

Аз видях дребния как не се усети и направи няколко крачки сам и изпаднах в ужас - сега вече се започна тичането! Но беше фалшива тревога, все още го е страх да се пусне. Но ще дойде и този момент и тогава става страшно
), в който ще си махнат сами сутрешното спане и после само следобеден (надявам се дълъг...
Явно се преситих или просто нямам нужда от нови запознанства и затова засега избягвам да ходим в градинките, но рано или късно ще трябва. Имаме си две съседски бебенца на същата възраст и с тях от време на време обикаляме около блока. Вадя "търкалото", така съм го кръстила онова нещо с дръжката, една топка. Тя не ги пипва, събира фасовете, поне вече не ги пробва на вкус, камъни (тях още ги пробва), малки лъскави боклучета. Като й писне за ръка започва да лази и се прибираме и направо в коритото.
Съвсем се депресирах вчера, като си гледах стари снимки
Кофтито е, че ясно помня как и тогава съм си мислила, че няма да е зле да посваля някое друго кило, а сега съм толкова далече. 
и понякога катурва и сяда
Ние сме от първенците по кила в групата - около 11 на 11 месеца.
Ама вкъщи няма кой да ми готви закуски, обяди и само вечерята остава. Иначе и аз се чувствам не съвсем ок в тялото си, но каквото - такова. Помага ми, че веднъж се опитах да си облека една бременна блуза, която не изглежда като да е за бременни, просто й е по-широка кройката. Е, стоеше ми като чувал. Та това доста ми повдигна самочувствието. Но като цяло не мисля за това, не съм се теглила от месеци.
. Ляга на земята, изпъва ръцете напред, краката назад и започва да тропа с тях и - разбира се - бурен смях
. Същия кеф си прави и като се качи на спалнята. Или ляга да гледа колко играчки е намушкал под дивана и бърка с ръка да ги вземе 
Обаче се успокоявам, че като проходи и ще търча след него и ще си ги сваля пак
. Пък да видим
Препоръчани теми