Горе-долу вече се усещам как вървят нещата след първата IQS процедура. В събота заедно с бирата се изкуших и запалих цигара, вкусът и мирисът ми се сториха ужасни, загасих я и това беше. Не мога да кажа чак, че не ми се пуши, защото си имам рутината сутрин като стана с кафенцето, вечер на масата и т.н. Но наистина като не пуша не ми се отразява емоционално, да бъда изнервен, да тъпча на едно място или пък да ям все едно имам три стомаха. Още не съм сигурен кога да направя следващата процедура, но и със сигурност няма да злоупотребявам и да запаля отново. Наистина чувството от първото вдишване на дима в събота вечер беше ужасно и се надявам, че ще мога да преживея и цялата рутина около този свещен ритуал - пушене. При следващата процедура ще се опитам да запазя час и за клиничния психолог по този проблем.
Изводът: функционирам добре и не се изнервям (много) от липсата на цигари. Щом и колегите ме търпят и не усещат разлика, на добре вървят нещата
dano da se poluchi !!!
Преди година и половина реших да направя втори опит... и този път успях! Завинаги! Сега се чувствам като непушач, сякаш никога не съм палила. Не се съблазнявам, не ми се пуши, не се и сещам за цигара! Ужасно ми е странно да виждам цигари и да гледам как хората пушат около мен. Да, трудно е първите месеци. Най-тежко е, ако разсъждаваш, че се лишаваш от страхотно удоволствие, което НИКОГА повече няма да изпиташ. Напротив, през цялото време си казвах - ще пуша, но не сега, не до час, не днес, не тази седмица, не този месец... После си повтарях - но щом не пуших толкова време, защо да паля сега. И така, стъпка по стъпка, започваш да свикваш и да не се изкушаваш. Знаете клишето, че времето лекува всичко. Съвсем валидно е и в този случай. И накрая това, в което съм напълно убедена - щом аз ги отказах, всеки може.

съм непушач. Не вярвах, че ще стане, но уви. Толко бях недоверчив, че не мога да повярвам още на резултата. След края на отпуската с нови сили напред, по-малко вредни навици и преливащ от ентусиазъм.