Забременели след инвитро - тема 11

Моето дете е родено с мозъчна аномалия - недоразвит малък мозък. Смята се, че се получило по време на бременността, докато се е развивал мозъка просто нещо не е кликнало съвсем както трябва, няма обяснение. Не знаехме за това преди раждането, не се е видяло на УЗ. Роди се доносена, голяма и здрава. Беше доста спокойно бебе и някак мекичка, но пък беше едра и ММ е такъв. До годинката нямахме никакви притеснения, но после уж беше време да се пусне и да ходи, а тя не го правеше. На 15 месеца изразих притеснение, но педиатъра ме увери, че някои деца просто прохождат по-късно. На 18 месеца още не можеше да ходи и тогава ни назначиха терапия. Добре, обаче и това не помагаше - диагнозата ни беше нисък мускулен тонус. Терапевтката ми каза, че според нея проблема е по-сериозен и трябва да видим детски невролог. Започнаха генетични изследвания, кръвни - съмнения за мозъчен тумор или мускулна дистрофия, не можех да спя, да ям, щях да колабирам. Направихме ЯМР дни след втория й РД и тогава причината "лъсна" малкия мозък е наполовина - той отговаря за мускулен тонус, баланс и координация. "Лекува" се само с много работа, без операции или медикаменти. Започнахме още 2 терапии - фина моторика, говор и така вече 4 години. На 3 тръгна на градина в смесена група и там има терапии и й се отделя много внимание. Първи крачки направи на 25 месеца и сега може да мине някакво разстояние, но предимно се движи за ръка, а в училище с уолкър, има си и специални скоби за крачетата. Има още какво да се прави - конна терапия, плуване... има и много въпроси и все се чудя дали правя достатъчно за нея, в началото много плачех, защото мислех, че съм безсилна, че нищо не разбирам, но после с времето разбрах, че всичко, което трябва на едно дете е обич, подкрепа и доверие. Не съм се срамувала и не съм я крила, ходим навсякъде и опитваме да правим всичко, доколкото може и всеки ден й казвам, че се гордея с нея и че е перфектна. Тя е щастливо и много социално дете, все се смее и има много приятели. Щастлива съм, че живея в страна, където интеграцията на различните е толкова лесна и безпроблемна. Това накратко!