Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVII

Гледах Вечната Аделайн и много ми хареса Благодаря за препоръките!
Аз също го препоръчвам на романтичните души

http://www.imdb.com/title/tt1655441/

Paper Towns - приятно филмче, нищо че е насочено към тийнейджърската аудитория. Краят също ми допадна (а не очаквах), някак реалистичен дойде. Само Кара някой я е излъгал, че може да играе, но нищо. Все пак ѝ е първа по-голяма роля, може и да се научи с времето. Като се сетя за мощния напредък на Кристен Стюарт, съм сигурна, че и за Кара има надежда.

Southpaw
Ами добър е! Точно толкова, колкото казва критиката, и повече, отколкото аз лично очаквах. Без колебание мога да кажа, че много отдавна не съм изпитвала такова удоволствие от филм на голям екран- такъв, който е хем мащабен и зрелищен, хем затрогващ, хем майсторски режисиран и изигран.

Това горното го казвам с пълното съзнание, че на много зрители Southpaw ще се стори мелодраматичен и сантиментален, на други кървав, на трети повърхностен, и т.н. И въобще няма да отричам, че си има ред недостатъци (типични основно за американското кино и неговата склонност към преекспониране), но въпреки тях аз излязох от салона напълно доволна. При това без да съм фен на бокса, на филмите за бокс, на спортните филми като цяло, и без да имам база за сравнение с класики като "Роки" и "Разяреният бик" или някакви сантиментални спомени от затрогнали ме в детството екранни мъжаги. Единственият ясен спомен за боен филм, който имам, е от Warrior и мога да кажа, че в сравнение с бижуто на Фукуа този иначе много добър филм бледнее. Едва сега за пръв път видяното на екран ме накара да се замисля отвъд кръвта и аркадите и да видя красивата стратегия, по която се води един боксов двубой. Имаше ред сцени, особено тренировъчни, в които в движението на боксьора по ринга се долавяше полъх от елегантността на танца, от грацията в глезените и китките на балерина. И това наред с едрите планове на разкъсани лица и стичаща се по гърдите кървава лига. Поетично!

Много добра камера, с точни акценти в ключовите моменти, с наистина много детайлно проследяване на телата на актьорите, които в този филм говореха точно толкова, колкото и лицата. Сцената в банята след първата загуба на Били в един идеален свят би донесла Оскар както на Джиленхал, така и на Мауро Фиоре.

Към сценария имам забележки, но и не очаквах нещо различно от презахаросан сантимент от човека, стоящ зад "коравата" сапунка "Синове на анархията", та не бях особено изненадана от премногото "Обичам те, бейби" или от дупките в логическото развитие на интригата
Стандартната семейна драма се преплита с още по-стандартното за спортните филми "видял много треньор изкарва най-доброто от талантлив, но глупав атлет", тук таме малко гангста подправка за разкош (Рита Ора, мм ), някой и друг пищов, съдии и сиропиталище, тежко минало, загубена любов, бла бла (сещате се, нали, "Синовете" тъкмо свършиха и са още пресни спомените )

Общо взето недостатъците в историята се покриваха добре от детайлните описания на боксовата стратегия, умелата режисура и уникалния каст. Лично за мен това е най-зрелият филм на Фукуа, като го слагам пред "Тренировъчен ден" не защото е по-хубав (аз харесвам и двата), а защото е по-пипнат. Много хубав и наситен ритъм, който не допуска прозявка до самия край, умело използване на любимата гето-музика, концентриране върху няколко основни персонажа, но и с хубави акценти в миманса, и най-вече- непогрешим избор на титуляр.

За Джейк сега. Оскар дали ще има, не знам. По-скоро не- рано излязъл филм, рано прегорял, както на точно този актьор му се случи вече няколко пъти с други безгрешно изведени роли. Драматичната физическа трансформация, за която толкова много се говори в западната преса и която е любима на академиците, аз лично не я видях. Да, много добър релеф и много добро физическо състояние, но Джейк винаги е бил масивен и набит, не е в това разковничето поне за мен. Това, което ме впечатли повече, беше убийствената ярост, която ни демонстрира като Били- оплезеният кървав език, налудничавият поглед, изпъкналите до скъсване вратни сухожилия. И веднага след това тихо отчаяние, самота, болка, изтичащи редом с кръвта, потта и слузта в канала на мръсна съблекалня в мръсна боксова зала. Арогантност и нежност, наивна глуповатост и инстинкт на оцеляващ в едно. Речеви затруднения, срамежливост и плахост от едно от реално най-обиграните пред камера момчета в Холивуд. Много, много хубава роля- не бих казала неочаквана, понеже той вече се е доказал като хамелеон, а просто прекрасна.

Малката Оона- разкошна и тя, напълни ми душата това дете . Рейчъл- добре изиграна сладка кифла, най-вероятно защото не е далеч от реалното и "аз" и много, много добра хармония на чисто физическо ниво с Джейк. Изглеждаха страшно достоверни заедно. Много ми хареса и 50-те цента в ролята на мазен мениджър, а Уитакър си ми е вечна слабост още от "Играчка-плачка".

В заключение- гледайте. На кино!

Страхотно ревю, Джойче 
чакам си го аз с нетърпение, ама до 11 септември (премиерата му на кино у нас) има толкова много време.

Леле, вас много са ви наказали
Тук тръгна и "Раздразнителния мъж", и на него доста му се чудя дали да не го уважа на кино.

Мерси, Джой

+1 за първото и   за второто


Джо, мерси за ревюто!

Споко, ей сега ще дойде септември, докато се обърнем и ще сме хукнали вече към киното
Аз също не бих издържала да го чакам по торентите точно този!

Той по торентите ще излезе доста преди септември, споко.

Мдааа, и аз го чакам отдавна.  Джо, вярно са ни наказали. Лятото е страшна бълвоч откъм заглавия, да не казвам, че нещо много разреден ми се вижда като цяло киноафиша, сравнен с предишни години. 

Тук вървят този, "Далече от безумната тълпа" и новия Уди, та си е приличен като за лято календарът.

Скоро разглеждах репертоарния план на двата основни разпространители - много е зле положението до края на лятото, с дребни изключения. Имам чувството, че са се водили от ваканционното настроение и са преценили, че повече публика ще съберат през есента - виж, тогава има филми за всеки вкус. Изключвам премиерите, които са фиксирани и се знае още от миналата година, че излизат в края на годината.

Новия на Уди критиците тук го размазаха. Но аз отивам на кино в понеделник. То си е летна традиция. Да видим колко е зле.

Тези дни си направих нещо като минипанорама на Матиас Шьонартс. В допълнение към A Little Chaos, oтзад-напред:

Far From the Madding Crowd (2015) - преди мен доста се писа за филма, от мен в две думи - харесах каста, не ми се получи със сценария и режисурата. Дали защото специално прочетох книгата преди филма, но виждах отделните сцени, а ми липсваше свързващата логика между тях, затова и част от епизодите ми стояха театрално и фалшиво. Може и нетърпението ми и големите очаквания да ми направиха лоша услуга, ще ми се да видя филма пак на голям екран.
За каста - и Томас Харди да беше правил кастинг за Гейбриъл Оук, нямаше да намери по-добър Гейбриъл от Матиас, по-скоро би пренаписал книгата да напасне образа на актьора  На практика Матиас и Майкъл Шийн като Болдууд изнасят представлението. Стърджис ми е една идея по-незрял, дребен и незабележим покрай Матиас, за да има логика в избора на Батшиба. И самата Батшиба - Кери Мълиган е чаровна, но й липсва вътрешния плам и сила на характера, които трябваше да усетим в образа. В Коледната сцена, притисната от Болдууд, Батшиба е смазана, отчаяна, натикана в ъгъла. Кери изглеждаше не по-различно от цялата втора половина на филма. Но и с тези дребни уговорки подборката, костюмите, природните картини бяха напълно задоволителни. Удовлетворяващият финален епизод позамаза усещането за нещо кухо и насилено, което ме преследваше през цялото време. Та - струва си да се гледа заради Матиас, но не очаквайте шедьовър.

Rust and Bone (2012) - интересна история със сложно развитие и на двата основни образа. Героят на Матиас постепенно надраства първичното и се учи да цени обичта, която получава и сам да осъзнава и изразява чувствата си. Героинята на Марион Котияр пък трябва да намери сили да приеме себе си след инцидента и да продължи напред. Макар и действието да се развива на Антибите, филмът е по-скоро грозен визуално, преобладава градската среда, гетото, нощният живот. Препоръчвам заради Матиас и Марион.

Suite Française (2014) - хареса ми страшно много, основно заради Матиас, който хамелеонски сменя език и образ и изглежда еднакво убедително и като английски овчар, и като белгийски бияч, и като немски офицер. Не съм чела книгата и може би затова нямах никакви проблеми със сценария и героите, привличането между формалните врагове, но сродни души беше естествено, а под повърхността и старата земевладелка, и младата снаха, и немският лейтенант се оказаха доста по-сложни, с неподозирана от тях самите сила и реакции в критични ситуации. Препоръчвам горещо.

Kelly & Cal (2014) http://www.imdb.com/title/tt3082826/  хубаво филмче .