Aнн, много си добра! 
И трите ти стихчета са страхотни. Това за бабината къща много ме разчувства. Браво! 
Виж целия пост
И трите ти стихчета са страхотни. Това за бабината къща много ме разчувства. Браво! Лична поезия
- Публикувана: 16 юли 2015, 10:21 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2022, 02:16 ч.
# 31
26 юли 2015, 12:36 ч.
Анн, четох стихове и от блога ти. Страхотни са! Във всичките тях откривах себе си. Толкова много съм мислила за всичко това а ти си го написала в стихове. Уникално. Често не мога да намирам подходящите думи за да опиша много неща, но виждам, че ти си намерила израз на всичко. Поздравления! 
Виж целия пост
# 32
26 юли 2015, 12:44 ч.
Хубава тема.Поздравления, че сте се сетили.
Да споделя и аз едно от своите скромни творения:
Изумруден камък в нощта...
Ти разкъсваш душата ми!
Моят поглед е все към теб, очите ти са твоята магия.
А недостижима-любовта ти.
Хей, сърце, Господарю на моята нощ,
моя тъжна орисия, моя неосъществена любов,
блян мой, сълза моя и моя илюзия.
Повелителю на разбитото ми сърце, ти държиш душата ми в окови!
Разярен звяр е сърцето ми.
Морски вълни са мечтите ми.
Моят поглед желае утеха.
Хей, неразумно сърце, колко силна бе любовта ти?!
В езеро се превърнаха сълзите ми.!
Вечна зима белее в очите ти.
А сърцето твое мълчи.
Хей,красиви синева са твоите очи, които в лед сковават усмивката ми.
Ела и погледни в душата ми,парче по парче ще събирам мечтите си.
Моето сърце е твоя награда![/color]
Виж целия пост
Да споделя и аз едно от своите скромни творения:
Изумруден камък в нощта...
Ти разкъсваш душата ми!
Моят поглед е все към теб, очите ти са твоята магия.
А недостижима-любовта ти.
Хей, сърце, Господарю на моята нощ,
моя тъжна орисия, моя неосъществена любов,
блян мой, сълза моя и моя илюзия.
Повелителю на разбитото ми сърце, ти държиш душата ми в окови!
Разярен звяр е сърцето ми.
Морски вълни са мечтите ми.
Моят поглед желае утеха.
Хей, неразумно сърце, колко силна бе любовта ти?!
В езеро се превърнаха сълзите ми.!
Вечна зима белее в очите ти.
А сърцето твое мълчи.
Хей,красиви синева са твоите очи, които в лед сковават усмивката ми.
Ела и погледни в душата ми,парче по парче ще събирам мечтите си.
Моето сърце е твоя награда![/color]
# 33
26 юли 2015, 14:24 ч.
Разплака ме. Много е силно. Преживяно ли е? Това което кара човек да пише толкова красиво е винаги онова чувство в сърцето което блъска и кара ръката сама да пише като с магия. Браво, браво!
Да, моите са почти винаги преживяни.
Аннн, много ми харесаха и на мен!
А това го написах за един миг, изведнъж. Просто ей така, не знам откъде дойде, чак аз се изненадах. Че беше и първото за 2015 година
Мой несбъднат сън, мой нестихващ блян
моя тайна мечта и страдание.
Под дъжда навън сам стоя огрян
от луната, изпълнен с желание.
Мой неписан стих, мой жадуван грях
моя огнена диря в душата ми.
Със венец от бял, пухкав звезден прах
само с поглед мини през вратата ми.
Мой отчаян вик, мой безспирен път
мой копнеж от вълшебства и истини.
Над море от надежда, виж как върхът
ни зове по пътека от бисери.
Виж целия пост
Разплака ме. Много е силно. Преживяно ли е? Това което кара човек да пише толкова красиво е винаги онова чувство в сърцето което блъска и кара ръката сама да пише като с магия. Браво, браво!
Да, моите са почти винаги преживяни.
Аннн, много ми харесаха и на мен!
А това го написах за един миг, изведнъж. Просто ей така, не знам откъде дойде, чак аз се изненадах. Че беше и първото за 2015 година
Мой несбъднат сън, мой нестихващ блян
моя тайна мечта и страдание.
Под дъжда навън сам стоя огрян
от луната, изпълнен с желание.
Мой неписан стих, мой жадуван грях
моя огнена диря в душата ми.
Със венец от бял, пухкав звезден прах
само с поглед мини през вратата ми.
Мой отчаян вик, мой безспирен път
мой копнеж от вълшебства и истини.
Над море от надежда, виж как върхът
ни зове по пътека от бисери.
# 34
26 юли 2015, 22:30 ч.
Как сте днес в тази жега? 
Ето нещо лятно от мен!
Да бъда Лято, нека!
Да стъпвам по спокойна и тиха
морска пътека.
Прилив и отлив, от думи,
дихание и мечти.
Ела. Точно тук, до мен
седни.
Не ме търси с очи,
красотата се намира
в онези дълбоки и всеотдайни
души.
А, аз лято ще бъда, нека!
Ще вървя, ще летя -
бързо и полека.
И изгрев, и залез, ще бъда -
една морска пеперуда.
Виж целия пост
Ето нещо лятно от мен! Да бъда Лято, нека!
Да стъпвам по спокойна и тиха
морска пътека.
Прилив и отлив, от думи,
дихание и мечти.
Ела. Точно тук, до мен
седни.
Не ме търси с очи,
красотата се намира
в онези дълбоки и всеотдайни
души.
А, аз лято ще бъда, нека!
Ще вървя, ще летя -
бързо и полека.
И изгрев, и залез, ще бъда -
една морска пеперуда.
# 35
27 юли 2015, 10:04 ч.
Здравейте!
Много хубава тема!
Всичко, което прочетох до тук е направо страхотно. Оставя те без думи...
Ще споделя и нещо мое с вас, дано да ви хареса.
Имам нужда
Имам нужда
да поплача на нечие рамо,
да чувствам прегръдката на нечии ръце,
целувката на нечии устни.
Имам нужда
да бъда обичана,
от някой, който дарява любов,
да споделям болката си с някого,
да има с кого да решавам проблемите си.
Имам нужда
да обичам страстно нечия душа,
да чувствам ритъма на нечие сърце,
да позная любовта...
Това е първият ми опит - .03.1995 г.
Самота
Нощ е...
Тишина...
Кой ли се надява още
да свърши тази тъмнина?
Едно момиче тихо плаче,
горчиви сълзи то излива,
опитва мъката си да изплаче,
за него прекалено тя парлива.
То знае, че дори да стане светло,
самичко ще прекара пак деня.
И все пак е по-приветливо,
защото светлината притъпява болката.
Плаче то за злата си съдба,
която само мъки му е отредила
и го е обрекла тя на самота...
Дали така се чувства по-щастлива?
Но какво ли може да направи
за тази зла съдба,
освен да се изправи
с гордо вдигната глава?
25.08.1995 г.
Виж целия пост
Много хубава тема!
Всичко, което прочетох до тук е направо страхотно. Оставя те без думи...
Ще споделя и нещо мое с вас, дано да ви хареса.
Имам нужда
Имам нужда
да поплача на нечие рамо,
да чувствам прегръдката на нечии ръце,
целувката на нечии устни.
Имам нужда
да бъда обичана,
от някой, който дарява любов,
да споделям болката си с някого,
да има с кого да решавам проблемите си.
Имам нужда
да обичам страстно нечия душа,
да чувствам ритъма на нечие сърце,
да позная любовта...
Това е първият ми опит - .03.1995 г.
Самота
Нощ е...
Тишина...
Кой ли се надява още
да свърши тази тъмнина?
Едно момиче тихо плаче,
горчиви сълзи то излива,
опитва мъката си да изплаче,
за него прекалено тя парлива.
То знае, че дори да стане светло,
самичко ще прекара пак деня.
И все пак е по-приветливо,
защото светлината притъпява болката.
Плаче то за злата си съдба,
която само мъки му е отредила
и го е обрекла тя на самота...
Дали така се чувства по-щастлива?
Но какво ли може да направи
за тази зла съдба,
освен да се изправи
с гордо вдигната глава?
25.08.1995 г.
# 36
27 юли 2015, 11:41 ч.
Много се радвам че все повече хора се включват и споделят стихове. Браво и на новодошлите страхотни сте! Ето и още едно мое от 2008г.
Самотната цигулка
Ти знаеш ли историята за самотната цигулка
на която и изгубили лъка
и дълго тя не можела да свири
и изгнила бавно в пепелта
Сега и аз съм като таз цигулка,
потънала без теб във самота,
без твоята нежна милувка,
без твоята топла ръка.
Прокрадва се тъжна песен
свила се тихо в нощта
и отеква като късна есен
забравена в моята душа
Как лесно от мен се отрече,
ах колко тежко е да съм сама
забравена от всички вече
като стара самота цигулка.
Виж целия пост
Самотната цигулка
Ти знаеш ли историята за самотната цигулка
на която и изгубили лъка
и дълго тя не можела да свири
и изгнила бавно в пепелта
Сега и аз съм като таз цигулка,
потънала без теб във самота,
без твоята нежна милувка,
без твоята топла ръка.
Прокрадва се тъжна песен
свила се тихо в нощта
и отеква като късна есен
забравена в моята душа
Как лесно от мен се отрече,
ах колко тежко е да съм сама
забравена от всички вече
като стара самота цигулка.
# 37
27 юли 2015, 13:21 ч.
Чета ви с наслада и благоговение!
Аз имам блог, но там има не само стихове, ами и различни неща в проза.
* * *
В прозореца запрашен танцуват заслепени
прашинките на дъхавото лято
Гердан от мисли натежава на врата ми
а спомени се разпиляват.
В ръцете ми роса се рони
от грозда свеж и натежал от зрялост,
готов да стане вино.
Под пръстите ми сякаш се разтваря
и носи спомен - за лозя.
Докосвам го си иглата - не пищи,
готов е значи да приеме
съдбата си - мънисто от гердан
със летни спомени.
... И дъхав аромат изпълни стаята - на тежко зряло вино.
Виж целия пост
Аз имам блог, но там има не само стихове, ами и различни неща в проза.
* * *
В прозореца запрашен танцуват заслепени
прашинките на дъхавото лято
Гердан от мисли натежава на врата ми
а спомени се разпиляват.
В ръцете ми роса се рони
от грозда свеж и натежал от зрялост,
готов да стане вино.
Под пръстите ми сякаш се разтваря
и носи спомен - за лозя.
Докосвам го си иглата - не пищи,
готов е значи да приеме
съдбата си - мънисто от гердан
със летни спомени.
... И дъхав аромат изпълни стаята - на тежко зряло вино.
# 38
27 юли 2015, 15:17 ч.
ЛИПСА
Навън вали.
И от очите ми вали...
Дъжд, дъжд, дъжд
и ... влага ...
Така те чаках!
Така копнях за теб.
Но леглото още празно е...
Няма те до мен и тази нощ.
Мъглата този път ни раздели!
До възглавницата моя спи една главица,
отпусната, добра и нежна, и много доверчива.
Обичам те.
Ела си скоро!
София
03.12.2010
П.П. Посветено на ММ, който тогава пътуваше от чужбина. Но полетът му се отложи заради мъгла. Така се бях приготвила за него, имам чувството, че изкарах една от най-самотните нощи в живота си.
Виж целия пост
Навън вали.
И от очите ми вали...
Дъжд, дъжд, дъжд
и ... влага ...
Така те чаках!
Така копнях за теб.
Но леглото още празно е...
Няма те до мен и тази нощ.
Мъглата този път ни раздели!
До възглавницата моя спи една главица,
отпусната, добра и нежна, и много доверчива.
Обичам те.
Ела си скоро!
София
03.12.2010
П.П. Посветено на ММ, който тогава пътуваше от чужбина. Но полетът му се отложи заради мъгла. Така се бях приготвила за него, имам чувството, че изкарах една от най-самотните нощи в живота си.
# 39
27 юли 2015, 15:38 ч.
ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ
Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!
Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...
Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...
Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.
Толкова малко е ... и толкова много във същност!
Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...
Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.
Съдба. Орисия. Така ни било писано?!
Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.
Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!
Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха...
/пак аз, началото на тази година/
Виж целия пост
Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!
Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...
Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...
Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.
Толкова малко е ... и толкова много във същност!
Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...
Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.
Съдба. Орисия. Така ни било писано?!
Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.
Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!
Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха...
/пак аз, началото на тази година/
# 40
27 юли 2015, 23:01 ч.
Прекрасно е да има толкова талантливи хора и хубави думи на едно място. Поздравления!
Виж целия пост
# 41
28 юли 2015, 11:15 ч.
В очите твои-като в огледало отразяват се различни светове.
И като в тях погледна аз потъвам цяла и нещо диво ме зове.
С тези синева опияняваш и разпиляваш всичките мечти,
те сякаш са родени да раняват,пожар в душата ми гори.
А твоите очи стремглаво,бясно във скреж сковават моите мечти.
Не виждаш ли? Това е тъй ужасно,поне за миг ме пощади.
Ти-пламък страшен и жесток запали-в него аз ще изгоря.
В моите очи горят пожари, а в твоите е ледена тъма.
Виж целия пост
И като в тях погледна аз потъвам цяла и нещо диво ме зове.
С тези синева опияняваш и разпиляваш всичките мечти,
те сякаш са родени да раняват,пожар в душата ми гори.
А твоите очи стремглаво,бясно във скреж сковават моите мечти.
Не виждаш ли? Това е тъй ужасно,поне за миг ме пощади.
Ти-пламък страшен и жесток запали-в него аз ще изгоря.
В моите очи горят пожари, а в твоите е ледена тъма.
# 42
28 юли 2015, 12:23 ч.
Улауууу!!! Браво! :*
Виж целия пост
В очите твои-като в огледало отразяват се различни светове.
И като в тях погледна аз потъвам цяла и нещо диво ме зове.
С тези синева опияняваш и разпиляваш всичките мечти,
те сякаш са родени да раняват,пожар в душата ми гори.
А твоите очи стремглаво,бясно във скреж сковават моите мечти.
Не виждаш ли? Това е тъй ужасно,поне за миг ме пощади.
Ти-пламък страшен и жесток запали-в него аз ще изгоря.
В моите очи горят пожари, а в твоите е ледена тъма.
И като в тях погледна аз потъвам цяла и нещо диво ме зове.
С тези синева опияняваш и разпиляваш всичките мечти,
те сякаш са родени да раняват,пожар в душата ми гори.
А твоите очи стремглаво,бясно във скреж сковават моите мечти.
Не виждаш ли? Това е тъй ужасно,поне за миг ме пощади.
Ти-пламък страшен и жесток запали-в него аз ще изгоря.
В моите очи горят пожари, а в твоите е ледена тъма.
Улауууу!!! Браво!
:* 
# 44
28 юли 2015, 14:43 ч.
За приятелите във живота
Приятелите се менят,
годините отлитат неусетно.
И само споменат поддържа ни духът,
споменът за нещо светло.
Недей тъгува за преди,
миналото няма да се върне.
И само хубавото запази
за на пред то със добро ще ти отвърне.
Защо тормозиш се с това,
че някой от живота ти си тръгва
Какво ще промениш сега,
защо сърцето ти изтръгва.
Трудно е да преминаваш периода,
и да пуснеш нечия ръка,
но пред тебе има други хора
и те са част от нашата съдба.
Понякога за да се срещнеш с някой
Със други трябва да се разделиш
Това баланс е, не отплата
Със приятелство не може да платиш.
Виж целия пост
Приятелите се менят,
годините отлитат неусетно.
И само споменат поддържа ни духът,
споменът за нещо светло.
Недей тъгува за преди,
миналото няма да се върне.
И само хубавото запази
за на пред то със добро ще ти отвърне.
Защо тормозиш се с това,
че някой от живота ти си тръгва
Какво ще промениш сега,
защо сърцето ти изтръгва.
Трудно е да преминаваш периода,
и да пуснеш нечия ръка,
но пред тебе има други хора
и те са част от нашата съдба.
Понякога за да се срещнеш с някой
Със други трябва да се разделиш
Това баланс е, не отплата
Със приятелство не може да платиш.
Препоръчани теми