Тичане по плажа и усмивка - Февруарчето е на почивка - Тема 15

Бизи, много ти благодаря, честно казано не бях мислила за този вариант. А е удобен, поне за мен, свекърва ми много ми помага като стерилизира такива бурканчета, но на мен тази опция определено ми е по-бавничка, та ще видя с фризера какво ще правя. Много добре си нацелила частта с мястото, определено никога нямаме такова. 

Ми то щото и у нас е така - като имам домашно отгледани сезонни зеленчуци и плодове в повече, искам да сложа във фризера и като отворя да потърся местенце, все месарлаци  пууу, аман, то и те са кои домашно отгледани от нашите кои пак домашни , но закупени от доверен източник, ама .... месо. Не ядем толкова много и се застоява във фризера. Ама успях да замразя малко тиквички, че мъника ги харесва

аз така се чудя как да пробутам на мойто диване пресни боровинки, ама не ги ще. Супер са полезни. Та сега си мисля да си търся домашно сладко от боровинки, поне така видях че го яде.

Ние още си перем нещата сортирано, но винаги сме го правили. Още ползваме и Тео бебе защото съм много доволна, но и с Ариел се перем понякога. Баба му се занимава с гладенето, че просто не успявам аз.
Плодовете ги ядем на пюре, но не ги отказва напоследък. Сокове така и не пропи, иска си водичката.
Бизи Записвам си твоите методи.
Ние днес се разхождахме с крачета.

Гери, мама ми направи "сладко" от ягоди с пектин. Без да слага захар, а пектинът го желира. Ако искаш да питам.

Копче да ако не ти представлява проблем, ще ми е от полза.
Ти ме замисли сега дали може да се прави със стевия или ксилитол, те нали уж са по полезни.

Здравейте, завиждам ви за достъпа до хубави, сезонни плодове. Тук това е голям проблем, да не говорим, че някоя по-читава праскова е 50 пенса, круша-1 лира, кило череши-около 10 лира   И пак едва-едва стават за ядене. За сметка на това тава от 15 донъта (така ли се казват тези понички?)-2 лири. Както и да е, още малко сме  тук и си се прибираме на ваканция в България и от там към Германия.
За дрехите и аз пълна цяла детска пералня от воле-на ден я преобличам поне 2 пъти, защото много обича да пие и плюе вода-10 секунди невнимание и е мокра до памперса. И всичко гладя-нейно, наше, не че ми е любимо занимание, но обичам да е "спретната".
Личи ли си вече, че пиша от компютъра с тези нетипични за мен излияния? Друг беше поводът за поста, а именно възпитанието. Исках да ви споделя едно нещо, което сама съм си измислила и съм доволна от резултата и други, които не са ми минавали през ума, но звучат много логично и определено ще ги приложа.
Първо за измисления от мен подход към даването, искането. Интересното и ново за мен нещо го прочетох наскоро в книга.

Добро утро,
Ана и аз четох онзи ден статия, че прекалено строгото възпитание води до деца с комплекси. Не било хубаво постоянно да им се казва какво да правят и да се престараваме във възпитанието за да са перфектни, защото това даже не било нали добре за бъдещото им изграждане като човек. Децата които израствали с повече свобода имали по добро самочувствие и вяра в себе си след това. Не знам дали се изказах правилно, но дано сте ме разбрали. Като цяло допълвам втората точка на АНА .

Аз честно казано съм предприела малко следната тактика- не помагам вече в почти нищо на Влади. Като идем в градинката гледам да си седна от страни и го наблюдавам да не смота нали някое дете, че нали сме побойници. Но не му вися постоянно на главата. Та да видиш как започна сам да си се качва по пързалката, да си се спуска и тн. Даже като удари някое дете и ме поглежда , скарвам му се и представа. Е налага се и да се дигна, но като цяло съм доволна че ме слуша вече.
Вчера една приятелка беше с мен и ма побърка. Само ми подскача като луда, да не паднел, да не това, да не онова. Викам - я се спри, нека пада, какво толкова ще стане. Щях да я вържа по едно време  . Тя има дете и нейната е като в саксия гледана , сега разбирам защо. Ама тя е момиче, а мойто е момче - трябва да се учи да се оправя сам, да се пази и отбранява.

Хубав ден от мен 

Добро утро и от мен!

Ана, Гери, напълно съм съгласна със споделеното от вас! Понякога наистина е трудно да избегнеш неподходящи думи или пък повишен тон, но като цяло теорията е съвсем логична, а и на практика се вижда. Ана, подкрепям изцяло и твоя първи скрит текст (сякаш сме се наговаряли да експериментираме  ). Да си призная, в повечето случаи наистина директно дърпам нещата от ръцете на детето, но естеството на "нещото" просто го изисква (нож примерно). Обаче явно другият подход прави силно впечатление, защото Рали много бързо се научи да ми дава неща, точно както Ана е описала. Да ви разкажа нещо в този ред на мисли.
Та така, голяма работа са децата и съм съгласна, че съвсем малко е нужно от нас да им помогнем, но да е в правилната посока.
Хубав ден!

Привет!;)
Ана.ана, много ме радват постовете ти, вдъхновяват... Пиши по-често.
Книги спрях да чета и се заканих да не го правя, защото се дразня, че само аз го правя и като обясня ме гледат като натровени. Свеки и родата имам предвид. Казах им това за "лошото" дете и "лошата" постъпка, ама все едно на вятъра говоря... Така е с всичко останало до този момент - кърмене, захранване, а интересното тепърва предстои. Радвам се, че обсъждаме възпитание и интересни подходи... Бих се навила да прочета нещо, ако наистина горещо ми се препоръча. Та така... Добре е поне, че с ММ сме почти винаги на едно мнение за отглеждането на детето, а когато се разминаваме - изслушваме се и вземаме решение заедно.
Гери, не мога като теб, защото при нас площадките се броят на пръстите на едната ръка и са смесени. Децата са от 0+ до 18 годишни... Последните пият бира и люпят семки, ама нали... И като цяло по-големите или са агресивни, или не се съобразяват с по-малките. Няма да ви казвам какви разговори провеждам... И ако не съм близо до нея, ще е страшно. То и така се прибира всеки ден с разбити колена.
Сахасрара, работят им компютърчетата. Всеки ден научават и правят нещо ново, с което да ни изненадват и радват. Сега се кефя, че думата "да" влезна в речника.

А, и мама Нели няма ли да влезне да почерпи? Честит рожден ден!

Фрауст да имам щастието да имам хубава градинка тук. Ние сме комплекс от затворен тип и се чисти и поддържа постоянно, което е супер защото моя се събува и шляпа бос цяла вечер. Децата също са смесени, но са от о до 6-7г и си ги познавам всичките. От време на време има пришълци, но не се застояват, че например моя не знам как ги разпознава и веднага однасят по някоя лопатка. А виж тук познатите му не ги бие така  . Има особено няколко грам не ги закача. А на някой много се радва , ама неговото галено е едно такова грубо, но вече поне научих кога иска да гали, макар да шляпа и кога налага нарочно  .

Мен пък много ми е приятно, че четете книги и да споделяте тук. Аз грам не намирам време за това. Фърча като линейка по цял ден и няма шанс да чета книги. Ако ми изпадне някоя статия чета и това е.
Та четете и споделяйте ако може , много ще съм ви благодарна 

Споделям мнението на Ана. Според мен най-ценното, което можем да дадем на децата е близост, любов, разбиране и щипка правилно поведение. Важно условие да се поставяме на тяхно място и се старая да го правя. Когато искам да е до мен клякам до него за да ме приеме за равна. Също опитвам да взема нещо с говорене, но често се случва да изкопча нещото защото знае, че няма да му го дам така или иначе. Знае, че лаптопа е забранен. Бяга към него и даже се смее и тропа с крака като поиска да натиска клавиатурата. Аз постепенно го затварям и като щракне и почва да плаче. Принудих се да го включвам само докато спи дълбоко. Плаче и при затворена врата и там нямам избор освен да обяснявам и разсейвам. Давам му и свобода. Котките са навън вече месеци и всичко се опразни за да опознава. Кефи се, но така падна от стълбите за един миг от 4-5 стъпала височина и половината лице се наду. Мазах с арника и има само 3 натъртени места около веждата. Грешката беше моя, но той по тези стъпала е нон стоп. Често ме дебне без мен да ги бори, което е притеснително.
Вече съм абсолютно убедена, че всичко разбират. Като кажа качи се на леглото се качва, хайде на разходка чука по вратата, пий вода пие вода.
Четох че на 18 месеца трябва да се крият неща за да ги намират, както и да играят с балончета. Последното е голяма забава.
Виждам и че колкото повече се държа с него като голям човек, толкова повече се чувства добре. Вчера на разходката духаше и се върнахме по негово желание и после тръгнахме по негов си път пак на разходка. Искам да кажа, че трябва да се поощряват желанията на децата, да изживяват игрите като деца, лудориите като тинейджъри за да стигнат сами своето порастване като пълноценни възрастни защото на работа и в живота имам много примери за обратното.

Феичка, благодаря за идеята за игра с криене на неща!    Ей сега я почвам, че се вдъхнових
За четенето (малко по встрани от нашата тема де) да ви споделя какво научих на мини академията.
Фрау, не се впечатлявай на другите, според мен, най-важното е, че вие с ТМ сте единодушни. Моето мнение е, че вие двамата сте авторитетите за детето, така че си свиркай. 

Съгласна съм с казаното от Гери по повод комплексите, със сигурност всички имаме подходящите примери около нас. Аз самата винаги съм била оставяна да взимам решенията сама. Най-яркият ми спомен беше с кандидатстването след 7ми клас. Майка ми нито ме записа на частни уроци, нито ми даде съвет къде да кандидатствам. Тогава много бях ядосана, защото другите деца ходеха с родителите си да попълват заявлението и да са сигурни, че детето няма да обърка подредбата на желанията, а аз сама с една приятелка там умуваме. Изглеждаше ми все едно е незаинтересована, никакъв акъл не ми даде, дори като я питах. Е, в крайна сметка нищо не объркахме и "влезнахме"и двете в най-желаната паралелка в цялата област. Мога само да се възхищавам на родителите си за проницателността и мъдростта, без наличието на книги, статии, интернет. Надявам се и аз да бъда поне наполовина толкова добър родител