Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?

Ако баба ми беше мъж, можеше много работи. Та и ти така. Не те подценявам, само отбелязвам обективния факт, че си завършила някаква никаква гимназия и си прехвърлила нереализираните си амбиции върху децата си, което щеше да е само твой и на семейството ти проблем, ако не се опитваше да набиваш канчета, как това е единствено правилното.

Аз проблем нямам, Уиш. А дори да имам, си го решавам самостоятелно.

Видно е, Сирената липсва!

За мен е интересно къде се крие първопричината на тръшкането (в случая реването на терасата)?
Народности и групи, които живеят в тясна връзка с природата не познават този феномен. Пубертетът също при тях не е бунт, а завършва с инициация и приемане в групата като пълноправен член, който допринася за оцеляването/развитието й.
В тези групи/народности също има правила, табута, социални норми. Също и разделение на задачите. Но другите феномени ги няма или поне не са толкова открояващи се.

Фрустрацията на модерния живот далеч от природата.
Не знам всъщност.

По спорния въпрос съм съгласна с Анди. Безусловно, децата трябва да се учат да се самообслужват и чистят след себе си, но не е задължително  да участват в домакинството с цел да се научат, защото иначе ще останат ненаучени и ще станат не знам си какви. Могат да участват, за да помогнат, особено ако родителите са изморени и претоварени, но не е необходимо да се поставя под мотото "Подготвям те, защото иначе те чакат проблеми". Това е доста фарисейски подход и е по типичен за едно време, когато бабите казваха, че трябвало да ни научат как се белят картофи, върти баница, или глади риза, защото иначе нямало да си намерим мъже:)
Тия работи се учат в движение, когато му потрябват на човек, със същата успеваемост.

Представям си ( не знам защо ) някакъв начетен академик с мазна коса и мизерна къща но иначе преуспяла читанка. 🤮
Отговорността си е отговорност - и вкъщи и в училище и спорта. Навсякъде. И се възпитава. Не е редно едното да е за сметката на другото. Има време за всичко.

Знаех си, че академикът трябва да е гаден. Лекинко завист има вече, нали, че той е академик, и щом майка му не го е карала като 14-годишен да мие банята, значи е непременно мазен и мърляв и с кофти жилище. Ей, детински работи!

Ами не. Завист за какво? Просто съм виждала такива и това ми изплува в съзнанието. А иначе аз лично не им завиждам щото не виждам за какво.

Всичко сме виждали, но интересно, как се хващаш точно за този образ. 

Това да си академик не пречи да си пълен несретник. И в такива случаи се казва, язък ти за образованието.

Какво да жалим по нископлатения работник-несретник? Или на него му е позволено?

Защо е толкова трудно да се разбере, че хората имат различни приоритети?
На някой му е мега важно домът да е лъснат и под конец, на друг да му е що-годе подредено, на трети му е все тая.
На който не му харесва чисти след друг човек, да не се хваща с мърляч и да се опитва да го превъзпитава!!!! Аз нямам влияние над чуждите решения и затова уча и детето да не зависи и да не се ядосва на чужди решения.
Защото да си подреден/чист или не е собствено решение!!!! Който иска и не е бил научен, ще се научи.
Защото дори и учени да чистят и подреждат деца, могат да абдикират от тези задължения, когато си пренаредят приоритетите.

И защо винаги примерите са толкова крайни?

Като чета тук и си мисля, че някои майки мислят децата си за някаква безформена, неинтелигентна маса, която трябва да се приведена във вид. И ако те не свършат тази важна задача и всичко е отекло.
Незнам какви книги четете, но повечето специалисти съветват детето да се приучава към подобни задължения с примери. Едно дете ще се храни, така както и родителите му се хранят на масата, защото то иска да принадлежи. А принадлежиш някъде, където те приемат и ти се напасваш.

Но, най-важното за оцеляването (физическо, социално, емоционално) е адаптивността. И Слава Богу процесът на учене не приключва нито след 7мата година, нито с пълнолетието. Ерго, ако на някой индивид нещо му е важно и не го е научил до сега, то при нормално когнитивно развитие ще може да се научи.
Затова и е възможна промяната в социалния статус.

Също е важно наученото да се прилага спрямо ситуацията - адаптивност е това.
Адаптивността е многопосочна и предполага емоционална и социална компетенция, на които също трябва да научим децата, най-добре чрез примери със собственото си поведение
Тук мога да дам екстремни примери, ще се огранича до един весел:

Хубаво е човек да е самостоятелен ,да е способен да се грижи за себе си,да е научен на ред.Без значение дали е академик или работник.

Съвсем прекалихте с крайностите. Всеки се научава да се грижи за себе си, когато му дойде времето да се грижи за себе си.

Човек може да се грижи за себе си и без да подрежда цялата къща. 😜 Дъщеря ми беше сама 10 дни. Кухнята беше недокосната.

Тя може майката на академика като малък да го е карала да мие банята, сортира прането и рине кюмюр в мазето и пак днес нищо да не пипва и да ходи с мазна коса.
Между тия неща няма пряка връзка.

Е, ако няма връзка между това на какво те учат родителите в детството и поведението като възрастен, дай да не ги пращаме и на училище - като му дойде времето, сами ще се сетят да се образоват.