Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 11

Аз съм с колики. По-точно бебето е с колики, но все тая, затова отсъствам. Два дни и правя 11 месеца.

1 година! 1 годинаааааа!!!! 
Вчера се навърши една година от раздялата с порока!
Момичета адски съм щастлива, доволна, горда!  Чак не ми се вярва, че успях. Кога мина не усетих, толкова бързо се изтъркаляха месеците!
Чувствам се страхотно - няма главоболия, сутрешно кашляне, тежест в гърдите - нищо. Кожата ми на лицето светна, зъбите се избелиха и не мириша на циганка. 
Най-хубавото всъщност е, че не се чувствам зависима. Нямам необходимост, не мисля купих ли си цигари, имам ли запалка и т.н.
Ако някой ми беше казал преди време нямаше да повярвам.
И на вас ви благодаря, защото без ваша помощ нямаше да успея.  Темата толкова много ми помогна да пренастроя мисленето си и отношението си към цигарите. Личния пример на момичетата, съветите, историите - всичко. Радвам се, че ви има и че споделям успеха си с вас!

Estlar, ти си месец след мен. Ще те очаквам другия месец да се похвалиш.

Мария  честита година
Заслугата си е изцяло твоя да откажеш цигарите, а тук в темата само те подкреяхме в решението...
Estlar как си върви времето... помня като влезе в темата решана да откажеш цигарите... Ти си гледай бебчо... краси2 по-скоро питаше за нови попълнения и за последните, които се включиха в темата. И на мен ми направи впечатление, че скоро не е писано...

Дами, здравейте,

знам, че при вас ще намеря адекватна помощ и съвет. Пуша от 19 години, в момента съм на 39 г. Половин живот съм била щастлив непушач и половин живот нещастен пушач. Пуша по кутия и половина на ден.
Преди година и половина се наложи да спра да ям сладко и тестено, както и всякакви боклуци. Направих го от раз, не съм страдала, вече изобщо не го мисля. Започнах и да тренирам - за година и половина свалих почти 40 кг. До тук добре. Остана ми само да махна цигарите и да стана наистина един нов, щастлив човек. Чувствам се готова, наистина. Болят ме гърдите, кашлям....грозна картинка.

По-сериозният проблем е с мъжа ми. Пуши много - по 3-4 кутии на ден. Вечер като се прибере и веднага пускам абсорбатора. Пали една след друга, постоянно го виждам как гаси едната цигара и веднага посяга към другата. Да не говорим, че редовно в пепелника горят по 2 цигари  Говорила съм много, отговорът е - виж се, не си вадиш цигарата, на мен ще даваш акъл.
По принцип е прав. Веднъж не пуших 4 дни, не страдах кой знае колко. Лошото е, че като се прибере вечер и почне да ги пали една през друга.....та 4 дни издържах тогава. Сигурна съм, че ако и той спре да пуши или поне не го прави в мое присъствие сега съвсем няма да имам проблеми.

Днес той има рожден ден. Мисля да му подаря терапия по метода на Алън Кар, надявам се да отиде  Ако терапията не подейства или няма желание да спира цигарите твърдо ще му кажа, че няма да пуши в къщи. Да излиза на балкона, ако иска.

Моля, пожелайте ми успех. Дайте съвети какъв да е подходът ми спрямо него. Датата на терапията е 05.12. Оттогава аз ще съм бивш пушач, дано и той успее 

Мaрия, честита 1 година! 
Звучиш чудесно! 

ЕваНиколова, мъжът ми ги отказа 14 г. преди мен. Тогава не съм се замисляла, навсякъде се пушеше, живеехме и с други пушачи, въобще голямо димене падаше. Но той ми даде пример как човек взема решението за себе си и не се влияе от никого. Спря ги от раз. Така и не се оплака, че някой му пречи или му се пуши.
Във вашия случай, не знам имате ли дете, но все пак вече живеем в други времена и доста пушачи излязоха по терасите... И аз така пушех последните години като пушач, не е страшно, а и в крайна сметка хубаво си бях решила да пуша, но защо да принуждавам и детето и мъжът ми да го дишат?
Дано мъжът ти осъзнае, че всеки сам решава за себе си. Пасивното пушене също е пушене...

Успех! Не е страшно 

Ужасно е да пушиш цигара след цигара  Дано мъжът ти се осъзнае 

ЕваНиколова, здравей и добре дошла в темата! И аз като Човечето смятам, че човек не вземе ли сам решението да спре никой не може да му повлияе. Това от собствен опит го казвам. Мъжа ми е пушач, не го карам да ги спира, нито му мърморя - безсмислено е. Докато не реши и не пожелае той самия няма да стане.
Виж, за пушенето в къщи – не одобрявам. У дома никога не се е пушело вътре, излизахме на терасата. Дори за гости не правя изключение, нито преди докато пушех, нито сега. Не позволявам децата ми да са пасивни пушачи. А и миризмата се пропива навсякъде – в мека мебел, пердета, щори. Колкото и да се проветрява къщата на пушач винаги мирише.
Въпреки това дано да отиде на курса, може пък да му повлияе. На мен книгата на Кар ми помогна да видя проблема от друг ъгъл, промени мисленето ми. Така, че не пречи да опиташ. 

Честита годинка малко със закъснение! Толкова се радвам за теб,защото когато аз ги отказвах ти малко след това пропушии недоумявах защо...след толкова минали дни...но виж как тогава не е бил момента ,а малко след това!Оттук насетне повярвай вече не ти идва на ума за цигара-все една никога не си пушила!Още веднъж поздравления!

Браво на всички и на мен ми остава малко до годинката 

Защото толкова ми е бил акъла.
Но наистина тогава не беше моя път. Нямах желанието да ги спра заради себе си, защото искам, а защото така трябва, защото е вредно, скъпо, глупаво и т.н. Все неща, които са ясни на всички пушачи, но въпреки тях си пушат.
И затова сега повтарям на всеки, който ме пита, че цигарите не се отказват с воля, а с желание.

Мария  Браво

 
Първия път ги спрях като забременях. Даже не успях да ги спра съвсем, мноооого, много рядко, но ми се случваше да дръпна няколко пъти 
Втория път го направих, не защото трябва, а защото исках. И беше много по-лесно.

Ето защо и аз винаги казвам....най трудно е да се вземе решението и да си убеден ,че не искаш да пушиш,а не че не трябва да пушиш!!!Дано сме помогнали на новите попълнения,че по този начин не е трудно отказването,а напротив -гордееш се с всеки изминал ден!

Минавам само да ви нагледам. Аз пак кадя надявам се някой ден да имам желание да ги спра. И воля. Нямам пристрастяване, просто волята ме напуска и то след няколкомесечно непушене.

Благодаря за топлото  посрещане, мили дами  

Да докладвам какво се случи - подарих си аз ваучера за терапията. В началото човекът гледаше  
И аз като дръпнах една реч - как се самоубиваме бавно, как с тия пари дето ги даваме за цигари всяка година ще пътуваме по целия свят, как нищо не печелим от това пушене и само плащаме / с пари, здраве и т.н/, как дори вече не може да отидем като хората на ресторант, как ходи на работа за да си плаща гадните фасове.....
Той стоя, гледа ме, изслуша ме....и на края каза "Еми права си".
И аз това чаках  
От тук вече друга песен запях   Казах му, че аз съм готова за промяната, че не искам това да продължава така. Заявих твърдо, че от 05.12 аз спирам да пуша. Ако той иска да пуши да отива на балкона.  Пак ме изслуша и каза "Така е, трябва да променим нещата". И тук вече задълбах /мерси Мария  : / задълбах в това той да е сигурен, че го иска. Как това ще ни донесе само плюсове и нито един минус.

На 04.12 ще си прочета още веднъж книгата на Алън Кар и тогава ще си изпуша последната цигара. На 05.12 ще се събудя, ще се усмихна и ще започна нов живот. Ще изпера гадното миризливо перде в стаята, в която пушим, ще измия прозореца. Ще си запаля ароматна свещичка   И ще се радвам на успеха си  
През това време ММ ще е на терапията. Дано да се получат нещата за него, за себе си съм убедена.

Стискайте ни палци