?Въпроси всякакви за СО?

А той какво прави за теб? А за дома и домакинството?
Изобщо не звучиш като обичана и обгрижвана жена. Даже не звучиш и като обичаща. Просто си се вкопчила за него като удавник, без да си даваш сметка, че точно той може да те завлече към дъното.
Не очаквай от мъж да ти оправи живота. Само ти можеш да си го оправиш, но ако знаеш какво точно искаш.

Става дума за само една година, приеми го като тест за връзката. Наистина не е сериозно някакъв пикльо да държи и да настоява жената до него да бъде домакиня, ама и да работи. Реално това са още няколко часа дипълнителна работа вкъщи, след другата. На какво основание ще настоява точно ти да я свършиш? Компенсира те с нещо? Достатъчно голям е да си изпере гащите сам и да си пусне прахосмукачка, като те няма. Ако държиш да се правиш на Бри Вандекамп, намери си мъж със съответния статут, ако не искаш да луднеш, още повече, щом имаш съответното фамилно предразположение. Работа 3-4 пъти седмично  не е много - ще издържиш, стига да си почиваш добре, когато си свободна от учене и не си на работа. По-добре започни нещо да спортуваш за разтоварване, вместо да се занимаваш с домакинстване, ако държиш на здравето си.

Този "единствен по рода си "мъж много удобно те манипулира и използва.
Предвид миналото ти обаче, разбираемо защо така си се вкопчила в него и идеята за нормални отношения.
Само дето те не са никак нормални, ти просто не знаеш какво са нормални отношения и не виждаш "бъга" във вашите.
Този "скъпоценен" мъж:
1.изкарва ли достатъчно, за да ВИ издържа, ако се наложи?
2.плаща ли сметките?
3.купува ли ти разни неща, само за теб?
4.случва ли му се той да готви/чисти/пере/пазарува?
Не е нужно да отговаряш тук, на себе си отговори.За да го задържиш до себе си, поне три отговора "ДА" трябва да има.Най-добре е да са и четирите.

към Анонимната съфорумка с работата на смени:


Много е тъжен начинът, по който говориш за голямата любов, а именно - като за изцяло твоя отговорност, нещо крехко и неустойчиво, което "пожертваш" и "прецакваш" с решението си да какво всъщност - да поемеш отговорност за финансовото си оцеляване, за което дори не знаеш дали ще получиш елементарно разбиране насреща.
Имаш си проблеми и ангажименти и те поздравявам, че подхождаш зряло и не бягаш от тях, а търсиш начин да се справиш. Издръжка, заем, университет - това са ти приоритетите в момента. А тоя младеж, дето са му възложени толкова много надежди и който ще се чуди какво да прави по няколко часа сам вечер, нека се взира в копчето на прахосмукачката и знае ли човек, може един ден услужлив глас да му нашепне, че не се активира само с твоите пръстови отпечатъци. За оптимални резултати препоръчвам този глас да е твоят.

Работи върху това "аз си нямам никого, следователно ще се залепя с хиляда вендузи за някой идиот да си играем на семейството, което не съм имала". Това е проблемът, а не някакви смени и т.н. Смените ще минат, а да си съсипеш живота с някой тиквоч е лесно. Винаги имаш някого - това си ти.

Ох, какво ти пречи да си живееш точно тези години без да готвиш? Цял живот напред ще си рамкирана от семейство, а сега ето , работиш , учиш, плащаш си сметките. Защо не излизаш на срещи , да сложиш чепик, хубава рокля , парфюм, да си желана и чакана, но като изкусителка , а не като изпълнителка на задължения.
Ей , не го разбирам аз това живеене на всяка цена на семейни начала при възможност да си имаш и връзката и свободата едновременно.Да преспивате заедно желано , мечтано , горещо.
Но , ако така си си избрала, то и нямаш кой знае какви варианти, освен, започвайки работа, да разбереш ще го загубиш ли. Ако го загубиш по такава причина, запомни: Ти не губиш-той губи.

Товарът от тези детски травми личи от всичките ти думи; лошо е, че си имала този гаден мал-шанс да се родиш на такива родители. Но сега вече си голяма и настоящето и бъдещето са в твои ръце. Не си детето, което се стреми да бъде обичано с усилия да бъде перфектно, послушно и да не разгневи някого у дома с неизпълнение на някакви очаквания. Заслужаваш напълно да бъдеш обичана за това, което си, в цялата си съвкупност от мечти, желания, предимства и недостатъци.

Това, което е важно да запомниш е, че твоята стойност е безусловна, не подлежи на това дали правиш друг човек щастлив, независимо кой е той. Започни с безусловна обич към себе си. Ти си това, което си, нещата и обстоятелствата са такива каквито са: натискането им да влезнат в параметрите на нечии очаквания е безпредметно и вредно в дългосрочен план и несъвместимо с любовта и щастието. Тези дълбоко вкоренени навици да задоволяваш исканията и очакванията на друг се променят трудно, но с целенасочена работа (терапия, книги, мисли по въпроса, осъзнати действия) могат и трябва да се променят докато си млада. Те само ти пречат. Важи и в личния и в професионалния живот.

Това, което предстои, всъщност ще бъде един добър тест. Както казват, "приятел в нужда се познава", а това важи в още по-голяма степен за съпруг или романтичен приятел. В един ставнително ограничен период от време с увеличен на макс стрес ще имаш възможност да видиш как се отнася този човек към теб, към отговорностите и живота. Вместо да се напъваш допълнително с усилия на него да му е добре, се оглеждай и ослушвай внимателно как се отнася той с теб. Защото така ще се отнася и в бъдеще, ако останете заедно и имате деца; така ще се отнася и с децата ви. Прецени, може ли този човек да издържа на неудобство, на непосрещане на всяко негово желание и нужда на момента, на засилени отговорности и най-вече, преди всичко, държи ли се човешки: проявява ли емпатия към ситуацията, помага ли ти. Айде, не е казано да се емне да готви, ако не може, но има един милион други начини, домакински или не, с които да ти помогне да преминеш през това засилено напрежение.

Успех и умната.

Анонимната със смените, здрава връзка не се разваля от работа на смени, нито от несготвена вечеря. Ако не се получат нещата, не е бил твоя човек.

Много по-важно е да си с твоя човек, отколкото да не си сама. Просто присъствието на някакъв мъж, даже ти да го обичаш безмерно, не може да те направи щастлива, защото той няма да изпитва същото към теб, а това си личипо много начини.
Успех.

ПП. У насима само орхидеи, те се поливат лесно. Имам и прахосмукачка робот, трябва само някой да бърше прах и да прибира дрехите след пералнята. Надцаквам Пълна луна.

Никоя връзка с мъж не е на живот и смърт, недей да се вкопчваш в него с мисълта "само него имам".
Моят съвет е да работиш в посока приятелства в университета, на работа, такива свързани с някое хоби - човек има нужда от среда извън любимия и кухнята.

Момичета, чета ви и сълзите ми се стичат...
Усещам, че повтарям грешките(съзнателно или не) на баща ми побойник и майка ми истеричка...
Намирам и брат ми за увреден. Това безвъзвратно ли е? Целият ми живот ли е обречен?
Знам, че сега нямаше да стои дилемата пред мен, ако бях необвързана. Щеше да е толкова лесно, но сега, когато съм го срещнала, не искам да го губя.
Той е много самостоятелен, помага ми винаги, ако аз сготвя и пусна пералня, той- мие чиниите и простира дрехите.
Допълва ме се, разпределяме си задълженията. Не ме наторва задължинелно, но и не ме подкрепя за работата.
Имам заем от 600лв, който в момента ми е на днавен ред, искам да го изплатя...

Ами не, не си обвързана. Подпис имаш ли? Годеж? Само гаджета сте, нямаш ни-как-ви задължения и обвързаности.

Да не мислиш, че на 22 няма да срещнеш и други свестни, че и такива, с които ще забравиш Неповторимия...

elenna, би ли препоръчала книги в този дух? Мисля, че ще е полезно.

Не и не. Напротив, в подобни трудни предизвикателства се крие най-големият потенциал за щастие. Намери книги, хора, които да те изслушват и помагат и се мобилизирай. Всичко най-хубаво предстои.

Анонимна, всички сме имали моменти, в които силно е трябвало да се опираме на това, че ние сме най-добрите гени на родителите си. Ти природно разполагаш с ресурса да надмогнеш тях, защото си им дете и защото генетиката си върши работата. Имаш силата, потенциала и остава да си набавиш желанието, за да се справиш с демоните от миналото си.

Момчето, ок, разбирам влюбена си. Аз съм имала подобно преживяване. Много го обичах, но истината е, че той не ме подкрепяше. Аз работех, учех, спестявах от времето за себе си и приятелите си, за да правя него щастлив.Човек много трудно си дава рационална сметка, когато е влюбен, дори да няма обремененост в мналото. Просто ни се иска да се получи, да е толкова красиво, колкото  си го представяме. В тая посока съветът ми е най-голямото клише "прави, каквото трябва, а да става, каквото ще". Изпълняваш първата част, действай и по приемането на втората.

Елена, респект, дала си чудесни съвети

За човек, който започва процесът на осъзнаване и борене на травмата, тази книга е добра, написана е достъпно и лесно, дава начален повод за размисъл: https://chitanka.info/book/4975-otrovnite-roditeli

В този дух са e и тази добра книга, но не знам дали е превеждана на български, авторката и е добър терапевт по тази тематика: https://www.amazon.com/Will-Ever-Good-Enough-Narcissistic/dp/143 … cissistic+parents

А тази книга е наистина велоколепна за начален старт в борбата с чувството за малоценност и недостатъци. Отново, не знам дали я има на български, но при търсенето я мернах на руски:
https://www.amazon.com/Radical-Acceptance-Embracing-Heart-Buddha/dp/0553380990