план идеята беше от Бъбрека да слезем през другите 4 езера . Но новята идея реши да не се даваме на по-младите и можещи и да изкачим и високите езера – Окото и Сълзата. Така се изкачихме и в собствените си очички – т.е останахме мнодо доволни и удовлетворени. Не най- леко беше изкачването до ез. Окото , но гледката си заслужаваше. Като преборихме височината , пред нас се разкри полу-заледено езеро! Красора. Такова не бях виждала. Всъщност Окото е най- дълбокото /37,5м/ и цветът на водата беше моя любим – синьо-зелен. Отгоре плаваха огромни ледени късове. Седяхме да брега – да починем и в един момент се усетих , че вида на ледовете непрекъснато се променя – топяха се , но ми трябваше време да се усетя. Много красиво се оглеждаха и отразяваха в огледалната повърхност на водата , заобикалящите снежни планини. Не ни се тръгваше! Красотата, която напълни очите ни, величествената планина и безкрайно чистия въздух ни заредиха за доста време. От Езерния връх се открива чудесна гледка към всичките седем езера. . Наистина е невероятно. Мястото е неземно красиво Това ви кара да се чувствате едновременно недостижими и съвсем, съвсем малки. Щом се озовете там, горе, вече нищо няма значение. Човек може да усети тишината и да се слее с природата. Гледката ви кара да замълчите, да забравите за всичките проблеми и да постигнете пълно спокойствие и единение между духа и тялото. Просто ставате вие. Такива, каквито сте всъщност. Макар и за кратко, тази невиждана красота ви кара да се чувствате истински щастливи. На такава височина съвсем спокойно можете да заявите, че сте в облаците. В земята на мечтите, на седмото небе, там, където никой никога не е бил – там, където единственият човек сте вие.. Тук високо, взирайки се в някое от кристалните езера, във величествените върхове и зелени поляни, той забравя за материалностите и проблемите. Усещане за лекота и свобода го кара да се усмихне, да затвори очи и да бъде благодарен, че е жив и е част от всичко това
   По- късно , когато заслизахме надолу / и срещахме морните лица на изкачващите се/ асимилирах и казах “Ама това аз ли съм го изкачила?” Яко беше. Поемаме направо към другите езера по долната пътека. Давам име на този маршрут „Пътят на поклонението". Той е по-труден, но е много по-красив. В края си стига до същото място, но по един почтителен и величествен начин. Подходящ за хора, които изпитват особено уважение към творението. Планината гледа отгоре и отвсякъде .В това приближаване към нея има много повече смирена възторженост
Не казах , че през цялото врене фотках с апарата - а отттук щрак, а оттам – щрак , Неуморно. Хайде, малко по-нагоре...
Другото ми откритие бяха камъните. /Те също са ми слабост/  Неочаквано открих камък,  в който се влюбих – синьо-зелен , блестящ от многото слюда . Беше като скъпоценен . Аз го кръстих извънземен /учила съм геология и такъв не съм виждала/. Нали се сещате , че раниците ни натежаха от камъни (И сега пред мен имам няколко и си ги гледкам)
Седемте Рилски езера трябва да се посетят поне веднъж в живота. Това е място, с което всеки българин трябва да се гордее, но за да усети това чувство трябва да го опознае от близо , да не знаеш накъде да погледнеш..... Тук се чувстваш дребен и нищожен пред величието на природата, а едновременно с това и доволен от себе си, че си укротил дребните си страхове и си покорил тази необятна красота . Като че ли можеш да се повдигнеш на пръсти и да целунеш небето ! Рилските езера са едно магнетично място, олицетворяващо красотата и тайнствеността на българската природа. То зарежда с онази енергия, която те кара да се чувстваш щастлив.

### Седемте рилски езера са една от най-известните природни забележителности в България, както и най-посещаваната езерна група у нас. Намират се в Рила на височина между 2100 и 2500 метра. Езерата са седем на брой и всяко езеро има име: Долно езеро, Рибно езеро, Трилистника, Близнака, Бъбрека, Окото и Сълзата. Произходът им е ледников и езерата са свързани помежду си чрез малки поточета. Седемте рилски езера дават началото на река Джерман, като се смята, че началото на реката започва от Долното езеро. Всички езера са с кристално чиста и прозрачна вода . Разположени са на различна надморска височина, което ги прави още по-голямо предизвикателство за търсещите силни преживявания. Конкретно можем да кажем, че се намират между 2 100 и 2 500 метра надморска височина. По време на обиколката се забелязват малки водопади и водоскоци, които са се образували благодарение на малките поточета, с които са свързани езерата.

*** Цялото приключение беше за 12часа- в 18ч. бяхме във Варвара  и битието ни завъртя...Разказвайки ви , всъщност наново си го преживях. Ще се опитам да кача и снимки – за който /ако/ се интересува

Мисля , че и други приятелки са ги посещавали. Би било интересно да се видят и други мнения