На море в Гърция 2015 - V

Пътуването до Лефкада. Почти не го усетихме. Взехме го с едно спиране след Солун – има добре организирана, голяма rest area, на която забравих името, и след това се забавлявахме да броим тунелите. До Йоанина ги изкарахме точно 50. След това още един и подводния на Превеза – така че ги изброихме общо 52. Някои от тунелите са дълги по няколкостотин метра, но има и такива с дължина над 2км., над 3км., а най-дългият е 4,6 км. (по магистралата тол таксите бяха общо 6 евро). На фона на тези, дължината от около 2км. на подводния тунел ни се видя нищо и никаква (на отиване не плащахме, но на връщане ни взеха такса 3 евро).
Очаквах някакъв внушителен понтонен мост, който да ни отведе до Лефкада. Оказа се, че е едно малко понтонно мостченце. За малко да не разбера, че го минаваме.
Целта ни беше Василики. След като стъпихме на острова, GPS-ът ни се опитваше упорито да ни прекара по пътя през средата на острова. Решихме, че планини не ни се катерят, и минахме по пътя по източното крайбрежие – през Лигия, Никиана, Нидри и т.н. – до Василики. По него се и върнахме в края на пътуването. Не знам как е другият път, но този ми се видя чудесен – макар и набързо, пресякохме крайбрежните градчета и се радвахме на гледките към морето.

Отседнахме тук - http://www.booking.com/hotel/gr/xenia-vasilika.bg.html?sid=743e0 … total;ucfs=1& Всъщност, намира се по-скоро в Понти. Много приятен хотел с хубав и много чист басейн. Собствениците – семейство с една дъщеря, бяха изключително мили. В цената е включена закуска, в бистрото на хотела предлагат обяд и вечеря.

Не одобрих плажа нито на Василики, нито на Понти. Във Василики е каменист – с остри и груби камъни. В Понти е със ситни бели камъчета и пясък, но пък още първата вечер видях как точно там се вливат две поточета със синкаво-мътна вода и реших, че на това място няма да се къпя. Единият ден мъжът ми и синът ми ходиха да карат каяк там - дават под наем сърфове, лодки, каяци и други такива, с което се изчерпаха посещенията ни на местните плажове.

Агиофили. Очарователно място! Стигнахме до там с морско такси. Имаше 2 крабчета, спрени пред таверна „Делфин” (или нещо подобно беше името – сега може и да спират на друго място, защото на връщане от Кефалония видяхме, че прекрояват пристанището – насипват скална маса в морето и даже фериботът спря на друго място, близо до кметството – не там откъдето го взехме на отиване към Фискардо). Корабчетата са две – по-голямо и по-малко, и на двете имаше табели с едни и същи часове на отпътуване и връщане и предполагам, че в зависимост от броя на пътниците подкарват едното или другото. В края на юни таксито пътуваше 3 пъти на ден – в 11, 12 и 13,30ч. Часовете за връщате бяха 14 и 17. (Цената за тримата – отиване и връщане – беше 14 евро, май…..) Ние взехме таксито в 11, пътувахме с има-няма 20 човека и се радвах, че на плажа няма да има много хора. Да, да…. Когато взехме завоя зад скалите видях, че на плажа тъкмо са спрели 2 круизни кораба – Нидри стар и Македония палас (или нещо такова беше името на втория) и плажът е превзет от летовници, а тепърва още и още слизаха от корабите. Направо ми идеше да си остана на таксито и да се върна обратно. Слава Богу, след около час корабите си подбраха туристите и отплуваха и плажът стана онова разкошно място, което бях виждала по снимките. Има чадъри и шезлонги (чадър и 2 шезлонга са 6 или 7 евро, не помня точно), под едни чадърчета имаше два фризера – продаваха напитки и чипс – толкова.

Егремни. Това е плажът. Мечтаех за това място. Никой друг от плажовете които съм виждала досега не мога да сравня с него. Никоя от снимките не улавя цветовете и искрите във водата му. Сякаш на дъното му са монтирани прожектори и водата свети. И това усещане за безкрайност…. Спирам!
Питахме в хотела ни кой е най-прекият път до Егремни, показаха ни го, така че спестихме някой друг километър по този начин: карахме на север към Агиос Петро, след като селото свърши на втората отбивка завихме наляво (много остро наляво, почти на 360 градуса) и карахме по един доста тесен и стръмен, но добре асфалтиран път до Драгано. Така спестихме пътуването до Комилио на север и после до Драгано на юг. Оставихме колата на паркинга (4 евро) и поехме по стълбите надолу. На всяка площадка се спирах да снимам, а всъщност най-красивите гледки предстояха. Чадъри и шезлонги на плажа има в изобилие. Много. Чадър с 2 шезлонга – 6 евро. 2 чадъра и 3 шезлонга – 9 евро. Бар няма, но пък точно под дървените стълби седят стопанисващите плажа с хладилни чанти и продават студена вода и на тях може да се даде поръчка за храна и напитки. Обаждат се по телефона в таверната горе и след няколко минути носят поръчката. Очаквах, че това удоволствие ще ни излезе солено, но не ми се видя никак скъпо – гръцка салата, пържени картофи, пилешки бургер, студен чай и 2 води – 12 евро.
По някое време пристигнаха 2 круизни корабчета, но спряха много далече – в най-южната част на плажа, така че навалица не се изсипа.
Морето става дълбоко още от първите крачки във водата. А точно там, където не е толкова дълбоко, се разбиват вълните. Ние имахме късмет и морето беше спокойно, по 1 вълна се разбиваше край брега, ама пък каква вълна…. Едната някак си успя да поеме сина ми, да го вдигне и да удари лицето му в камъните. С което той приключи с този плаж и го обяви за гаден.
Стълбите нагоре….. Пак спирах на всяка площадка за снимки.  И въпреки това някъде нагоре на най-високото просто седнах да едно стъпало, на едно завойче под едно дърво полужива. После ме беше яд, защото като взех завойчето се оказа, че са ми оставали някакви си 5-6-7 стъпала и сега не мога да се изфукам, че съм изкачила всичките 300 и кусур стълби на един дъх. След стълбите точно е таверната (без WC) с чудесна тераса, от която направихме страхотни снимки, докато пиехме студена вода.
След Егремни тръгнахме за следобеден плаж на Порто Кацики. По пътя между двата плажа, точно преди разклона за Порто Кацики, има крайпътна таверна – срещу нея има широка площадка, на която спокойно може да спрат няколко коли и да се направят снимки. Снимахме и оттам.

Порто Кацики. Може би ако бяхме отишли първо там щях да остана очарована, но след Егремни….. не ме впечатли така, както очаквах. Сигурно ще прозвучи светотатски на някои, но аз наистина не усетих очарованието на този плаж. Да не говорим пък, че недалече от брега го ограждаше пръстен от мръсносива пяна, в която се бяха насъбрали и дребни боклуци и не си представих че го пресичаме, за да плуваме по-навътре. Чадъри и шезлонги нямаше, долу няма бар, но на най-ниската площадка на стълбите имаше момиче, което приемаше поръчки (не се възползвахме). Горе на паркинга има и безплатна тоалетна, която разби личния ми мит, че всички тоалетни в Гърция са чисти и ароматизирани- тази с миризмата си ни отказа даже да я приближим.
Стигнахме на юг до фара, минахме и през манастира Аг. Николау –бях чела тук, че не си заслужава ходенето, но отидохме, колкото да се убедим, че наистина не си е заслужавало.

Таверните. Пробвахме няколко по крайбрежната улица на Василики, но най-най-много ми хареса една в Понти - Pondi family restaurant. Не знам защо Tripadvisor го дава „closed” – работи си и е страхотен. Огромни порции, вкусна храна, страхотен персонал, цените на всичко са с поне 1-2 евро надолу в сравнение с цените в таверните във Василики. Намира се малко след хотел Нефели, на главния път. Нямаше как да не повторим.

Видяхме на пристанището във Василики, че подготвят корабче за пътуване до Егремни – имаше голяма табела. Когато ние бяхме там още не пътуваше. Казаха ни, че ще работи от следващата седмица.
Бях запланувала разходка с круизно корабче по островите, но се отказахме. Решихме, че това не е нашият тип удоволствие. Пък и от няколкото дестинации, включени в пътуването, ние така и така посетихме 3 - Агиофили, Егремни и Фискардо.
След Лефкада продължихме към Кефалония с ферибота Captain Aristidis. За това, обаче, ще пиша допълнително, защото стана дълго. Само ще кажа, че предварително на място не успяхме да купим билети – казаха ни да отидем в 9ч. в деня на пътуването. И че леко се бях притеснила, гледайки отдалече ферито – видя ми се толкова малко, че някак ми изглеждаше невъзможно да побира и коли, и се разтревожих сериозно, че нещо не съм разбрала въпреки четенето на темите тук. Обаче вози и коли, и хора. За колата – 40 евро, за пътниците – 8 (за това последното пак не съм готова да се закълна).