Да е честито името и на съпруга на Иви. Много здраве и дълголетие!
Да ви споделя какви премеждия имах в понеделник
Като писна онова ми ти чудо, нямам дистанционно и не мога да я изключа. Притесних се, че ще събудя съседите. Изключих двигателя, държа ключа в ръка и изведнъж се включва и радиото на макс. Още по-голям шаш
При изгасена кола и извадени ключове!!! В паниката реших, че ще изскубя кабелите на алармата, та дано спре. Речено-сторено, само дето нищо не последва. Вие си на пълни обороти. Отнякъде се появи някакъв непознат мъж /явно събуден от шума/ и откачи акумулатора. Алармата спря да пищи, но пък не можем да тръгнем. Реших, че ако открия къде е сирената на алармата ще прекъсна и нейните кабели и ще мога да вържа отново акумулатора. Прекъсваме кабела към сирената, но това доведе до блокиране изцяло на акумулатора - нЕма никой. Но радиото си свири
Казаха ми къде има майстор и още в 8 ч. се строих да го чакам. Той се появи чак в 9.40ч. Слънчасах да го чакам. Добре, че човекът излезе човек, та ме качи с неговата кола и го отведох до моята. За десетина минути откачи цялата система и отстрани алармата. Тъкмо се гласим да потеглим и виждам, че предното стъкло е с огромна пукнатина /около 30см/ вдясно. Как е станало това изобщо не разбрах. Предишния ден всичко си беше наред. Хайде търси стъклар, преди това тичай до застрахователите да направим протокол, сменяй стъклото, изръсвам се със 140 лв. Дано поне ми ги преведат от каското, ама не е сигурно. Защото стъклото не било спукано от хвърлен камък, ами от самосебе си. Това естествено е написаният с малки буквички текст в условията по застраховката. Кой да ги чете?!? Ама каквото такова. Денят почти си мина в обикаляне по майстори и застрахователи. Ядосах се и на себе си, защото можех да оставя колата при мама, да се прибера с влакчето и да се върна с дистанционното на алармата. Да, ама не. После се сетих, че седмица след като почина съпруга ми, се случи подобно нещо - алармата се включи сама и като слязох да я изключа и да видя какво става - радиото гърми до дупка, любимата песен на съпруга ми. Тогава се стреснах много, изживях го много болезнено. Сега отново същото. За капак - в неделя /12 юли/ се навършиха 4 години от неговата смърт. Вчера пък /14 юли/ трябваше да навърши 53 години. Направо не знам вече какво да си мисля. Или аз полудявам, или наистина има нещо...Стана огромен пост, дано не съм ви досадила, но да споделя с дружки, олеква.
Хубав ден и

,в смисъл с вкарана тераса в кухнята. За сега проблеми нямаме.Дано да е така и занапред.То и всиччки над нас са така.Тъй,че няма кой да мрънка за измиване и т.н.






