


. Позната ме изпрати в една градина: "Говорила съм с директорката, остави си данните, ще им трябва човек за заместване". И аз се нагласявам, накипрям, грабвам дипломата в ръка и бегом към упоменатата градина. Само да кажа, че по онова време джиесемите бяха като тухли четворки, точно навлизаха у нас, а интернетът все още беше непознат почти. Та криво-ляво проучила съм къде се намира въпросната градина, хора по улицата ме упътиха и аз нахълтвам в дирекцията "Добър ден! Праща ме Х., говорели сте за заместване". Жената зад бюрото ме гледа, примигва и ме моли пак да повторя. Аз, съответно с ентусиазъм, повтарям... И чувам "Амии... аз не познавам Х...". Аз се стъписвам първоначално и плахо питам "Ама това нали е градина У?". В крайна сметка се разбра, че съм нахълтала в съседната градина, а не в търсената. Но ми се обадиха след около 10-тина дни - за заместване "само за 3 дни", а останах две години там.

и да ти кажа, че явно си много силна жена.




Препоръчани теми