
.
. 
Абсолютно!
Няма какво да се добави, освен може би, че след време вече цигарата не ти е нужна ни в стрес, ни в скука, просто никога...
Дори да се появи желание след време, то е съвсем различно от това, което изпитваш сега. Усещането е по-скоро като носталгия по нещо минало, което ти е доставяло удоволствие. Игрички на мозъка. Защото всичко е главата и настройката там е най-важното нещо в отказването на цигарите.

Това усещане се размива след време, затова щом се съвзех малко, ги захвърлих и явно двете години непушене си казаха думата, защото не ми беше ЧАК толкова трудно. Но постоянно сънувам, че пуша.... Приятелите ми се смеят (сега осъзнавам че само пушачите
), но мен не ме е срам. След като осъзнах каква свобода е да си непушач, никога няма да се примиря с тази наркомания. Все пак по-добре е да се бориш, дори и да се проваляш, отколкото да си роб.Препоръчани теми