В момента чета ...40

Пиши после как ти е сторила. Много я харесах 

Авлига, за Дивото и аз чакам отзив. Има я в библиотеката и ако кажеш, че си заслужава четенето, ще я взема за прочит. Корицата много ме влече. 

Деси, време е и аз да прочета тази книга - "Кан Тервел...". А и мъжът ми все пита кога ще й дам ред, аз дори я купих, той толкова много я харесва и хвали. Кажи си и ти мнението след прочита.

 Днес ще довърша "Под сянката на свещеното дърво". Четох доста снощи, ами не ми харесва. Историята ми звучи суха и някак не ме грабва. Тъгувам за момиченцето, разбирам сериозността на положението, но не мога да се вживея.

 А какво ми се случи,  , радост неочаквана. Получих книга от Фоенкинос с автограф от автора, неочакван и мил подарък от Мария.  Благодаря, благодаря,  , Мим! Това ще е следващата книга, която ще прочета. 

Прочетох "Тринайсетата приказка" на Даян Сетърфийлд. Много ми хареса. Толкова е описателна, образите са много живи, през цялото време живеех с тяхната история, преживявах я истински. Дадох и 4 звезди в goodreads, не за друго ами давам 5 само на някой мега яки книги  Започвам Сянка и кост на Лий Бардуго  , малко сменям жанра, за да не ми омръзва.

Това е моето четиво в момента. Много ми харесва.
Засега съм в началото, обаче я харесвам.

Ще ми е интересно мнението на Nely M за  " Камък върху камък".
Аз харесвам полската литература. И Нели харесвам.

 И аз те харесвам, ябълка, не съм те забравила. 
 Прочетох "Камък върху камък", но не я коментирах. Не забелязвам интерес към толкова стари книги. Напоследък се чете популярна литература, което не е лошо, но аз като се появя с някоя апокрифна литература.... Е, да напиша все пак няколко думи: Книгата е разказ за човешката съдба. А авторът Мишливски ползва думи с магическа сила, пълни с доброта. Всеки детаил е на мястото си, всичко звучи истинско и непринудено. Топло пишат полските автори, преди време похвалих друга полска книга, на една авторка, която не помня. Книгата е "Простакът". Ако ти е интересно, прочети и нея, ще ти хареса. 

Нели, разбира се, че ще се възползвам от твоите съвети.
Много хубаво го каза за полските автори, топло пишат. Славяни са, та си приличаме.

ябълка, ето я книгата, намерих изображение:

 

 В библиотеката често се въртя край полската литература. 

Аз започнах "Докато дишам"

И аз много харесвам славянските автори, Знахар и Морал са сред любимите ми книги.

 И мои, Маришко, вечно любими книги.
 Прочети "Простакът", струва ми се, че ще я оцениш.

Аз бих добавила "Селяни" на Владислав Реймонт,"Кукла" на Болеслав Прус.

В момента чета Айн Ранд "Изворът". Уникална книга, която ме грабна от първата страница. Препоръчвам я много    Имам чувството, че помня всяка дума от тази книга. Нямам търпение да я прочета, сега съм на половината. Ще споделя цялостно впечатлени като я приключа.

Беше ми препоръчана от една близка приятелка, която каза че тази книга и е като библия. Споделими, че усетя ли я много ще ми хареса и дълго време няма да мога да чета друго. Засега наистина много я усещам. Не съм чела нещо подобно досега.

http://iztok-zapad.eu/books/book/256/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1 … D0%B0%D0%BD%D0%B4

Отдавна си прочетох с истинско удоволствие „Островът под морето” на Исабел Алиенде, но все не остава време да напиша две-три думички. Бях тотално запленена от книгата, след като затворих последната страница, си казах: „Ами сега?”. Толкова ми стана тъжно, че книгата свърши. Можех да чета за героите до края на света, едва ли не. Искаше ми се Алиенде да пише и разкаже за техните внуци и правнуци. Нямаше да ми омръзне. Много силна книга със силни герои, интересни, пълнокръвни, живи. Прекрасна. С нетърпение очаквам следващата си литературна среща със света на Алиенде.

„Сладкото на дъното на пая” на Алън Брадли. Първа и последна среща с мистериите на Флавия де Лус. Не ми допадна книгата поради моята пълна липса на каквито и да е познания по химия (а Флавия беше някакъв малък гений-химик) и криминалния жанр, който също не ми е любим. Интересна ми беше обаче историята на пощенските марки, и по-конкретно за т.нар. „Черно пени”. Хубаво е, когато книгата ме обогатява с нещо, дори и да не ми е харесала.

„Марли и аз” на Джон Гроган. Книга за приятелството между човек и куче – истинско удоволствие за мен, като заклет любител на кучетата. Радвах се и плаках заедно с героите, постоянно си мислех за нашето куче и как обичта, която ни дават е абсолютно безгранична и безусловна. Обич в най-чист вид. Но това не беше разказ само за Марли и човекът Джон, а за живота на цяло едно семейство и наред с всички пакости на кучето, също и с неподправената радост, която присъствието му носи.

Сега съм с "Никой не се спасява сам" на Маргарет Мацантини. Имам още малко до края и тогава ще споделя мнение. С всяка следваща страница мнението ми търпи промяна. Ще видим какво ще излезе накрая.

Деси, четеш страхотна книга ("Кан Тервел. Кошмарът на халифата"). На мен много ми хареса. 

Авлига, радвам се, че ти е харесала "Мъжът от съседния гроб".  Аз се отказах да чета продължението. Само като прочетох за п-броя деца в анотацията и до там бях.  За мен историята си е напълно завършена и нямам намерение да си развалям доброто впечатление с изсмукано от пръстите продължение.   

Идиот на Достоевски, много ми харесва!

Чета "Марсианецът" и вече съм на фаза "Хиля се с глас, добре, че няма никой наоколо".