НОВО: Дигитални асистентиВиж

Любители на Котки Тема 96

  • 36 751
  • 734
# 165 2 юли 2015, 13:24 ч.
Ако нещо те притеснява звънни на лекаря или потърси друг. Разстройство може и от преяждане да се получи, така че сега докато се оправи с намалена дажба нищо няма да му стане. Моите котки винаги са били злояди и никога не съм спазвала препоръчителния прием на храна /май по 50 гр на ден суха храна, но зависи и от калоричността/
За бременността...защо не ходиш да си пуснеш едно изследване за токсоплазмоза сега, за да си наясно дали трябва да си по - внимателна после?
Виж целия пост
# 166 2 юли 2015, 13:46 ч.
Цитат на: Danyella в чт, 02 юли 2015, 13:14
Цитат на: Циндил - Пиндил в чт, 02 юли 2015, 11:53
200 гр. за 4 дни за бебе съвсем не е малко + пастет. Къде ходиш на лекар?

В Обеля го водих. Но не е "+пастет" а само пастет. Мисля си, да не гладува, защото преди това му давах почти по 1 пакетче от пачовете на ден.
Много е лакомо и има голям апетит.

Седяло е гладно, нормално да има повишен апетит, не му давай повече, каквото е казал лекаря.
Виж целия пост
# 167 2 юли 2015, 14:07 ч.
Ох, момичета, отново ме натъжихте. Mayya, Beba, Profi и останалите, които сте загубили своите котета, аз изгубих моя мил Ийки през септември 2008, и досега не съм спряла да мисля и тъгувам  за него и да ми липсва. Сигурно ще ви прозвуча като смахната, но аз имах духовна връзка с това коте. Абсолютно съм убедена, че някак си на ниво телепатия се разбирахме един друг, колкото и невероятно да звучи. Имала съм и други котки, имам и сега милата ми Лолитка, но оная връзка, която имах с него, беше специална и няма да се повтори. Може би, когато няма думи да опосредстват общуването, тогава душите са оставени само да чувстват и да се разбират без фалша на говоренето. И със сигурност такава връзка с човек няма как да изживея. Разбирам ви, момичета, и знам колко е тежко. Нямаме какво друго да направим, освен да се примиряваме. Не можем да свикнем, че ги няма, не можем да ги забравим, можем само да се мъчим да се примирим. На мен това и до днес не ми се удава, а за вас- не знам... Сигурно и вие като мен.
Виж целия пост
# 168 2 юли 2015, 16:11 ч.
Цитат на: Епона в чт, 02 юли 2015, 07:57
Скрит текст:
За кажа и аз за токсоплазмозата.
Като забременях мислех, че със сигурност съм я крала. Все пак цял живот само животни - при конете има много гълъби, котки и кучета, контакт постоянно. Котка бях гледала, но изцяло домашна.
Но се оказа, че не съм я карала.
Така че заразяването не е толкова лесно, особено ако се спазват някои хигиенни навици. Да се мият плодове и зеленчуци, да се мият ръце и прибори след контакт със сурово месо, да не се яде с мръсни ръце и т.н.
Колкото до гледенето на котка, особено ако е само домашна, шансът да е заразена е минимален. Все пак е препоръчително тоалетната да се почиства с ръкавици и маска като след това хубаво се измиват ръцете.
Ако сега забременеех, бе бих могла да си представя да "махна" мацараната някъде, било то и временно. Тя си ми е като детенце! Да не говорим, че едно такова отделяне може да повлияе зле психически на котето.
Майа, да почива в мир душичкат... Сладурка, как се е била "самостегнала" в багажа!  Heart Eyes
Скрит текст:
Аз да си призная не сиспомням датата, когато котаракът ми почина. Може би защото така ми е по-леко, или пък защото майка ми разказа ден по-късно, защото мен ме нямаше в къщи тогава точно...
Та докато сме на такава вълна да ви го покажа:
Като пухляво бебе

И като по-голям:

И той беше от тези най-учените котараци.

Благодаря, Епона Hug
И твоя е бил много сладък. Heart Eyes



Beba74, безсмислено е да се питаш защо стана така. Просто става. Много сладка Мойра Heart Eyes, а с това езиче, още по и най-най.
 За мен е важно да задържа любовта към Маци-Златина в сърцето си. И да я обичам така, както когато е била до мен. Hug


TuKBu4Ka, благодаря! Hug
Много сладко дебеланче си имаш. Heart Eyes


Danyella, както ти е писала и Addicted2U ваксини и обезпаразитяващи се слагат/дават на съвсем здраво коте. Не бързай!!! Naughty Както и при хората НЕ се слага ваксина, без да си абсолютно сигурен, че съответното "животно" е съвсем здраво физично и психично.
Ще си позволя да се подесетя, като напиша, че вътрешните обезпаразитяващи лекарства са силно токсични. За мен лично трябва да се дават само при доказани паразити. Особено ако котето не излиза и няма допир с животни, които излизат.
Имай предвид, че те действат само на момента!!! Нямат превантивен или депо ефект.
Между другото и adelinda ти го е писала.


4etirilinka Hug


Виж целия пост
# 169 2 юли 2015, 17:09 ч.
Danyella, тъй като не знам в коя клиника си водила Мац попитах приятелка на която района на "Обеля" е удобен. Тя много се хвали от д-р Беровски, който работи в Държавната Ветеринарна клиника, която се намира на "Ломско шосе" Слизало се на спирката на метрото след Била. Телефона на Беровски е 
Скрит текст:
0887 320 181
. В същата клиника работи и д-р Милев, който също бил много добър, но тя си е харесала Wink Беровси.
Виж целия пост
# 170 2 юли 2015, 19:37 ч.
Цитат на: MayyaI в чт, 02 юли 2015, 17:09
Danyella, тъй като не знам в коя клиника си водила Мац попитах приятелка на която района на "Обеля" е удобен. Тя много се хвали от д-р Беровски, който работи в Държавната Ветеринарна клиника, която се намира на "Ломско шосе" Слизало се на спирката на метрото след Била. Телефона на Беровски е  
Скрит текст:
0887 320 181
. В същата клиника работи и д-р Милев, който също бил много добър, но тя си е харесала Wink Беровси.

Много ти благодаря! Ще го водя при него щом вече имам добра препоръка  : )
Виж целия пост
# 171 2 юли 2015, 21:48 ч.
MayyaI благодаря ти, разбира се, че и Мойра се е "загнездила" завинаги в сърцето ми и никой и нищо не може да я измести. Както каза тази вечер дъщеря ми, тя беше стопанката на дома и сърцата ни и не ние я учихме, а тя нас. Пак тя ни избра когато влязохме в зоомагазина. Когато сина ми заминаваше за чужбина и се държеше мъжки, в момента в който трябваше за си вземе сбогом(оказа се завинаги  cry ) с нея я гушна и се разплака....и аз така сега....много е силна връзката. Разбирам напълно Detelistna. Преживях всичко много емоционално и все още заспивам и се събуждам с мисълта за нея. Ставам бързо, за да не потъна в блатото от черни мисли и си правя кафе. А колко беше хубаво времето, когато първо сипвах пауч-а и след това правех кафето. Времето го деля на "С Мойра" и "След НЕЯ" no no no
Виж целия пост
# 172 2 юли 2015, 22:34 ч.
Beba74  много ме разчуства. Те наистина си стават като членове на семейството. Не мога да си представя да не слагам по тъмно храна, това най-много ме накара да си помисля, как бих се чувствала, ако Мацозавърчето не беше с мен. Прегръдки на всички вас, които си имате четириноги ангелчета. Flowers Rose
Danyella 1/4 от 195 гр.  си е почти по 50 гр. на ден. Количеството си е нормално. Само за сведение, за 4,5 килограмов гигант на ден давам 60 гр. суха храна. Обема на коремчето на Аморето не е като на голяма котка, и си мисля, че като му даваш от жал повечко храна, може да му се разтегне стомахчето и да почне редовно да преяжда. Тази грешка допуснах аз навремето, като взехме Маца, тя постоянно беше гладна, а аз все я съжалявах. Е, кастрирахме я, и тя съвсем затлъстя, щото стана и по-мързеливичща. Сега, се опитвам да и намаля храната на по 25 гр. на хранене, но мноого бавно влиза във нормални кила (да не кажа напразни са усилията).
Виж целия пост
# 173 2 юли 2015, 22:39 ч.
Цитат на: detelistna.4etirilinka в чт, 02 юли 2015, 14:07
Ох, момичета, отново ме натъжихте. Mayya, Beba, Profi и останалите, които сте загубили своите котета, аз изгубих моя мил Ийки през септември 2008, и досега не съм спряла да мисля и тъгувам  за него и да ми липсва. Сигурно ще ви прозвуча като смахната, но аз имах духовна връзка с това коте. Абсолютно съм убедена, че някак си на ниво телепатия се разбирахме един друг, колкото и невероятно да звучи. Имала съм и други котки, имам и сега милата ми Лолитка, но оная връзка, която имах с него, беше специална и няма да се повтори. Може би, когато няма думи да опосредстват общуването, тогава душите са оставени само да чувстват и да се разбират без фалша на говоренето. И със сигурност такава връзка с човек няма как да изживея. Разбирам ви, момичета, и знам колко е тежко. Нямаме какво друго да направим, освен да се примиряваме. Не можем да свикнем, че ги няма, не можем да ги забравим, можем само да се мъчим да се примирим. На мен това и до днес не ми се удава, а за вас- не знам... Сигурно и вие като мен. И изобщо не смятам, че е смахнато да мислиш, че си имала специална връзка с твоят котарак. Мисля, че те са много  специални същества.
Все си мислех, че времето лекува, но явно не. При мен е много скоро, в първите дни след кошмара търсех да се "хвана" за някоя мисъл и за малко да прогоня мъката, но не ставаше. Сега, три седмици по- късно няма ден без да си плача за момичето, всичко ми напомня за нея. Дори като числя и някое красиво, безжизнено пухче се търкулне от някъде....не мога да го приема още, не става. Потъвам постоянно. Не зная лека за тази болка, пиша всяка вечер по няколко изречения как се чувствам. След време ще го прочета и ще видя кога е отшумяла мъката. Може би никога, просто ще свикна да живея така. Но си оставам с котка в сърцето. Не искам да натъжавам никого, просто си "излях" частица  от душата  cry И не мисля, че звучиш смахнато, защото си имала по- различна връзка с твоят котарак. Смятам, че котките са особено специални същества. Винаги съм обичала животните, но от както имах Мойра казвах, че е нейна заслугата да обичам котките по по- специален начин.
Виж целия пост
# 174 2 юли 2015, 22:57 ч.
Цитат на: mama mariana в чт, 02 юли 2015, 22:34
Beba74  много ме разчуства. Те наистина си стават като членове на семейството. Не мога да си представя да не слагам по тъмно храна, това най-много ме накара да си помисля, как бих се чувствала, ако Мацозавърчето не беше с мен. Прегръдки на всички вас, които си имате четириноги ангелчета. Flowers Rose

Преди и се сопвах, че моли за храна, а тя беше най- деликатното коте на света. Все и виках: Почакай малко, трябва да наготвя и на хората...какво ли не бих дала да върна времето назад?! Всеки знае, че рано или късно ще трябва да се раздели с любимеца си, но никога не съм предполагала, че е толкова трудно. А колко е пусто в къщи...А и колко радост ни носят тези същества  Heart Eyes  Hug  Обичайте си пуховете, дано да са ви живи и здрави много дълго време.
Виж целия пост
# 175 2 юли 2015, 23:02 ч.
Цитат на: mama mariana в чт, 02 юли 2015, 22:34
Beba74  много ме разчуства. Те наистина си стават като членове на семейството. Не мога да си представя да не слагам по тъмно храна, това най-много ме накара да си помисля, как бих се чувствала, ако Мацозавърчето не беше с мен. Прегръдки на всички вас, които си имате четириноги ангелчета. Flowers Rose
Danyella 1/4 от 195 гр.  си е почти по 50 гр. на ден. Количеството си е нормално. Само за сведение, за 4,5 килограмов гигант на ден давам 60 гр. суха храна. Обема на коремчето на Аморето не е като на голяма котка, и си мисля, че като му даваш от жал повечко храна, може да му се разтегне стомахчето и да почне редовно да преяжда. Тази грешка допуснах аз навремето, като взехме Маца, тя постоянно беше гладна, а аз все я съжалявах. Е, кастрирахме я, и тя съвсем затлъстя, щото стана и по-мързеливичща. Сега, се опитвам да и намаля храната на по 25 гр. на хранене, но мноого бавно влиза във нормални кила (да не кажа напразни са усилията).

Сега вече съм по-спокойна така като знам ,че е достатъчно това количество. Аморето с такъв хъс се нахвърля на пастета, че чак опашката му трепери, ръмжи, мляска, не дава да му пипна купичката. Като го изяде това идва гледа ме в очите и жално мяука и като тръгна към него и ми бяга и ме води при паничката си и пак мяука. Ако някой гледа отстрани как яде това коте ще си помисли, че е гладувало със седмици.
Може пък и да му се е разширило малко стомахчето, защото преди му угаждах повече. По 1 пауч на ден.
Днес Аморето си се изходи в тоалетната и видях, че вече всичко е наред  Peace
Виж целия пост
# 176 2 юли 2015, 23:17 ч.
Така е, Beba, наистина са особено специални същества. Но, разбираш ли, някои са просто абсолютно различни. Знаеш ли, когато ме видеше разстроена, идваше на скута ми и ме пипваше с лапичка по лицето. И седеше да слуша да си разказвам проблемите пред него. Иначе не можех да го задържа по никой начин, все гледаше да се ''заяде'' с ръцете ми, много обичаше да си играе и да ме драска. Обаче за мен тия драскотини си бяха направо гордост. Знаеш ли какво е да седи срещу тебе, да те слуша и да си абсолютно сигурна, че разбира всичко. Милата ми душичка, изгубих го точно когато се разделях с първия ми съпруг. Нямаше как да го взема с мен, още не бях намерила квартира, и трябваше да го оставя там. Няколко дни след това отидох да си взема някои неща, а после той вървя с мен до автобусната спирка, макар че го гонех, понеже ме беше страх да не го сгази кола по пътя. Как съм се качила в автобуса, не знам. А той седеше отсреща в градинката и гледаше. Няколко дена след това ми казаха, че е намерен прегазен на пътя.  А беше на 7 години... Няма да спра да се чувствам виновна за смъртта му. Мисля си, че първият ми съпруг не го е пускал вътре и не го е хранил, за да ми отмъсти. Е, направи го по най-болезнения начин. Котето нямаше да загине, ако си беше стояло в къщи през нощта, вместо да обикаля да търси храна.
Виж целия пост
# 177 2 юли 2015, 23:22 ч.
Искренно ти съчувствам Sad detelistna.chetirilinka
Сърцераздирателна е тази история.
Честно дорева ми се.
Миличкото котенце Sad
Мир на душичката му сладка и миличка
Sad
Виж целия пост
# 178 3 юли 2015, 07:14 ч.
Цитат на: detelistna.4etirilinka в чт, 02 юли 2015, 23:17
Така е, Beba, наистина са особено специални същества. Но, разбираш ли, някои са просто абсолютно различни. Знаеш ли, когато ме видеше разстроена, идваше на скута ми и ме пипваше с лапичка по лицето. И седеше да слуша да си разказвам проблемите пред него. Иначе не можех да го задържа по никой начин, все гледаше да се ''заяде'' с ръцете ми, много обичаше да си играе и да ме драска. Обаче за мен тия драскотини си бяха направо гордост. Знаеш ли какво е да седи срещу тебе, да те слуша и да си абсолютно сигурна, че разбира всичко. Милата ми душичка, изгубих го точно когато се разделях с първия ми съпруг. Нямаше как да го взема с мен, още не бях намерила квартира, и трябваше да го оставя там. Няколко дни след това отидох да си взема някои неща, а после той вървя с мен до автобусната спирка, макар че го гонех, понеже ме беше страх да не го сгази кола по пътя. Как съм се качила в автобуса, не знам. А той седеше отсреща в градинката и гледаше. Няколко дена след това ми казаха, че е намерен прегазен на пътя.  А беше на 7 години... Няма да спра да се чувствам виновна за смъртта му. Мисля си, че първият ми съпруг не го е пускал вътре и не го е хранил, за да ми отмъсти. Е, направи го по най-болезнения начин. Котето нямаше да загине, ако си беше стояло в къщи през нощта, вместо да обикаля да търси храна.
Много тъжно, не искам да чопля в раната ти, но със сигурност те е търсил. То е като при кучетата, имат си йерархия. Обичал е най- много теб.Разбирам те напълно. Мойричка също ме утешаваше, беше различна когато аз бях тъжна. И също си "говорихме" като приятелки, често спеше при мен. В края на м. Май ми се наложи да постъпя в болница и не си бях в къщи цяла седмица, когато се върнах я видях много унила, изглеждаше зле и тъжна. На сутринта я заведохме на вет. и така започна кошмара. Борба 15 дни без резултат. И аз се обвинявам ужасно, че не усетих нещата навреме. Но не можах да направя повече нищо. Пробвахме всичко, не пестяхме енергия и средства, четох, купувах лекарства, билки, водихме я всеки ден на системи, накрая сменихме и вета....предаде се момичето ми. Много е шокиращо и празно, когато загубиш най- честните очи....Те са в сърцата ни newsm45 txtloves
Виж целия пост
# 179 3 юли 2015, 09:28 ч.
Момичетааа, влязох малко да се успокоя, че съм луднала с работата и вие ме довършихте. Прегръщам ви силно всичките!!!

И малко смях:

Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало