КГБ = Клуб на Готините Баби - 159.

ДНЕС Е ЕДИН ПРЕКРАСЕН ПРАЗНИК - ЧЕСТВА СЕ СВЕТА МИРОНОСНИЦА И РАВНОПОСТАВЕНА МАРИЯ МАГДАЛЕНА ... ДАЙ , БОЖЕ ДА МИРОСА ВСИЧКИ ЗА ЗДРАВЕ И БЛАГОДЕНСТВИЕ !
Имен ден празнуват всички, които носят името Магдалена, Магда, Меглена, Малена, Миглена, Лена./ На друго място прочетох и за Мария , МАРИЯНА и т.н/. Така ,че /от много глава не боли/

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН на Марина-Влади и всички с тези прекрасни и благословенни имена! Бъдете много щастливи и обичани!



Бях написала  “В такова време ни е простено да ни и мързи. Ще се наработим....” , пък като влязох в темата се засрамих – много булки са писали и не мързелуват. Но помествам чак сега , защото пак дойдоха едни хора , потръстичих , та досега...

 Тану , пак много мило и образно си разказала за вашите изживявания. Трогателно е. /Човек трябва да има душа , за да го усети/. Много ми хареса “за прозореца”.. А животът си върви

Луси, добре появила се и приятно и ползотворно изкарване на другата вила. Дано не се натоварваш много , а повече да се плацикаш в басейна.  Във Фейсбук видях внуците- прекрасни деца !

Борянче , ще подумам  попробам /рус./ твоя метод за спане

Янче , съжалавам за насилственото ти събуждане. Тенкю за кафето

Доби , добре появила се. 

Ех , и на тази “баба Танита-кокона,не й се доближава до котлона” , но “под строй, така да го кажа,ще тръгнем всички към плажа” 

 Кари , добро утро. И ти интересно разказваш. А твоите внуци биха ли гледали някои от “нашите” филми от детството?

Яжка , докато публикувам – ето те и теб. Радвам се , да те “видя”  А през ваканцията пак ли ще си в Немско? Да не забравиш българския /еле ПА брезнишкия/ 

Тану, много хубав разказ за процореца, селото, пътечките на детството!
И аз си имам родно село и родна къща, но съм ходила там преди 1 г. и 7 м., а преди това не бях ходила повече от 5 г. Спомням си с умиление  времето, когато майка и татко ни събираха всички-трите им деца със семействата си- общо 15 човека.
Сега вече ги няма майка и татко, брат ми, съпругът ми, а къщата е пуста и самотна.
Разплаках се.

Не  знам какво да ви кажа ,спомените са приказки,нашите приказки от и за миналото. Жалба по младост и  друг живот,в който някой  се е грижил за нас ,някой  ни давал опората,веселбата ,безгрижното. Но  няма как да е вечно ,щом минаваме 60 ,няма как да са ни същите   близките ,емоциите ,ни е сме на ред,последен рубеж  е даден нам да защитим пред децата си.Понякога ми се плаче и  съм изморена от всичко и всички. Добрата новина е,че е кратко и  се вземам в ръце и  пак напред и  нагоре ,до мигът в който сърцето спре и ме предаде .С тишината съм свикнала ,дружка ми е ,свиквам и с тъмнината ,лека полека с всичко свиквам.Не  ходя на гробища ,иначе стават 9 години тези дни,откак съм сама. 6 и без свекървата-колкото да бе зло,пак бе човек в къщата ,ключ на портата,някой  да се скараме и  да се грижа.Децата далеч ,вече не мога да  помагам ,влияя,зависимостите се обърнаха ,нямам ресурса да давам  и съвети ,всичко е различно. но  това е  момент ,час или ден ,време за тъга  и отпускане. И отначало. Близките няма как да са винаги с нас,ние  сме стожера ,ние  сме пън в огнището,ето поддържа огън.
Внучката е с рокля ,голяма  кукла е. Не  съм имала момиче ,разтопена съм.Рокля,която бях купила от мерак за момиче и  не ползвах. Сега си намери  мястото ,толкова искам да ги нагушкам дребните,но в тази жега....отиване и връщане ми е  12-14 часа ,като имам 2-3  с тях,другото е път.Не  е за спане там ,но като ме вземе мерака още малко ,току виж  съм тръгнала ...пък ако ще  да е  илядо градуса  на сянка.Дръжте се ,дами ,няма да се предаваме...

Внимание, докато преглеждахте тази тема, в нея бяха публикувани 7 нови отговора.

 Мауееее, вчера си мислех, че мозъчетата ни съвсем са се разтопили. Ама днес - я каква активност  , напук на 

Ех, ще си чета с кеф!
 

Но да не се увличам, че имам да стягам ядене за из път за утре за децата, и ред други прози ... Нашите геройчета - пак на палатка, този път на Иракли, все по пустиняците     

Ах, как ми хареса прозореца към звездите на Тану... 

И аз днес си разсъждавам върху споделените мисли от Тану , Каролин , Грети и Бор-яна за спомените от детството и днешното ежедневие. Пак споделям казаното от Бор-яна “ спомените са приказки,нашите приказки от и за миналото. Жалба по младост и  друг живот,в който някой  се е грижил за нас ,някой  ни давал опората,веселбата ,безгрижното....” С тези спомени чувствам живота си по- пълноценен. В много ситуации си помислям , как биха постъпили , посъветвали “моите”хора и това ми помага да реша даден проблем /е , не винаги.../. Абе нещо не като “дърво без корен”... /Жега е и не се и мисли.../
Бор-яна , съпреживявам с теб радостните вълнения – за растящите внуци

Сигурно позната ситуация :

Бор-яна, просто нямам думи 

У нас пак е лазарет

Борянче, аз нощем боря жегата с голяяям вентилатор,върти се неспирно. Но тази нощ ми вееше горещ въздух, като че взет от пещта. Ама ти екстра си го намислила. На времето така седах по жегите пред микрофона, без климатик, задууууух жегаааа, - тичах по време на музиката до ОО и си мокрех тениската, тя изсъхваше до следващата музика на гърба ми. Краката в леген със студна вОда и лед от кафенето.    

Яжке миличка, преди да съм изумяла с помощта на австриеца: задай във фейсбук "българи германия" - да видиш какви неща ще ти изскочат и колко помощ можеш да видиш. 

Здравче , сблъскахме се с теб – нЕма лошо , за добро е. Да се вИдим.  Лек път и приятно изкарване на милите ти хора. А мама е за това – да се притеснява. /”Да не ти се случва това , което си мисли майка ти”/

Rimar  , дано всичко /в лазарета/ минава по- бързо и леко

Грети мила, някъде всичките осиротяваме много силно и мъчително. И си е за сълзи. Но има и нещо друго, което мен ме стряска яко: това, че ние заемаме мястото на предишните хора, които нас СА НИ КРЕПИЛИ. Сега ние сме опорите. Леле каква отговорност. Превръщаме се в Стари Герачки. Дано се справим като предишните хора.  

Увлякох се. Задачките чакат. Гушки безброй на всички  
ДЖИЛИИИИИ  

Ш,си кажете вие  тайните ,леген с вода  помага за изпити ,де навремето климатици...още поне 10 дни напред ще е така ,38 а  то значи над 40 по плочите и асфалта...значи поливане ,много неща. Иде ми да зарежа всичко ,но толкова труд до сега??? Днес сутринта правих 8 компота от круши ,по обяд 8 от кайсии ,и останаха малко за ошав ,с малко джанки ,утре сутрин обирам колкото джанки има  ,дано напълня 8 буркана и  край ,после праскови 8 ,питах  дали искат пюрета за малките ,казаха НЕ и  се отказвам ,няма се трепя за нищо ,нека отраснат.То и тези компоти стават на кисели без захар ,сипваш ,завира ,малко нишесте размито с вода и  готово..Та  да ви се оплача ,имала съм бъз в буркани ,но забравен ,мислех че е  зелева чорба и  почнах да отварям и изхвърлям ,два заминаха доде усетих мирис и се спрях. Третия  в каната в хладилника. Яд ме е ,но все бързам ,такава съм си...Кило и половина амброзия  отида на вятъра...от много мозък.Като ви казвам,че  поне аз ,да не слагам и  вас ,съм на реда ...на първа линия , куку ,на това отгоре ранена ,ударих си кокалчето и  кърви ,докато разковавах дървета от прозорците ...за огъня. Купих си тиганче за палачинки и се сещам за едни страхотни палачинки с различни пълнежи ...мммммммммм...Поне тиган имам на лице ...писна ми все аз да правя неща,...ще търся полачинчик.Друго кво...не можах да заспя сега ,а  тези дни бях унесена направо ,явно това ,че спах пълноценно нощес има значение. Че  и два пъти компоти варих...

Ето съм и аз. Леле, мале, каква жега, едва се диша, пък и не мож да се спи нощем.

Ние днес рано-рано излязохме на разходка с тротинетката и после седнахме в градинката с големи дървета, та до обяд. Игра, четене на книжка и то дойде време да се приберем. После с е опитахме да поспим, ама стана само с една част от групата, сетете се коя. 

Грети, Тану, Борянче, добре го казвате и си истина, ама няма начин, животът продължжава, колкото и да  ни е тежко понякога. Трябват сили, за да се измъкваме от тези състояния на скръб, самота. Трудно е, знам, но животът е за живите. Силно си прегръщам! 

Здравче, къде пак подпалиха моторетката твоите хора? То на морето си е екстра сега, топлото бухнеш се вътре и кеф. Ти да му мислиш тук, на жълтите павета. 

Яжка, радвам се да те видя и прочета.  Хубаво е, че си с децата и сега си в стихията си. Радвай им се на воля. Ще вземеш практичността на немкините и ще ни об,чиш и нас после. 

Кари, ти нали си свикналра с жегите при вас, та и тук много много не те стреснаха. 

Римар, какво посред лято? Бързо да се оправят всички болни! 

Иха, ти си във форма, въпреки жегите! 

Танита, поздрав на моренцето, стихът е супер! 

Оставям ви с лека вечер.

Уникални сте 
Никога няма да мога да го направя като вас. Всяка една поименно 
Ако започна да пиша по този начин, сигурно ще ми трябват поне четири часа  и след това със сигурност няма да мога да публикувам
И на мен ми е жега, ама яко. Стоически издържах с единствената цел, да правя икономии от ток. Е, да...
не издържах и вече съм на климатик.
Баба Здравка /т.е. аз, а не Здравка-Мравка/ тъй ми викат зетчетата не издаяни

И аз не го мога и не се опитвам ,кой  се познал ,познал в писаното.Трябва да съм много на кеф и  с време да отговарям на всеки.Не   и  сега в жегата.Бах мааму зор ,икономии от бойлера ама не става ,нощем слънчевата вода изстива. Иначе се квася  ,но  пък е затишие  от работа ,не мога да се изморя ,освен от жегата...не уплътнявам  деня ...и  наддавам кила....последното  не ми харесва.Само ям .