Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 314

Комисарят информира Недрет  по какви точки ще бъде обвинена...

Аз пък в негов стил да си кажа...

Първо - Здравейте 
Второ - Благодаря Бебо    /поуспокоих се /
Трето - Велияна  браво на фенките - страхотни подаръци са направили !
Четвърто - Мариянка    Хармония    хубав ден и на вас !

Таййар вече е подплашен с мерките, които взема Йомер....
Йомер е непоколебим, Елиф едновремено иска края на Таййар, но се и страхува..
Приятелите подкрепиха Йомер.Но ако комисарят има неприятности ще поеме цялата вина и ще е справедливо...
Аз също бих подкрепила Йомер, относно Таййар..

  Целта на сценаристките е постигната... Да подкрепим Йомер за това, че фактически извърши убийство, вземайки в ръцете си ролята на съдия и палач? Да подкрепим Елиф за това, че настоява да измени личността на Йомер, претендирайки, че го спасява?
Всичко това са фалшиви ценности, които няма как да доведат до нещо добро.
Но сценаристките си ги пробутаха, а някои ги приемат... и оправдават...
Какво отличава тогава Йомер от Хюсеин? Това, че не е вземал пари за извършеното?
Какво отличава Елиф от Аслъ? Това, че още не е задърпала вързания на седемметров златен синджир Йомер след себе си като послушно кутре, така, както правеше Аслъ с Танер?
В какво се състои израстването на героите тогава? Не е ли то чиста проба деградация, а не напредък? И отново се натрапва въпросът : Що ручахме жабетата?
За какво бяха всички тези предателства, загуби и страдания?  За да превърнат един честен полицай в убиец, а една сърдечна жена в обсебваща живота на любимия кучка?

Без помоща на приятелите, Йомер нямаше да успее да преметне Таййар.
Светлата страна с/у тъмната...
В"Междузвуздни войни"-същата тема....
Защо винаги се стига до там, че честните хора трябва да доказват, че също са умни, комбинативни, непоколебими като "силните" на деня?????
Йомер като"захапе" не пуска "врага".Доказа го.
Същият е с жените в живота си- зависи дали ще го разочароват и с какво.
Страхотна игра на ЕА и разбира се на Еркан/Таййар-не съм сигурна в писането на името на актьора/.
Но се чудя за следите по този колан.

Актьорът Atılay Uluışık/Атълай Улуъшък, ще играе ролята на бъдещ съпруг на Аслъ. Йомер ще има двама баджанаци. Така са написали рускините. Писах, нека вярваме на главните герои. И нека никой не разваля доброто ни настроение.

Изгледах и аз третата част, бързам да споделя това което мисля. Правя го естествено с уговорката, че е първото впечатление - може после, след цялостния превод нещата да заемат леко друга позиция, както и аз да премисля още веднъж по-задълбочено всичко.

първо, отново бих казала, че най-сложното нещо - това са човешките взаимоотношения. Всеки сам според своя собствен мироглед и възпитание приема всичко което му се случва в живота. Да вземем Мерт и Филиз - децата на най-големите престъпници. Разбраха що са родители имат и не им простиха. Минаха директно на другата  страна и се дистанцираха твърдо и безкомпромисно. Метин също е син на престъпник, уж е възпитаван от добрата си майка, но... той хем мрази и отрича баща си, хем иска да се домогне до социалното му положение /преди/ сега го устройва и само материалното положение.

Ако слушаш и гледаш всеки един от героите  - Йомер, Елиф, Филиз, Мерт, Демет... всеки е прав за себе си, от своята гледна точка.

Йомер - иска Недрет жива, но не човека-Недрет... той иска свидетелката-Недрет. Ако тя предаде доказателствата срещу Таййар - той /Йомер, респективно и Елиф/ ще спечелят и могат да бъдат щастливо семейство. Да прав е - Недрет е престъпница. Също като Таййар, също като Ахмет, но също и като брат му.

Той се зарадва, че двамата Таййар и Недрет ще изгният в затвора... пред кого  - пред Елиф. Но за Елиф, Недрет е и член на семейството. Колкото и да е справедлива, от нея никой не очаква проява на същия ентузиазъм като на комисаря. И въпреки това - тя участва наравно с Йомер в плана. Нямаше време да обмисля, нямаше време да прави избор - пази мъртвата си леля, докато Йомер "приключи" с Таййар.
Това за Йомер беше поредната успешна полицейска операция.

Но тук искам да задам един въпрос - защо когато Елиф каза, че евентуалната смърт на Хюсейн от Таййар би била справедливо възмездие - тогава комисарят го направи на въпрос и то голям?

Това не била неговата Елиф, която би пожелала смъртта на един баща на 3 деца.

Сега той какво направи - същото.

Недрет умира - той задава въпроси - къде е сейфа с документи. Да, трябва да знае, това е последния шанс да пипне Таййар - но някак си "Йомер" го нямаше в този момент - там беше просто един безсърдечен полицай преследващ своя свидетел за информация.

Думите му  за Таййар - " Той няма право да живее !"  - същите думи казани от Хюсейн Демир за бащата на Елиф - Ахмет Денизер - "Той беше един мръсник, нямащ право да живее"

Тогава Йомер беше потресен, че брат му си е присвоил функцията на Господ - да отнема живот.

Сега той прави същото. Да съвестта го бори, че направи точно това - умишлено подтикна Таййар към тази стъпка / защото друг начин да бъде наказан нямаше/ но, тук опираме до това - имаме ли право ние като човеци да решаваме кой има заслужава  да живее  и кой не  - да бъдем Ангели на смъртта.  

Мисля, че не.

Ето това, както и последвалия разговор между Йомер и Елиф след "края" на Таййар беше предисловието за нейното желание  Йомер да напусне полицията.

"Йомер... убийци и престъпници ще има винаги. И всеки път, когато ти заловиш... или станеш причина за смъртта на някого от тях... Ще загубваш частица от себе си.  И тази съвест, която така те измъчва сега, ще потъне в дълбок сън! И ти ще се промениш. От снощи вече ме гледаш по различен начин. Като напълно непознат за мен човек. Това ме плаши ужасно. Докато се опитваш да разрушиш техния престъпен свят... ще унищожиш нашия, не разбираш ли? И никога няма да имаме мир!"

"Елиф, какво се опитваш да ми кажеш?"

"Напусни работа. Подай оставка от полицията."

Аз не съм виновна, че ГА гледаше новия баджанак влюбено, както каза Марта_49.
Страхотни думи на СЦ, сложени в устата на Елиф.
По-рано стоеше Таййар м/у тях, сега като го няма, пречи професията, която помагаше.
Разбирам зова на Елиф, но не знам как един полицай от десетина години, се чувства в този момент.
Отношението на Йомер към Таййар е "специално", а се оказа и на приятелите...
Не искам да повярвам, че този честен полицай ще мине от другата страна..."тъмната".
Преди всичко, не е страхливец, егоист, алчен..
Той и каза на Таййар-"Аз съм по-богат от теб".

Ами хубаво... Да си гледа тогава Аслъ по този начин. В момента изглежда като гладен котарак пред паничка с мляко...

Пък Елиф чак ще се разтопи ... от любезност... Идва ми една на върха на езика, ама от пусто възпитание ще я премълча... Аз не съм я виждала да гледа по този начин Йомер.



Както бях бясна на комисаря за лигавщината с Ипек - така съм и бясна и на нея.  Нали щеше да се "наказва"    ... да бъде сама и прочие ... Като я гледам - голямо наказание  си е спретнала... 

Думите на Елиф не са променили съдържанието си от времето, когато оттегли жалбата си срещу Метин (края на 24-и еп.)

- Трябва да ти кажа нещо.
- Слушам те. Казвай.
- С Нилюфер оттеглихме жалбите си.
- Какво?
- Каквото чу. Няма да повдигаме обвинение срещу Метин. В момента е задържан само заради престрелката. На следващото изслушване сигурно ще го пуснат. Обвинението за отвличане ще отпадне. Отново ще е свободен.
- Елиф, как можахте? Всичко дотук беше напразно, така ли? Този ще се измъкне? И ще продължи да вилнее? Няма да го допусна!
- И аз няма да допусна втори път тази болка, г-н комисар! Загубих татко, малко след това мама. Още ме боли, Йомер. Не мога да загубя и теб! Не издържам! Не мога да живея така!
- Елиф, нищо няма да ми се случи.
- Така ли, г-н комисар? До преди три дни ти беше в кома! Като те видях в кръв, помислих, че полудявам. Докато дойдеш на себе си, почти изгубих разсъдък. Йомер, не мога, разбери! Не мога да живея без теб! Нека Таййар Дундар спечели. Не ме интересува! Но ние да бъдем щастливи. Аз искам теб. Искам да съм щастлива.

Както винаги - аз, аз, аз... това е Елиф. Беше съгласна да остави Таяр да спечели, за да си осигури спокойствие и щастие... Сега трябва да довърши и Йомер като личност, пак за да си осигури спокойствие и щастие. За нея няма значение какво чувства и как мисли Йомер. Смята, че е достатъчно той да е до полата и, за да е щастлив. И той си въобразява същото... но това просто няма как да се получи. Няма любов, която да може да съществува като цвете под стъклен похлупак. Рано или късно светът ще нахлуе отново между тях с всичките си проблеми и цялата си жестока реалност. И колкото повече са пренебрегвали личните си ценности и принципи (всъщност, зорът сега е Йомер да ги пренебрегне, както е било винаги), за да поддържат целостта на похлупака, толкова по-страшно ще стане, когато той отново се пръсне... този път заради нещо друго, не заради Таяр и компания. Винаги ще има нещо, което ще застава между тях... те наистина са от различни, много различни светове... и не можаха да изградят мост между себе си... освен ако Елиф не "преработи" изцяло комисаря. Но тогава именно той няма да е този Йомер, в когото се е влюбила. Защото той, "този Йомер" ще е загърбил изцяло себе си в угода на любимата и ще се е превърнал в едно нищо...

Думи на Елиф от епизод 54 - част от тях видяхме във финален трейлър 1:
Любовта е най-силното чувство. Бързо пламва, но и бързо гасне. Любовта не трябва да се стиска/пази в ръце, тя иска свобода. Не може да се постави в рамка. Тя няма граници. Силата й е от близоста на двама души. Ако сърцата туптят едно за друго, тогава любовта е безкрайна. Може да понесе всякаква тежест, но един погрешен поглед може да я разруши. И тогава ти се иска да избягаш както от любимия, така и от себе си. Това е може би най-трудният изпит за една жена, да си тръгне, и да живее без любов. Аз се научих да обичам така - от теб. Моля те, спри ме. Не ме пускай.

Искането и се промени в следващите серии относно Таййар.Провери ако искаш.Аз няма да се връщам.
Дали Йомер ще бъде полицай или не, ми се струва, че ще окаже влияние нещо свързано със смъртта на Таййар.
Не мога да си представя Пелин и Арда полицаи, а той доброволно да се откаже.

Но си спомням неговите думи в кафенето, като каза на Елиф, че от всичко ще се откаже, само не, от нея... Тя веднага ги използва, но той не си е представял, че тя ще поиска от него, да се откаже от професията си...
Аз разбирам, че тя го е разлюбила заради"погрешния поглед".А той като не го знае кой е.   
Представям си, какви думи ще сложат в устата на Йомер, за да го заобича пак Елиф.

Пълни противоречия. Значи сърцата бият в унисон (де го унисона при Йомер и Елиф, освен в леглото?  ), но само един грешен поглед може да ги препъне. 
Какво гледахме до тук? Елиф винаги е била ЗА семейството си - защитаваше със зъби и нокти всеки от тях при всяко разкритие, все не можеше да повярва, че член на нейното семейство може да бъде мръсник, продажник, престъпник... и винаги им прощаваше накрая.
Йомер се оказа сляп за всички, които обича... но винаги защитаваше правдата. Дори когато трябваше да унищожи брат си заради нея.
Сега Йомер отстъпи от този свой принцип... уж в името на справедливостта (и определено - заради любовта!) и за да осигури точно този спокоен живот и щастие на Елиф, към които тя се стреми открай време.
Получава се така, че Елиф нигога от нищо не се отказа в името на любовта. Но Йомер се отказа и то себе си, за да осигури спокоен живот на любимата.
И сега, видиш ли, той вече не е същият... и Елиф се загрижи за "онзи Йомер"... Но той няма как да бъде същият. Той престъпи през себе си, за да сложи край на това, което ги доведе до толкова мъка и страдания... И вместо да му протегне ръка и да каже: Заедно ще устоим, Йомер, на всичко (нали сърцата им бият в унисон?    ), Елиф вижда "един погрешен поглед" (Йомер иска да си остане полицай, защото това е неговата същност като личност) и изведнъж любовта вече не е достатъчна...
Най-трудният изпит за една обичаща жена не е да си тръгне... а да остане въпреки всичко. И да помогне на любимия, направил най-тежкия избор в живота си заради нея! да запази равновесие, за да продължат заедно напред.

Де факто, получи се така, че тази, която наистина обича, се оказа Нилюфер. Тя не остави любимия въпреки всичко, което разбра за него. Прие го такъв, какъвто е, с надеждата, че той ще успее да закрепи у себе си своето добро начало.
А Елиф побърза да се откаже (от много любов!) от Йомер със страха, че у него има и нещо не чак толкова добро. А кого е обикнала тя тогава??? Своята представа за Йомер? Нима на нея не и е идвала на ума, че Йомер не може да бъде ангел небесен, че той също може да има свои слабости, недостатъци? И любов ли е да се отречеш от любимия при първото съмнение?
Впрочем, тя не за първи път се отрича от Йомер.
Най-напред реши, че ще преживее избора и болката на жена, която обича, но оставя любимия заради думите на Сами... Неколкократно го отблъскваше заради "погрешните" му мисли и обвинения към членовете на семейството и... през повечето време създаваше препятствия пред следователската му работа, лъжеше го, скриваше истината от него, изживяваше се като действащ агент... какво ли не направи... и всичко беше заради нейното си его и нейната представа за правилно. И сега, когато Йомер не е съгласен да бъде накаран да се откаже от единственото, което представлява ценност за него извън съществуването на Елиф (семейството си той отдавна пренебрегва - пак заради нея!), Елиф ще се преживява като многострадалната Геновева и ще се жертва, като го изостави, защото любовта им е истинска??????

Боже мой! Няма по-изкривено мислене.

Тя не го е разлюбила - знае слабото му място, той я обича безумно. Тя си го иска само за нея. Какво значи по цели нощи да го няма, кой ще я гушка? Женски прищевки... освен ако и двамата се откажат от всичко минало, професии, образование. Започват заедно, от нулата - без нищо, само с любов. На остров.... Не като в Рим, в Сапанджа. За кой ли път... Малко се шегувам де..
.....................
marytza, не е така. Жени, мъже - няма указател или пътеводител.... Има само любов, и то понякога сляпа - почти винаги май. Както в реала. Нямаше да има разводи и раздели.

Йомер направи този избор заради всички убити хора, в това число и деца и заради тях двамата/животът им беше застрашен/...
Не ми се иска, Елиф да е напуснала сватбата на Пелин и Арда.
Не туптят сърцата им едно за друго.
Той преглътна случилото се през деня, случилото се с Елиф заради приятели....., но веднага след това усети липсата и....
Къде е тя????Нали Пелин и Арда празнуват.