"Горките ни деца, не случиха на майки!"

"Природният закон" е да виждаме всеки ден премазани животни по улиците, застреляни с пушки, отровени и какво ли още не?

Относно решенията-всичко е личен избор, в това спор няма.
Относно искащите свобода животни и това, че на стопаните не им пукало-спор има.
 

Няма да спреш природните закони, нито ще ги промениш.
 
А намесата на човека е по- често вредна, да. Когато животните съжителстват с този "звяр", често си страдат. Независимо дали ще ги кастрирате или не.

Не важи за всички стопани. Вече си говорихме за това, колко различни са те. Затова и няма как да има спор. Никой не твърди, че важи за всички.

Наистина е личен избор,много съм искала да имам котка,но с този страх при детето няма как,с морското свинче свикнах,но куче примерно няма да взема никога:
1.Не обичам кучета
2.Не мога да понеса мисълта,че ще ходи навън и после с тия лапи в жилището
3.Умирам от страх от кърлежи,а те има голяма вероятност да донесат
4.По принцип смятам,че да задължиш едно животно да се стиска и да се мъчи е жестоко

Няма да взема куче,и това си е

     Защото никой от вас не я е ядосал. 
     Мъжът ми разказва забавна история, как бил наказан от котарака- сиамец. Изпишкал се в обувките му, защото мъж ми го изгонил от семейното ложе (преди мен).  За котките казват, че се привързват към мястото, дома, не към хората, които ги гледат. Аз реална преценка нямам, макар свекървата да гледа цели четири котки и през всичките години не е оставала с по-малко от две.       
      Впрочем, мъжът ми е показателен пример как прекомерната любов на родителите към животните, може да се отрази в негативен план на децата. Той е на същото мнение като мен - бозайници в апартамента, категорично не. Къде на шега, къде на сериозно е казвал, че за майка му най-важни са котките, след това децата й, и т.н.
   

Класически случай е детето мнооого да иска животно, да обещава, че ще се грижи само то за него, а после да загуби интерес и родителите да се сдобият с още един сериозен според мен ангажимент. Така в апартамент сме "гледали" хамстери, риби, папагали. Сещахме се с брат ми от време на време да им сложим храна, но основната грижа беше на майка ми. Взеха ни куче (кокер шпаньол) чак когато пораснахме, защото брат ми много искаше и тогава вече ние си го гледахме - имахме график на разходките и си знаехме кой е дежурен. Тежеше ми това, че след всяка разходка трябваше да почистваме лапите и корема в банята, а като е кално наставаше някакъв ад вкъщи. Косми, мръсотия, миризми - тези екстри ги има навсякъде където се гледа куче (на закрито). Ангажимент е, който те ограничава от към време, а и не само.
Сега съм в къща и имахме котка, която почина наскоро. Детето го прие съвсем философски, но котката не беше особено любвеобвилна и не е имала много контакти с дъщеря ми. Навън си вършеше процедурите и съвсем отговорно заявам, че докато беше здрава не е цапала по никакъв начин. Пак бих гледала котка, не защото ги обичам повече от кучетата, а защото са чисти животни изискват по-малко грижи, а същевременно можеш да си ги галиш и да си играеш с тях.

Поживяла съм няколко годинки в град, в който не съм срещала нито едно бездомно животно. Какви ли закони са важали там?


Както и да е, темата е за съвсем друго нещо, написала съм вече коментар.

Всъщност, защо се очаква едно дете да обещава да се грижи?
Моите не са обещавали никога такова нещо и не това би била причината за взимане-не взимане. Аз не съм на 10, че да не знам, че няма как дете да полага грижи за животно и е безумно да допускам такива обещания.
Децата искат животно, просто защото искат. Другарче, забавление, такива неща. Те не искат да му чистят, а не бива да се допуска и да се разхожда куче от дете също така. Всяко нещо с времето си.

Категорично против ако жевеят в малък апартамент.
В къща задължително и куче и котка...

Именно, затова трябва родителите, като взимат животно за детето да са наясно, че те ще поемат грижите за него. Ако нямат, желание, време и възможност да се грижат - по-добре да откажат на детето. Не вярвам да се травмира нкое дете, защото не 6 не са му взели куче например. Изобщо не смятам, подобен отказ за лишение или за лошо родителство.

Мислиш ли?  Моят мъж ката ден се вживява в ролята на голям котак и дразни нещастния ни Игнат. Направо като котаци се мяукат и се бият. Много са смешни. Трябва да им направя едно заснемане с камера. Уникални са! 
Когато на Игнат му писне от този дразнител, се завира в мен. Нали съм "мама". Или бяга геройски навън.
Моят си е привързан баш към мен. Като куче ходи подире ми, дори когато сме навън. Странна котка е той, сигурно затова.
И сочи с глава на там, накъдето иска да ходим.  Примяуква приканващо и замята главата. Като човече е, което не знае български, но пък си общува с удоволствие.
Големият син му се смя скоро за този му навик с мятането на главата.

Човешки. Аз говорих одеве за природните, които не се покриват с тях.
Такива, като нашия ЗВМД, според който животните се събират в приюти, кастрират се /затова у нас пари няма/, обезпаразитяват се /и за това няма/ и ако до определено време някой не ги осинови или стопанин не си потърси животното /у нас по закон беше 14 дни, но не съм го гледала от над 5 години поне този, може и да са го променили/, се убиват.
Всяка държава сама си решава този въпрос. На мен бездомните котки не ми пречат.
Лично аз не бих кастрирала, предпочитам хапчета.

И аз не съм очаквала от децата да се грижат за животните ни. Обаче вкъщи всеки има задължения, свързани с обслужването на дома по принцип. И храненето влиза в тях.  Когато ни няма, знам със сигурност, че големият син се оправя и с кота, и с рибите. Нямаме поражения за сега. Но той е достатъчно голям- на 15 години е. С това и малкият би се оправил.
И за мен това не е причина за отказ или съгласие. Дали ще гледам животно за мен зависи изцяло от вече посочените по- горе условия. Не съм ги карала моите да обещават такива неща.
Разхождане на куче от малко дете също не приемам. Имаме случай на откъснало се от ръката куче, което беше смазано от кола пред очите на детето /не наше/. Ужасно го преживя.

И аз така мисля,когато взех свинчето бях наясно,че аз ще си го гледам,то дори не е в стаята на детето,но при мен водеща беше мисълта,че ако има животинче,което да обича детето ще позабрави страха си от животни

Аз се замислям да вземем коте, но  се притеснявам малкия да не го тормози.

Алелуя. Законите станаха човешки.
Дойдохме си на думата, че градските улици не са място за безстопанствени животни.
На мен не ми пречат животните, пречи ми да виждам нещата, които преди това изброих, точно защото ми пука за тях.

Ами пробвайте,според мен детето ще свикне с него и няма да го тормози,но има и други фактори-примерно може да получи алергия,като беше малък моят син получи алергия от папагали и ги махнах