
Но бягството в такива случаи не е решението.

Не знам, сигурно не е лесно, ама скривайки се, проблемите не изчезват.
Срамува се, нямам съмнение, не само пред другите, а и пред собственото си семейство,
че ги постави в такова неловко положение.
За момент ми дожаля и за Суде на мен.
Няма лошо в това да искаш добър живот, да се стремиш към него.
Животът е и материален. С удобства и спокойствието донякъде което дават те.
Но и не бива това да се превръща в самоцел, както бе при Суде.
При нея вещите и предметите бяха изместили хората, при това най-близките й.
Не случайно казват....ако искаш да разбереш колко си богат, преброй нещата
които имаш без да си купил с пари.
Странно е, как Мира на тази възраст разбираше това, а майка й- не.
Беше забавила Суде и това, както бе забравила там от където бе тръгнала...
бедния краен квартал.
Част от обяснението й за този й стремеж- да бъде осигурено спокойствието на децата й,
да не преживеят нейното детство и те ми се сториха логични.
Но дали искрено вярваше в това и тя?
Или беше удобно оправдание за пред останалите, а и за пред нея самата?

Ама като котка е Суде, не пада по гръб.

Бързо се '"събра" и тръгна да "спасява" достойнството си.

Уви, по начина по който се бе измъкнала и от беднотията...
Никой не заслужава да заспива гладен, да живее в мизерия и безизходица. Но... И Яман е имал трудно и безрадостно детство. Селим също. Въпросът обаче е какво правиш, за да промениш съдбата си, как се бориш с това, което ти поднася живота. Всичко, което е постигнала Суде, се дължи на факта, че се е омъжила за богат мъж, а не на нейната воля, труд и упоритост. Затова и изпадна в такава паника, че в един миг може да загуби всичко. Тя не е готова да започне от нулата, да гради живота си отново, просто защото никога не го е правила.
,за която после съжали и се коригира.


Но... на някои никога не им стана добра, колкотоооо.....
еееми той явно е от по-съвършената половина на човечеството...