Броих часовете до началото на уикенда, ще отскочим с Милото до "Вятърни мелници"-хидропаркът в Горна Малина. Тази година няма да излизам в отпуск и с нетърпение очаквах да се потопя в басейните, да почета книжка сред природата (Лиляна, още не съм приключил с "Пеперудата") : 
и да събирам енергия за новата седмица.
Още на входа охраната ни каза да си оставим бутилката с вода в колата, защото било забранено внасянето на храни и напитки. Нормално, помислих си аз, докато чаках Милото да се върне без водата.Тези, които бяха около нас и чуха за забраната, скриха бутилките в чантите си и успяха да минат безпроблемно портала. Една жена извади 2 шишета, които не се виждаха преди това, показа ги и помоли да бъде допусната с тях, защото е на диета и е сигурна, че тук не предлагат такива отвари.Отказаха й.
Обядвахме в ресторанта и ми направи впечатление високото ниво на обслужване от всички четирима сервитьори, които идваха на нашата маса. После реших да посетя кислородния бар, за да подишам чист кислород. Не съм виждала подобно съоръжение и помолих бармана да ми обясни. "Мми избирате си едно от тези шишенца и вдишвате." Всяко от тях беше с различен аромат и помолих за повече инфо за въздействието им. Не получих адекватен отговор, а присмешка с " ми то има картинки на всяка бутилка". Дадоха ми използван накрайник да си сложа в ноздрите, кавам, че не го е отворил пред мен, пък той "ама, как, току що го отворих". Помолих да отвори нов и видях разликата. В този момент пощурях, как е възможно да работят на принципа " ако мине номерът"! Този накрайник влиза в ноздрите и сега аз съм сополива, ами ако на следващия дадат моя накрайник...
Твърдо решена да забравя всичко на мига, защото сега ще релаксирам с чист кислород, завъртях бутона на устройството и изведнъж под налягане, мозъкът ми се изпълни с течност. Свалих веднага всичко, а барманчетата се хилят и " ако усилите до край, ще потече течност, няма да е въздух." Тръгнах да търся Управител и питам охраната за такъв, не знаел.
Намерих жена, която твърдеше, че е Управител, помолих я да излезем от хотела, за да не ни чуят другите клиенти. Голяма съм шматка, проявих някакво чувство за такт. Направих услуга и на охраната, върнах се при него и му обясних къде да намери Управителката, ако му потрябва, а той" ей, с гюрюлтия дойдохте и така ще си отидете"
Тогава ми идвше да му ударя два шамара, но само го попитах" що гюрюлтия, щото не си скрихме водата като другите и я върнахме в колата?".
Та Управителката се извини и каза, че ще ни върне парите за кислородния бар и го направи.
И сега идвам на основната мисъл. Как е възможно да инвестираш милиони, а персоналът ти да пилее труда и парите ти? Защо служителите ( не всички, и не само тук) си позволяват да влизат в пререкания с клиентите? И може би най-важното-дали ще дойде момент, в който ние българите ще предлагаме навсякъде обслужване на много високо ниво?
Виж целия пост
и да събирам енергия за новата седмица.Още на входа охраната ни каза да си оставим бутилката с вода в колата, защото било забранено внасянето на храни и напитки. Нормално, помислих си аз, докато чаках Милото да се върне без водата.Тези, които бяха около нас и чуха за забраната, скриха бутилките в чантите си и успяха да минат безпроблемно портала. Една жена извади 2 шишета, които не се виждаха преди това, показа ги и помоли да бъде допусната с тях, защото е на диета и е сигурна, че тук не предлагат такива отвари.Отказаха й.
Обядвахме в ресторанта и ми направи впечатление високото ниво на обслужване от всички четирима сервитьори, които идваха на нашата маса. После реших да посетя кислородния бар, за да подишам чист кислород. Не съм виждала подобно съоръжение и помолих бармана да ми обясни. "Мми избирате си едно от тези шишенца и вдишвате." Всяко от тях беше с различен аромат и помолих за повече инфо за въздействието им. Не получих адекватен отговор, а присмешка с " ми то има картинки на всяка бутилка". Дадоха ми използван накрайник да си сложа в ноздрите, кавам, че не го е отворил пред мен, пък той "ама, как, току що го отворих". Помолих да отвори нов и видях разликата. В този момент пощурях, как е възможно да работят на принципа " ако мине номерът"! Този накрайник влиза в ноздрите и сега аз съм сополива, ами ако на следващия дадат моя накрайник...
Твърдо решена да забравя всичко на мига, защото сега ще релаксирам с чист кислород, завъртях бутона на устройството и изведнъж под налягане, мозъкът ми се изпълни с течност. Свалих веднага всичко, а барманчетата се хилят и " ако усилите до край, ще потече течност, няма да е въздух." Тръгнах да търся Управител и питам охраната за такъв, не знаел.
Намерих жена, която твърдеше, че е Управител, помолих я да излезем от хотела, за да не ни чуят другите клиенти. Голяма съм шматка, проявих някакво чувство за такт. Направих услуга и на охраната, върнах се при него и му обясних къде да намери Управителката, ако му потрябва, а той" ей, с гюрюлтия дойдохте и така ще си отидете"
Тогава ми идвше да му ударя два шамара, но само го попитах" що гюрюлтия, щото не си скрихме водата като другите и я върнахме в колата?".
Та Управителката се извини и каза, че ще ни върне парите за кислородния бар и го направи.
И сега идвам на основната мисъл. Как е възможно да инвестираш милиони, а персоналът ти да пилее труда и парите ти? Защо служителите ( не всички, и не само тук) си позволяват да влизат в пререкания с клиентите? И може би най-важното-дали ще дойде момент, в който ние българите ще предлагаме навсякъде обслужване на много високо ниво?
