Сантиментални ли сте?

  • 5 513
  • 38
# 15
Не съм суеверен,  но пък има неща които
си имат  голяма сантиментална стойност,
като камъчета които си пускал по пътя и
после се връщаш по тях.Дори не е нужно
да са материални.
Виж целия пост
# 16
Да, сантиментална съм. Обичам и пазя спомени от хубави периоди от живота ми. Аромати, снимки, предмети, песни, свързани с нещо любимо, места ...
Виж целия пост
# 17
Сантиментална съм, на не съм суеверна...  
Виж целия пост
# 18
Да. Много. Мога голяма носталгия да изпитвам по определени периоди.
Виж целия пост
# 19
В някаква степен да, но с годините все по-малко!
Виж целия пост
# 20
Това не е сантимент, това е суеверие. И в този смисъл аз не съм.


И аз мисля, че е суеверие, не сантименталност.

Иначе сантиментална не съм, но съм привързана към зоната си на комфорт /вещи, дом, начин на живот/. Но изпитвам непоносимост към лиготии и рядко мога да се трогна от нещо напудрено, парфюмирано и опаковано в купешка емоция ( особено трепети тип радини вълнения или майчински) - според мен е от ЕГНто.
Виж целия пост
# 21
Аз съм много сантиментална относно семейството си. Например помъкнала съм в странство кашони с много стари снимки, някои на по 70 години, някои неща на баба ми и дядо ми (всъщност са доста и то обемисти), първите чифтове обувки на децата ми, вещи подарявани ми от скъпи приятели, първите ми детски книги и какво ли още не. Просто не мога без тези вещи. От друга страна понятие си нямам къде са примерно диамантените обеци, които мъжът ми ми подари за една годишнина, но и никак не ми липсват.
Суеверна не съм.
Виж целия пост
# 22
Да, донякъде.

Пазя дрехи и вещи от най-щастливия досега период в живота ми. Никога няма да облека в комбинация лилавата блуза с черната кожена пола (имам и снимка с тях и питон) или една бяла блуза с определени дънки. Ще ги нося поотделно или никога няма да ги облека. Ще седят в гардероба ми, за да ми напомнят за това, което е било.
Виж целия пост
# 23
Да. Обичам да пазя някои неща, но не да трупам такива.
През годините снимките са едно от тези неща и когато ги разглеждам си спомням и ми става приятно и забавно. Добре че не ги вадим вече на хартия, че са хиляди. Mr. Green Дъщеря ми имаше рожден ден скоро и сме направили 400 снимки. Hug
Виж целия пост
# 24
Не съм сантиментална. Никога не съм страдала за предмети или стари преживявания. Има неща, за които си спомням с усмивка, но нито ми липсват, нито изпитвам умиление и други такива.
Също не страдам по стари приятелства, и не ме притесняват промени (малки, леки или пък драстични).
Редовно (веднъж годишно) вкъщи се прави разчистване, и всичко неупотребено в последната година бива дарено или изхвърлено (щом не е ползвано, значи не е нужно).
Виж целия пост
# 25
Напоследък не, през година две сменяме квартири, все не можем да си намерим подходяща, и с всяко следващо местене се отървам от все повече работи, които съм смятала за ценни. Подарявам, продавам. Дори си раздадох книгите наскоро, голяма част от които смятам, че втори път няма да прочета. Имах една поредица, която събирах една година и толкова си я пазех няколко години, но като гледам как стои самотно на шкафа и събира прах, реших да я продам на някой, който би й се зарадвал повече. Специално за книги съм решила да не събирам големи библиотеки, както родителите ми, половината им книги са прашасали по рафтовете, въпреки че имат огромна колекция, събирана десетилетия. Не мисля, че нещо, което не се ползва, трябва да стои, а по-скоро да се даде на някой, който би имал полза от него. Вещите са си вещи, остават спомените.
Виж целия пост
# 26
И аз съм много сантиментална и усещам, как това всъщност ми пречи, защото се натъжавам. Пазя някакви невероятни вещи и още по-невероятни спомени от миналото си.
Виж целия пост
# 27
  Тръгнах да отговарям, обаче още в първия пост има объркване между сантименталност и склонност към носталгия. сантиментален означава да си чувствителен и емоционален, да си склонен към нежни чувства,  да се разплакваш лесно на романтични филми и да се трогваш лесно от тъжни съдби и неща. Което аз не съм.

  Склонна към носталгия обаче съм и то много.
Виж целия пост
# 28
Да , пазя си малки неща , които ми напомнят хубавите моменти . Последното , което си запазих е една пижамка , която сестра ми донесе последния път като си дойде в България. Напръсках я с нейният парфюм , преди да си тръгне обратно и от тогава я държа в запечатано пликче . Като ми липсва много , го отварям и сякаш за 2-3 мин пак е при мен. Cry
Виж целия пост
# 29
Сантиментална съм (хм, поправка - носталгично настроена?). Много. Наистина. Дълбоко.
От друга страна когато ме попитат за годината на колата трябва да погледна в картона. Избирам коли, електроника и др. подобни по прагматични, не по емоционални критерии. Последните пазя за кристални чаши, примерно...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия