А вчера тя се мръщи и инати, а аз и казах "Слушай какво, дори и да си лошо бебе, дори и да плачеш мама пак ще те гушка, защото те обичам." Открих, че с яд трудно се решават проблемите, много по-лесно със спокойствие, прегръдка и целувка. 
. На поискване е, не съм засичала колко и кога суче, тя сама се отказва като се нахрани
.
.
.
не издържам вече...борим се с гипсове, супер притеснено ми е защото, тази седмица ни предатои операцията, всеки следобед започна нещо да е неспокоен от 16 до 20 часа и на всичко отгоре и това 

Пълно е с дечица и Рая много се забавлява. На Сияна й е още все едно
Хубаво е обаче, че не се притеснява особено от промени. Рая като бебе доста по-драматично приемаше наши пътувания насам-натам, които означаваха и промяна на обстановката, с която е свикнала.
Днес пак имаше премеждия, де, защото скачаше много по камъните из реката, подхлъзна се и доста дълбоко си сряза лакътя на един скален ръб. ММ я заведе в болницата в Самоков, където го пратили да купи ваксина срещу тетанус. Междувременно Рая останала при дежурните лекарки (действието се е развило към 20 ч.), приказвали си и вече си били добри приятелки докато ММ се върнал 
Много ви стискам палци операцията да мине успешно и всичко друго бързо да се успокои 
Препоръчани теми