Отношенията деца – баби и кога имаме повод за притеснения

Не, не, скачаш си спокойно 

Точно така. Баба, виждаща внучето си по няколко часа в месеца не може да му окаже такова влияние като тази, която е с него всеки ден.

Не мога да разбера идеята на съжителство с хора, които не понасяш.

При мен ситуацията е горе долу  същата, само че ние сме разведени вече и детето е лудо по дядо си.Ама като казвам лудо,наистина го имам предвид.Живяхме заедно със свекърите преди развода до 6-я месец на детето и тогава беше по -малко, не разбираше толкова и не беше толкова привързано определено.След развода, правихме споразумение, според което детето прекарва всеки уикенд при свекърите (+бившия), но те двамата си го гледат , къпят хранят, приспиват и т.нИ дойде един момент, в който детето ми лудо по дядо си, връщат ми го вкъщи, то се захласва от плач, не искаше въобще да дойде при мен и дядото стоеше по половин час да го залъгваме , за да може да не го оставя разплакан и детето да се успокои.Абе беше някакъв ужас дядо-светилото.На мен ми ставаше обидно в началото, мъчно,че детето ми предпочита дядо си пред мен и въобще не мога да си го взема, защото изпадаше в истеричен плач ,че се разделя с дядо си.Обаче дядо му е страхотен, точен човек и винаги сме имали супер отношения.Тук не говорим за някакво настройване един срещу друг (свекърите да настройват детето срещу мен или аз детето срещу тях ), с тях съм в абсолютно прекрасни отношения, разбираме се отлично за отглеждането на детето,винаги ме питат, винаги аз решавам как ще се случват нещата и в двете среди детето получава страшно много топлина и любов и между нас няма дразги.И аз с времето свикнах ,че детето просто обожава дядо си.Дядо му дава живота си за него, по цял ден играят заедно,храни си го, спи с него, угажда му на абсолютно всичко, той е слънчицето на дядо и смятам,че детето усеща тази безусловна любов.Моята любов към детето ми не я коментирам (всяка майка знае), не може да се опише с думии  винаги е получавал много внимание , но при дядо е някаква магия.Къщата ,двора, дядо е неговия приятел, а с мен той прекрава повечето време и е нормално да е леко "отегчен" от мен. При мен с времето отминаха тези черни мисли,че детето ми обича повече дядо си, детето обича по разлиен начин.И аз се радвам,че обича така дядо си и ,че е толкова обичано дете.

Изключително трезво и разумно отношение. Много добре си направила, че не си се поддала на първосигнални емоции.

Здравейте. За да не отварям нова тема ще пиша в тази. Изнесох се от къщата на съпруга си. Искам да се обърна към всички разведени и да ги попитам дали са изпитвали някакво чувство на вина? Аз се чуватвам страшно виновна, че оставям човек, който ме обича. А и се страхувам да не остана сама. Вярно, че още съм на 27, но кой знае как може да се развие живота. С детето няма проблеми, взима го и се грижат добре за него. Но нещо ме гризе под лъжичката. Изпитвали ли сте вие такива чувства и нормално ли е след развод да се чувствам така?

Чувствала съм се вътрешно притеснена само заради факта, че се налага децата да минат през това заради неразбирателството на родителите си. Относно решението си за развод - вина не съм изпитвала нито за една секунда, никога. Щом си стигнала до изнасяне, защо изобщо още гледаш назад??

Dana, винаги аъм била такъв човек и все съм поставяла другите пред себе си. Изпитвам вина, че оставян човек, който ме обича, поставям се на негово място и мога само да предположа какво е чувството. Чудя се дали детето ми ще бъде щастливо и гледам да се успокоявам с факта, че родителите й се разбират повече като приятели, отколкото като съпрузи. Че няма да й омръзва на едно и също място-ще бъде при мен през седмицата, а почивните дни при баща си. Притеснявам се и за себе си ще бъда ли успешен родител. Все си мисля, че всичко това е нормално, но може би и да съм по-чувствителна, знам ли...

Хубаво е , че си преживяла вече тези съмнения. Казвам го като майка, чиято дъщеря също беше луда по дядо си(баща ми), с часове ревеше, че се е отделила от него.
Детето не е отегчено от теб. Просто при мама и татко правилата са по-строги. Дядо и баба имат задача да обичат и забавляват. Казвам го като баба вече на 5-годишен малчуган.
В нашата фамилия съперничеството е между бабите. Моята сватя се опитва да омаловажава моя принос в отглеждането. В интерес на истината ще призная, че той по-често е с нея, защото тя не работи-домакиня е, както се определя. Не отказва да гледа детето, но той прекарва почти цялото време пред телевизора или компютъра, нещо, което не се харесва на родителите и много правилно! Когато дойде при нас, гледам да му направя динамична програма- да разнообразя времето с игри, приятелчета...
Когато й разкаже как е прекарал, тя се усмихва снизходително и казва: "Е, така е, като ходиш в месеца веднъж"(ние живеем в друг град).
Никога не си позволявам да коментирам думите й, защото го смятам за маловажно. И преди някой да ме настъпи "Тогава защо ни занимаваш?" казвам защо не, нека въздъхна и аз...
Важно е децата да са добре!