Август вече наближава - скоро бебо ще се гушка в мама (11)

  • 37 068
  • 739
# 90
Леле и аз за депресия не съм се замисляла, но явно върви в пакет… ММ също работи от рано, до късно на 2 работи, но се надявам, да успея дабсе справя някак си… И така като ви чета толкова месеци и искам да ви благодаря, защото много от нещата,  които се случваха, ги научавах първо от вас и след това минаваха някак по-лесно и спокойно!  Hug Hug Hug Благодаря ви! Продължавайте да ни успокоявате, тези които нямаме представа какво ни очаква!
Виж целия пост
# 91
Ще пробвам тези упражнения за обръщането но и на мен ми се виждат трудни. Макар че съм спортна и гъвка натура.
Купих нс Бочко хидратиращия крем дали ще ми върши работа ьа бебето след баня да го мажа с него или да си купя олио?
Виж целия пост
# 92
Ще пробвам тези упражнения за обръщането но и на мен ми се виждат трудни. Макар че съм спортна и гъвка натура.
Купих нс Бочко хидратиращия крем дали ще ми върши работа ьа бебето след баня да го мажа с него или да си купя олио?
Аз купих млякото на Здраве.
Виж целия пост
# 93
Аз си мисля, че следродилна депресия няма да имам, защото май май в момента я карам, предродилна. Постоянното висене в къщи от 2 месеца насам вече ми опъва нервите до краен предел. От нямане какво да правя само за глупости си мисля. Днес след ЖК , която чаках с такова нетърпение съм 2 пъти по sad face. Не стига, че бебка продължава да върви дребничка за седмицата си - почти 36г.с. 2400гр. ами и главичката е със седмица назад, при положение, че последния път беше седмица напред.  #2gunfire Очаквах да чуя, че раждането ще е скоро, да се готвя, а то даже термина ми може да го изместят за по-късно.
Не знам за вас момичета, но аз нямам търпение да се свършва с тази бременност, явно факта, че ме хвана неподготвена си казва думата. Обожавам си бебето, но искам да се грижа за него с двете си ръце, а не посредством тялото ми и да не прехвърлям моите настроения на него, а те не са от най-позитивните.  Sad
Съжалявам, че ви помрънках в един толкова хубав период на бебевалеж , но имах нужда да си изкажа мъката.  bouquet
Виж целия пост
# 94
n_dimitrova89, изцяло те разбирам, и аз съм вкъщи от доста време, работа от вкъщи от Март, годишна отпуска и сега 45-дневния. Всички наоколо ходят по почивки и морета, а нас никой не ни кани, защото знае, че "не ставам" за пътуване... Да, но ние също ходихме, попътувахме доста, но не беше същото - през 20 минути търсех тоалетна, краката ми бяха като лапи и се чувствах адски тромава за дълги разходки. Отделно вечното внимаване за всяко нещо, за храна, за тежко, за поза, навеждане и хиляди други дреболии адски натоварва. Иска ми се вече да се свършва, защото ще ми бъде по-лесно да се грижа за бебето, когато е извън мен и ще имам по-добър контрол над нещата, които биха могли да му навредят. От тази гледна точка следродилната депресия бива изместена от предродилна такава. Надявам се след раждането да изпитам облекчение, а не паника и така да се размина с това шоково състояние. ММ се е погрижил да е на разположение поне месец - издействал си е да си вземе бащинството, а след него ако се наложи и останалите 2 седмици годишен отпуск, а след него застъпва свеки - ангажирала си е и тя 2 седмици, които да вземе, когато се наложи. Само се чудя дали няма да има обратен ефект цялото това стълпотворение на помощници - обикновено като ми е трудно предпочитам сама да се оправям, а не да ме виждат хленчеща и безпомощна. Ще видим.
Виж целия пост
# 95
Аз пък по-скоро се притеснявам да не се отдалечим с ММ. Вече 7 години сме си супер близки, решили сме, че бебето няма да го слагаме при нас на спалнята, каквото и да става, но като гледам други двойки и постоянно ми казват: "Сега така казваш,ама ще видиш!" Много успокояващо...
Виж целия пост
# 96
Здравейте Simple Smile
Няколко дена не съм отваряла форума и вие вече нова тема сте започнали... А колко бебенца има родени вече  Hug Честито на всички мами, да са ви живи и здрави дечицата и много да ви радват  bouquet
Аз вчера си взех всичките документи от доктора, вече съм в 45-дневния, а след седмица влизам в 9-тия. Ошашкала съм се много за раждането, не съм избрала и болница още Sad уж бях решила в окръжна, но там не пускат таткото да е с мен през цялото време, което ми е важно и пак се разколебах... А най ме е страх при кого ще попадна, не толкова, че боли - това съм го минавала и не беше страшно...
Иначе в събота заради странни бодежи ходих да ме прегледат - беба се е обърнала и главичката е фиксирана в таза, така че се готвя за нормално раждане Simple Smile
Виж целия пост
# 97
Мисля и аз да се включа по темата за следродилна депресия.И аз като повечето не бях подготвена -ревящо бебе,ставане през два часа,кърмене,колики,на ръце приспиване,въпросите защоооо ревее....Отделно нямаш време да се погледнеш в огледалото, а като се погледнеш ти се реве.Баткото беше ноември и нямаше как да излизам- гледах като луда през прозореца как животът си тече.Таткото много ми помагаше , но той учеше тогава и се разнообразяваше,откъсваше се и му се струваше странно ,когато бях нервна,сърдита,намръщена.Сега се надявам да не повторя същите грешки- надявам се и на по кротко бебе.Съветите от мен- с раждането на бебето не се изолирайте,не бъдете обсебени от бебето- водете и социален живот.Не отказвайте помощ от никой- това е безценно.Ако таткото е любвеобилен и показва чувствата си към вас ,ще ви даде крила и сила за поредната безсънна нощ.Пожелавам на всички спокойни  бебенца.

Виж целия пост
# 98
аз пък се наслаждавам на спокойствието, докато бебка още не се е родила и се надявам да си изкараме до термин, въпреки че ми тежи, особено нощно време, жегата и т.н. Но като знам с баткото какъв шок изживяхме с ММ - трудно го закърмих, недоспиване  ooooh! това задремване за 2 часа ме убиваше, постоянно треперим, правилно ли го къпем, пъпчето ... абе шок си ни беше.
Сега се надявам да ни е малко по-спокойно  Blush

за хълцането, от скоро започна да хълца, на мен ми е малко неприятно, ама кво да се прави.

обиколник ползвах с баткото, беше ми по-спокойно, че няма да си завре главица, крачета през решетките

почерпки и гостита няма да има, така или иначе тук такива неща не съществуват. А и моментът ми е прекалено интимен, за да го споделям с други хора. Вероятно ще приготвя само нещо, което бебка ще подари на баткото. Но все още го мисля какво да бъде newsm78 Бихте ли споделили вие дали и какво сте подготвили за по-големите дечица?
Виж целия пост
# 99
Аз незнам дали съм имала депресия с баткото, но определено не си мислете, че отвън ще е по-лесно отколкото сега, напротив  Mr. Green
Като се започне от недоспиването, болките от разни шевове, евентуални проблеми с кърменето (с баткото изобщо не успях да се насладим на лятото и разходки, защото седях по над 1 час да го кърмя на всяко хранене, а после по още 1/2 час да се цедя, съчетано с болките от това изтезание над гърдите ми, миене на шишета, помпи и тн), жълтеница, какъв цвят и консистенция е акото, дали е акал / пишкал достатъчно, дали наддава, колики или други причинители на непонятни ревове, усещането, че нищо не успяваш да свършиш, а може и да няма кой да го свърши вместо теб... И кой знае още какво  Laughing А нашите настроения ще им влияят още дъъъъълго време - ще се влияят от всяка наша емоция дори да си мислим, че сме я скрили  Rolling Eyes
Мм беше 2 седмици вкъщи и помагаше с нашето хранене, с къпането и с успокояването при колики, но после си се завърна интензивно на бачкане. И хич не е от най-чувствителните, романтични, съобразителни и тн... Пък и към 4-5 месец имаше няколко месеца с пътувания в чужбина по 4 дена от седмицата, а след едни случки с майка ми определено не ми беше комфортно да разчитам на нея. А живеем на 5 минути една от друга. Така си остана и до ден днешен - да, ползвам я за помощ, защото е наложително понякога, но ми е некомфортно и никога преди това не съм си представяла, че така ще се стекат нещата  Cry

А пък сега и с баткото в интензивен детски пубертет + ревност ще е много тегаво. И аз се чудя за подаръка. Има едно голямо лего, което купих преди време - виждал е кутията, но не сме го отваряли...  newsm78

Отчетох се и аз с притесненията...  Blush
Виж целия пост
# 100
И аз да се включа за следродилната депресия - опитах я в цялата и прелест, чак се плаша какво ме чака  сега, но хубавото е че минава. Просто се моля да "избутам" първата година , после лека по лека всичко се нарежда. Хубаво е да има кой да помага, баба, леля, татко , каквото има, аз нямам никого , а мъжа ми е работохолик - и този път депресията ми е в  кърпа вързана, дано баткото не  го отнесе  Confused
Виж целия пост
# 101
леле колко теми сте подхванали Simple Smile

следродилна депресия с първото дете имах 1 ден. Много е важно според мен да се излиза с бебето на разходки, макар и за по 1 час на ден. Да идват приятели за по малко да ви виждат и да сте усмихнати Simple Smile. Сега аз от февруари съм на домашен, почти леглови режим, нямам търпение да сложа бебетата в количката и навън. Кърмене, цедене, не ме интересува, все някак ще ги нагодя нещата, но разходката не си я давам за нищо на света. Къщата ми е разхвърляна от февруари насам, свикнах и не ми пука. Много по-важно е ние да сме спокойни. Но съм съгласна, че като са навън е по-трудно от сега, ама и по - гушкаво и сладко Simple Smile

за гостите на изписването - миналият път родителите ни и братята ни бяха само в къщи. Няма как. първо внуче и от двете страни. Но аз с бебето си отидох в спалнята, изкъпах се и си почивах. Свекървата и мъжа ми се бяха погрижили за всичко. Хапнаха набързо, пийнаха и си тръгнаха Simple Smile. Сега ще са първи момичета от мноооого време насам, та няма как най-близките да не дойдат в болницата и в нас. Но те са си в хола, ние в спалнята, никой не се натискаше тогава (надявам се и сега) да гушка бебето. след два три дена вече един по един идваха да се радват на бебока.

Подарък на баткото не сме купували. Той е купил за бебетата. Разчитам на това, че е голям, че има баби, дядовци, чичо и вуйчо наблизо, които ще му обръщат внимание ако стане напрегнато в нас. Ще видим, това с ревността не мога да го предвидя.

а аз до края на седмицата живот и здраве ще ви се похваля с две бебчета Simple Smile Simple Smile. Стигнах крайната дата и е въпрос на дни Simple Smile. Дано всичко мине наред, че си ме е шубе..
Виж целия пост
# 102
Айса леле наближил е големият ден ... стискам палци и ще видиш, че всичко ще е наред  Hug
За следродилната или каквато и да било депресия ... ами със сигурност ще я има но наистина разходките макар по 1 час навън, идването на приятели и споделянето на всичко което ни вълнува помага много! Не съм раждала но толкова си го чакахме това бебе, че от сега съм се наточила да го целувам и да му се радвам по цял ден ... в крайна сметка всичко минава и това са нашите рожби .... трябва да се мине през тези неща, но пък си заслужава нали Wink Недейте се настройва от сега че ще бъде много лошо ... може пък да се изненадаме приятно  Praynig   bouquet
Виж целия пост
# 103
Къщата ми е разхвърляна от февруари насам, свикнах и не ми пука....

 Joy И моята така, от близо 7 години  Whistling

За депресията, не се настройвайте че ще имате, защото изобщо не е задължително! Съгласна съм с всичко казано дотук като съвети, още повече, че имаме късмета да сме летни мами и ще можем да се насладим на много слънчеви дни. Както всички знаем слънцето ни зарежда с много положителни емоции и енергия. Габи се роди в края на ноември и точно след като ни изписаха така се скапа времето, че ща не ща поне 40 дни не излязохме от нас. Поне не бях сама, ММ и майка ми бяха окло мен, аз не съм от хората дето имат свръх амбиции да си вършат всичко от-до сами, така че всичко беше нормално.
НО освен външни фактори,  за следродилната (както и за други видове) депресия има голям принос химичният баланс на мозъка и стресът, на който са подложени телата ни. Едната причина е рязкото изчерпване на витаминозните депа след раждането и кърменето. Така че храненето или вземането на някакви добавки е от голямо значение и не е зле да се посъветваме с лекар как да си набавим необходимото за организма Simple Smile

Мен честно казано безсънието ме тревожи повече, направо не съм аз като не съм се наспала...много зла мога да стана, с Габи доста работих върху себе си, че да мога да се държа нормално като съм недоспала  Tired
Виж целия пост
# 104
Много съм радостна Grinningбебка си получи първия подарък от нашите кръсници и това е количка Grinning
Сглобих я и немога да и се нарадвам,а каката си нареди плюшени играчки вътре и ги бута Laughing Laughing Laughing.

За депресията и аз имах с каката.Много гадно,направо ужас.Но ММ се намеси на време и бързо излязах от нея.Иначе човек може да се побърка.Дано сега да ме пропусне. Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия